ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Поезия
Бойко Ламбовски



Поезия
Риболов в деня на меланхолията

До смърт си омръзнах.
Тогава стозъбият дъжд
дойде и ме сдъвка,
и глътна
в стомаха си блатен.
И ето – зелени велурени пръски
и лигав камъш,
и риби опашки
полека покриха краката ми.

И какво, че наблизо
се гънеше лудият влак,
като червей, нанизан на релсите –
стръв и закана.
Аз бях вече невидим от глад и от хлад,
и напразно
като ганглиев пръстен подпухна
вагон-ресторантът.

А когато и мойта
забравена въдица звънна
и сред пукот на паяжини
вдигна снага като кула,
аз разбрах, че ме чака –
жестока
и тъжна
на дъното,
най-самотната
в целия космос акула.

Из книгата „Вестоносец“ , изд. „Български писател“, 1986 г.
Упрек към думите

Към думите тръгваш – свещенослужител, палячо,
прискърбен бърборко, изгонен от немия рай,
налудничав пратеник с неизпълнима задача –
към думите тръгваш, решен да отидеш докрай.

А те като мишчици тичат край тебе, изплъзват се.
Отминеш ли, те като охлюви вдигат рогца;
отминеш ли, те се изправят и плачат със зъзнещи,
болезнено-сгърчени, меланхолични лица.

Не тръгвай към думите – тия двулични сирачета.
Те никого нямат, но техния плач е капан.
Те никого нямат, те просят закрила, обаче
не дават утеха, а своя невидим саван

изплитат край тебе, сноват с неизменно усърдие…
В уютни миражи те люшкат, понеже си сам…
Единствени стават, последни – а после си тръгват.
Тогава ще стигнеш, но вече – завинаги ням.

Из книгата „Едварда“, изд. „Анубис“, 1992 г.
Молитва

О, дебелокожи владетелю,
Създателю соленокръвни,
не засищай нашите детски,
нашите земноводни души!

Остави нашата ученост
да се развива спокойно.
Остави наивността ни
без взривове да расте.

Остави нетърпеливите –
не ги парализирай със мъдрост.
Остави танкерите до допоят
с нефт жадните им коли.

Остави фанатиците
при ядрените им индулгенции –
нека благоговейно
остареят край тях.

Нека делфините научат
таблицата за умножение,
нека до Марс подскочи
жизненият стандарт!
Нека социално се впишат
гениите и маниаците,
нека дискотеките не пресъхват
от жизнерадостен оборот!

О ти, който излизаш
с тризъбеца от морето
и придържаш полека
бутафорната си брада –
дай на гладния цял залив
пастети от водорасли,
дай на сития глад
или апокалипсис.

Из книгата „Тежка картечница преди сън“, изд. „Жанет-45“, 2004 г.
***

Дошло е време да Му състрадаваме.
Дошло е време да изпънем жили,
уши да завъртим като антени,
като прасета да прозурлим междуплочието,
да пуснем сламки до каналите на мравките,
да изкорубим будките, бетоните,
да се задавим в кашлица гръмовна,
лайна да проядем, ако е нужно,
но да Му сторим място за почиване.

Из поемата “Аутисо”
Уникални посетители: 252