Повод за тези редове е новата поетична книга на Румен Попстоянов „Понякога пиян ковач е Бог“ / Издателско ателие Аб/. Тя е посветена на двама негови приятели и събратя по перо, напуснали този свят през изминалата 2016 година – поетът Петър Манолов и писателят Димитър Д. Димов – Водния дух. Премиерата на книгата е на 25.01.17 г., 18 часа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Авторът ще бъде гост на поредицата „Галерия на думите“. В неговата компания ще научим нещо повече за бога в нас и за вселенския Бог, за поезията в нас и около нас.
. . . . . .
Кой е Румен Попстоянов? Самобитен поет, който не се блазни от светлините на прожекторите, нито от суетата за медийни изяви. Друга светлина озарява неговата душа и неговата мисъл. Той отдавна е разбрал, че изворът на поезията е съзерцаването в тишина и усамотение. И следва този път повече от три десетилетия. Неговата Via dolorosa е ясно очертана и в новата му книга:

Книгите му – повече от десет – са неизменен дар за приятелите му и за много изкушени от словото му ценители. Румен Попстоянов не се натрапва със сепващи поетични крясъци, нито с фрапантни изяви на поредния „безсмъртен“ поет. Смиреността му отдавна е покорила егото и е дала простор на чистите помисли, които стигат до поетични откровения. Стиховете на поета ни въвеждат в света на самотния човек, попаднал се между природните стихии и природните красоти, но и попаднал в един не толкова привлекателен свят, какъвто е днешния. Между тях трепти мисълта – вечно уповаваща се на онази светлинка от душата, която можем да наречем „частица от Бога“.
Темите в книгите на Румен Попстоянов илюстрират лутанията на зрелия човек, на моралния човек, озовал се в окото на сполетялата го и несвършваща буря, евфемистично наречена от политиците „преход“.
За да защитя думите си за Румен, ще предложа редове от неговите книги, сгъстени до такъв предел, че да зазвучат било като сентенции, било като афоризми, а в по-дългите си творби – като философски заключения с белега на днешния изнервен ден.
Ето:

Тих поет е Румен Попстоянов – тишината е самият плащ на неговото творчество. Чужд е на поетичните еквилибристики и безкрайно точен в поетичните си изводи. Това прави книгите му добре обмислени, плътни и медитативни. Откровенията му са дълбоки и ненатрапчиви. Той е разбрал: „мълчанието се учи още в утробата“ и се е убедил, че „човекът само сянката на този свят е“. А „духът, който злостно препуска из тялото и отчаяно изхода търси“ е същият този Дух, превел автора през Страданието, за да се стигне до желан резултат.

Понякога пиян ковач е Бог