Да превърнеш личните си търсения в стихове, да нарисуваш битието с рими, да се вдигнеш високо и да почерпиш мъдрост от небесата – това е пътят на всеки, захванал се с поетичното слово. Това е пътят и на Бойко Ламбовски, който твърди, че „животът е нещо тежко, героично за изживяване“.
Преминал през доброто образование на Френската гимназия в София, както и на голямата школа в Москва – Литературния институт „Максим Горки“ , поетът сменя, през тридесетте години творчество, различни стилистики, експериментира, наслоява, надгражда, после изведнъж избистря образите и ги подава на читателя за дълго размишление.
Автор е на 9 поетични книги, 1 със статии, есета, фейлетони, 1 с разкази и 1 с детски приказки.
Носител на множество литературни награди, между които „Владимир Башев“, „Гео Милев“ и др., Бойко Ламбовски узрява в годините и се налага като ярък поет с неподражаем стил и широки възможности.
Освен поезия пише публицистика, есеистика, превел е Йосиф Бродски, а неговото стихотворение „Каменоделство“ украси метрото в Брюксел в рамките на фестивала „Транспоези“ /Transpoesie/, през 2013 година.
От 2014 г. е председател на българския П.Е.Н.-център, често е член на журита на престижни национални литературни конкурси.
Едно от представянията на книгата му „Аутисо“ /“Жанет-45“, 2016 г./ бе в поредицата „Галерия на думите“ в Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“. На срещата Ламбовски изрази огорчение, че в България днес няма критика, че много езици са застрашени, нашият – също, че младите хора не развиват българския език, тези, които пишат – също. „Пишат без да използват метафори. Това е подражателство – влияние от западни течения. У нас поезията е далеч от изживяването на такива течения, то не е естествен процес и подобно подражателство е пагубно.“
Но нека поетът влезе в сърцата ви чрез своите стихове:

Поезия