И тази година, вече за шести пореден път, се проведе концертен маратон с творби от български композитори, посветен на националния ни празник Трети март. Обнадеждаващо е, че това става добра традиция, която все повече намира привърженици и последователи – и като участници, и като слушатели.

Тази година, поради особените обстоятелства у нас, а и в по-голямата част от света, концертният маратон в камерна зала „България“ беше в умален вид: участваха само студенти от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, които изпълниха камерни творби с обща продължителност около шест часа, с кратки паузи на всеки кръгъл час.

На какви размисли навежда подобна необичайна проява в музикалния ни живот?

Първото и най-силно впечатление идва от изключително високото ниво на изпълнение, почти без изключения. Това донякъде е изненадващо, имайки предвид непрестанно намаляващата численост на  младите музиканти с невъзможност за попълване на местата в нашите средни и висши училища за музика, както и насочването на много млади музиканти, и то предимно сред по-добрите, към обучение и най-вече – работа в чужбина, надяващи се на по-добри условия от предлаганите у нас.  Изпълненията, които чухме, говорят, освен за наличието на много музикални дарования,  но и за високо професионалната и всеотдайна работа на преподавателите, които подготвят тези млади инструменталисти и певци. Постиженията на изпълнителите бяха еднакво високи както при представянето на познати, добре известни и често изпълнявани творби, така и на по-малко познати, дори изписани с необичайни средства. Тук ми се иска да спомена цигуларя Александър Ал. Илчев с блестящото му (при това първо) изпълнение на Konzertstück за соло цигулка от Васил Казанджиев. Явно е, че общо взето младостта все още  не е обременена от синдрома лесно –трудно, познато – непознато, традиционно – нетрадиционно, достъпно или по-малко достъпно за слушателите.

Оглеждайки внимателно и многостранно програмата от маратона, би трябвало да си поставим някои съществени въпроси, които в много отношения засягат и цялостния музикален живот у нас.

В учебните програми на инструменталните класове, на класовете по камерна музика и по камерно пеене са включени и произведения от български автори. Преподавателите избират творби, които са във възможностите на студентите – от технически характер и по отношение на наличните състави.

Ето каква е картината от концертния маратон по отношение на изпълнителските участия:

• солови изпълнения – десет на пиано, едно на цигулка, едно на виола, две на китара
• ансамблови изпълнения от студенти: по едно за виола и пиано; виолончело и пиано; контрабас и пиано; клавирно дуо; китарно дуо; струнно трио (цигулка, виола и пиано); клавирен квинтет (цигулка, виола, виолончело и пиано) и квинтет от медни (валдхорна, два тромпета, тромбон и туба)

Останалите инструментални и вокални изпълнения бяха от студенти с пианисти – корепетитори или с пианисти – преподаватели по камерно пеене.

По отношение на участието на студентите – инструменталисти от различните групи се установява, че най-голямо участие имат пианистите и то  предимно като солисти (в това число –  и на студенти от Теоретико-композиторския и диригентски факултет); от струнните: цигулари – пет, виолисти – четири, виолончелисти – трима (единият от които с две участия), контрабасисти – трима; от дървените инструменти – само един кларинетист; от медните – валдхорнист – един, тромпетисти – двама, тромбонисти – двама, тубист – един; китаристи – четири. Ударната група не беше представена.

От студентите във Вокалния факултет участваха три сопрана, един мецосопран и двама тенори.

Тази сухи данни показват до голяма степен кадровото състояние на музикалната академия; най-вече на Инструменталния и на Вокалния факултет. Трудно е да бъдат превъзмогнати обективните обстоятелства по отношение на приобщаването на повече млади музиканти в днешното време. Дори и такива, което са навлезли на професионално равнище в това поприще, понякога се отказват да продължат и търсят препитание в по-доходоносни области.

Това, за което биха могли да се положат известни усилия при наличните дадености, е да се наблегне повече на ансамбловото изпълнение. Студентите, които участват с преподаватели-пианисти и с корепетитори, с малко труд и повече разбиране, може да бъдат насочени да участват в подобни изяви със студенти – пианисти. Това би било полезно и за двете страни – и за студентите – пианисти, и за студентите – певци и за инструменталистите от различните групи. Не е невъзможно в следващия маратон да бъде включено и участие на големи камерни състави и дори – на камерен оркестър. За тази цел следва програмата да бъде подготвяна специално за маратона. Включването на по-големи и разнообразни изпълнителски състави би дало възможност на Националната музикална академия да се представи в най-добра светлина.