Книгата на Борис Китанов „Монолог на един самотен махмурлия“ е четиво с рядко срещана физиономия сред пренаситения книжен пазар. Тя не е нито роман, нито повест, нито стандартна публицистика, нито прилежно воден дневник… Без да има претенциите на професионален писател, авторът е постигнал завиден резултат, защото е разчитал на чистата изповед – „без гняв и…
За първи път, когато представям автор, имам желанието да замълча. Да замълча, да не пиша нищо, за да се чуе гласът на поета. На поета Георги Константинов. Респект? Може би. Респект от неговите – талант, скромност и истинност в стиховете. Респект от над 30-те му поетични книги и книги за деца. А за деца, както…
Заразителни са стиховете на Димитър Никифоров. Не само с безупречните рими, ритмика и звучност, не само с природните картини, които ми се ще да нарека “чудотворни”; не само с уроците на съдбата, но и с искрената прегръдка към ближния. И тогава човек се замисля: повече поет ли е Димитър Никифоров, или повече художник? Кой ли…
Книгата на проф. Ева Соколова е нещо повече от хронология на една съдба. Тя е нещо повече и от хронография – описание на времето, в което авторката е пребивавала, в което социума я е провокирал и формирал. Това е книга-панорама. В нея личното присъства дотолкова, доколкото е необходимо да отвори оценъчния поглед върху събитията. Отделните…
Не съм виждал Румен Леонидов да рисува. Не съм и подозирал, че той рисува не картини, а художници. Рисува техните светли лица и съдби. Техните самобичувания и нежни признания. Рисува скици и икони – едновременно. Само че с перо, не с четка. Не с багри, а с думи. И откъде му идва този словесен замах,…
Често писателските събрания или литературни четения, приличат на разкази от Джузепе Марота. Насядали са по-възрастните автори и гледат с дяволитост в погледа младите поетеси.
Съществува една ефирна граница между прагматичния живот и света на въжделенията. За чувствителните души, тази тънка граница е територията, в която те посаждат своите вдъхновения, копнежи, своите „други“ реалности. Реколтата от тези „посадки“ дава качествено новото „трето“. И това трето е творческия плод на духа.
Един белокос Ромео?
Само на пръв поглед. Анго Боянов е доказал се поет, издател, преводач, сценарист.
Животът му постоянно е бродиран от тънката игла на Словото. Все по-дълбоко, а понякога – и по-болезнено. Но при всички случаи – с конеца на Смисъла.
Има хора, които признават за „големи“ автори, само известните. Има други, които търсят наистина само стойностното. Настоящото представяне ще намери път и към сгодените за суетата, и към ценителите на словото, защото творецът Ани Илков е не само известен и талантлив, но и достатъчно смирен, за да заяви: „Аз не правя нищо особено... ТО идва отнякъде и се мъча да не преча.“