Искаме да посветим тази вечер повече на окултно-историческо разглеждане, а вдругиден ще направим едно изцяло човешко окултно разглеждане. Когато сега искам да започна с един въпрос, възникнал, така да се каже, поради различни нужди, които са налице и трябва да бъдат обсъдени предвид събитията от настоящето, това не трябва да се приема като желание от моя страна да припомням миналото, да предизвиквам стари спорове, а следва да послужи за изказването на нещо, което трябва да се каже. Ето защо бих искал да започна с един въпрос, на който не искам да отговоря непосредствено. Бих искал да започна с въпрос, на който следва да се отговори посредством различни разглеждания, които желая да направя. Ще изходя от въпроса защо от началото на войната госпожа Безант в своите английски вестници клевети по такъв нечуван начин нашето немско движение. Защо тя започва тази клеветническа кампания скоро след избухването на войната и защо я продължава и в настоящия момент по един невероятен начин? Някои отправни точки за отговора на този въпрос могат да се получат посредством следващите разглеждания.
Лекциите, които изнасям пред по-широката аудитория във връзка с нашето духовно движение, трябва, разбира се, да се изнасят така, че да бъдат разбираеми за по-широката аудитория. Но в основата на всяко произнесено изречение се намира нещо много, много по-дълбоко. Всяко изречение е обусловено от определена взаимовръзка на фактите. И днес искам да кажа нещо тъкмо за тази взаимовръзка на фактите.
Често съм подчертавал, че ние живеем в епоха, когато в цялото културно движение безусловно трябва да се влива нещо от окултно-духовното познание. Окултното течение, духовнонаучното течение всъщност никога не се е отделяло напълно от развитието на човечеството. Но човек трябва да се раздели, не точно с един предразсъдък, а с един вид предчувствие, широко разпространено и в нашите среди, ако иска да съди по правилен начин за определени неща, които следва вече да се знаят. Човек трябва да се раздели – вече не може да се каже по друг начин – тъкмо с определена мечтателност, с определена сънливост, в която толкова лесно изпадат онези, които встъпват в нашето духовнонаучно движение и искат нещо наистина приятно и удобно за своята душа, нещо, което да ги сгрява в живота, към което да се придържат и да действат така, че да им е приятно да вярват във висшето предназначение на човешката душа. Разбира се, това е напълно вярно, но може да е свързано с определено душевно приспиване. Такова приспиване на душата често се наблюдава при тези, които оставят душите си на въздействието на духовната наука и в същото време не се стремят, тъкмо чрез това, което може да бъде духовната наука, да открият ясни, сигурни съждения за житейските събития, за взаимовръзките на фактите, сред които се намира всеки отделен човек.
Когато разглеждаме човешкото развитие, често сме обръщали внимание, че нашата пета следатлантска културна епоха, в която живеем, има задачата да изгради съзнателната душа от общите заложби на човешката душа и че по-късно, в шестата следатлантска епоха трябва да се развие духът-себесъщност. Обръщахме внимание и на факта, че определени човешки заложби, които се намират тъкмо в Източна Европа, в руския народ, днес все още дремещи и спящи, трябва съществено да съдействат за това, шестата следатлантска културна епоха да се реализира в съответния си вид по правилен начин. Необходимо е наистина руският човек, ако не е заблуден от своята „интелигенция“, да проникне дълбоко душевността си с определени свойства, заложени тъй дълбоко в руската народностна душа. На такива свойства следва да се обърне внимание. Тази руска народностна душа в целия си вид притежава нещо, което почти може да се нарече женственост, нещо, способно на ласкаво привързване, лесно усвояващо и приемащо това, което е донесло културното развитие.
С тази особеност е свързан фактът, че руският човек възприема и в хода на развитието, през което е преминал, винаги е възприемал това, което от древността прониква руската култура във вид на ориенталско оцветени, византийски религиозни форми. Руската душа е вътрешно малко продуктивна, малко креативна, но във висша степен способна да възприема. Ето защо малко може да се говори за развитие на руската православна религия през столетията, в които сред руснаците действа тази руско-византийско ориентирана религия. Този, който взема участие в церемония в руската църква, дори само бегло, може да усети колко безкрайно много източна тенденция присъства в тази церемония, как нещо от нея осезаемо се внася в непосредственото настояще. Това е едното.
Второ, в тази руска народностна душа е заложено, че отделният руски човек малко разбира това, което в Западна и Централна Европа вече е необходимо да се прилага в мисловни форми във връзка с подразделението на социалния живот и неговото по-нататъшно развитие. Една такава необходимост се състои например в приемането на строго юридическо мислене в европейския социален ред. Но руският човек малко разбира такова проникване на социалния живот с мисловни форми. То може да го обърка по отношение на това, което той би желал да нарече свободно изживяване на своята съдба посредством чувствата. Той не желае да бъде объркван чрез каквито и да било мисловни форми, втъкани във външната социална структура.
И една трета особеност е тази, която така е привлякла Хердер и която действително е свързана интимно с това, което може да се нарече руска народностна душа. Защото тази особеност всъщност не е открита в Русия, тоест тя е била забелязана и обозначена не в Русия, а първо е посочена от Хердер, както и славянството и панславизмът въобще са заимствани изключително от Хердер. Още едно доказателство за способността за възприемане на руското начало. Третата особеност следователно се явява един вид миролюбие, липса на агресия по отношение на духовния живот, пасивно себеотдаване. Агресивното застъпване на някакви догми или тем подобни е чуждо на руската народност. Това е една трета черта.
Разбира се, такива черти – и тъкмо в това се състои сложността на човешкия живот – могат да се обърнат в своята противоположност под влияние на различни обстоятелства. И благодарение на съблазнителите на народа, с които човек сега си има работа, тези три особености са почти обърнати в своята противоположност. Този факт не би трябвало да изненадва този, който се занимава с духовна наука.
Така обаче се вижда – и ще стане още по-ясно, когато сега го проучим в подробности, – че в Източна Европа е наличен материал, който, така да се каже, трябва да се слее с това, което в Западна Европа произтича от едно много по-активно развитие. В Западна Европа могат да се забележат противоположните отличителни белези. Беше посочено какво може да се внесе от едно определено активно развитие на човечеството в нашата пета следатлантска епоха и какво още трябва да се внесе, ако тези неща не се проспиват. Нещата, които вчера отново бяха съобщени в моята лекция относно заглъхващия тон на немския духовен живот.
За този, който може да разглежда действително непредубедено развитието на духовния живот – непредубедено дори тогава, когато той му се представя във външния физически свят, тъкмо в настоящето, в най-ужасяващи изопачени образи, в карикатури, – който може да разглежда вътрешните движещи сили на този духовен живот, въпреки всичко за него е ясно, че вследствие на известни факти именно това, което се съдържа в централноевропейския духовен живот, трябва да встъпи в нещо като съюз с произтичащото от руските естествени заложби. Трябва да се осъществи един вид съвместна дейност между това, което в Централна Европа може да се създаде, благодарение на самобитността на централноевропейския духовен живот, и това, което може да се възприеме от европейския Изток, благодарение на неговите чисто природни свойства.
Ако проучите централноевропейския духовен живот още по-точно, а именно тази негова черта, на която обърнах внимание днес в откритата лекция, ще видите, че наистина в нея все още не се съдържа духовната наука като такава, но действително има нещо, което представлява зародишът на духовната наука. Фихте, както често съм отбелязвал, говори за един „по-висш смисъл“. Гьоте говори за „съзерцаваща сила на съждение“. Шелинг говори за това, че ако действително иска да проникне в тайните на битието, душата трябва да се извиси към това, което той нарича „интелектуално съзерцание“. За да се схванат по-точно нещата, трябва да се обърне внимание и на нещо, което на стари години Шелинг е постигнал в изключително проникновените си творби „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“. Едно дълбоко разбиране на християнството живее в тези творби, които днес още не се разбират. Едно духовно схващане на света живее в съчинение като например „Самотракийските божества“, където Шелинг се опитва да проникне в Мистериите на самотракийските кабири. Всъщност никъде в по-новия духовен живот не се явява толкова силно съзнанието за това, че в християнството нямаме работа с набор от догми, че култивирането на християнски догми е само съпътстващо явление, а най-важното е, че се е състояло Христовото събитие, Мистерията на Голгота. Никъде това съзнание не се явява толкова силно, колкото във „Философия на откровението“ от Шелинг. Всичко това е в състояние да се развива, то трябва да доведе до развитието, тъй често посочвано от нас, когато сме разглеждали това, което трябва да се извърши тъкмо благодарение на Централна Европа.
Но ето сега Западна Европа! Когато разглеждаме Западна Европа, трябва преди всичко да сме наясно, че тя навсякъде е проникната от един исторически, традиционно предаван окултизъм, който обаче никъде не се проявява в такава органична, изпълнена с живот форма, живееща и във външния езотеричен живот, както може да се прояви един истински съвременен окултизъм от духовния поток на Гьоте, Шелинг, Хегел и т.н. Възникващото на Запад като окултизъм може да е свързано само незначително с външната наука. Би било невъзможно за Англия например да се намери една подобна връзка между окултна наука и същинския стремеж към познание, нещо, което действително има място в световната картина на немския идеализъм. Не може да се мисли, че това, което външно е действително английско – като философията на Франсис Бейкън, философията на Спенсър, английско оцветения дарвинизъм или пък сега отново този нов прагматизъм, – може да намери същия път към живеещото в различните окултни ордени на Запад, какъвто е случаят с немския идеализъм. Това, което произлиза от различните окултни ордени, трябва да се изолира, да се затвори, то не може да прокара истински мостове към една външна светска наука.
Ето защо обаче в тези западни ордени, именно в техните по-висши степени, съществува знание, предавано исторически, което всеки приема, бих казал, за онова европейско положение в света, знание, чиято най-важна тайна действително се състои в това, че, от една страна, Източна Европа в същността си е предопределена да възприеме нещо, че онова, което е ориентирано от Източна Европа към Запада, е предопределено да развие нещо, което следва да се приеме от Изтока. Това знание е напълно на разположение на водещите личности от западните ордени. Когато тези водещи личности развиват основната идея на своята окултна дейност, те непременно говорят за тази взаимовръзка.
Но с развиването на такива основни идеи на Запад е свързано нещо напълно определено. Най-добре се вижда какво е свързано с него, ако се проследят нещата там, където те се проявяват най-отчетливо – в рамките на британския живот на ордените. Във всеки, който в живота на британските ордени е издигнат до определена по-висша степен – определени степени на посвещението, които познава исторически и в които той, естествено, не е действително живо посветен, – във всеки живее представата, че англосаксонството трябва да изнесе от своята народностна същност това, което може да се свърже с руската народност в нещо като духовен културен брак. Защото всеки, който е свързан с англосаксонския окултизъм по току-що описания от мен начин, разглежда англосаксонския окултизъм като нещо, призвано да заличи дълбоките окултни движещи сили на гръцко-латинската същност. Така се мисли. За четвъртата следатлантска културна епоха, приключила, както знаем, през 15 век, е решаващо това, което гръцко-римското начало, което гръцко-латинската култура е извела от себе си като окултизъм. Но в петата следатлантска култура гръцко-латинското начало трябва да се замени от англосаксонството. Това е нещо, което е необходимо, което следователно трябва да се насърчава и реализира. И всеки, който е съпричастен с тази догма, която същевременно представлява и догма на волята – че петата следатлантска култура трябва да носи англосаксонска физиономия, англосаксонски отпечатък, – в същото време има определена картина на бъдещото построение на Европа. В тази картина на бъдещата европейска организация съществуващото в Централна Европа като духовен живот трябва преди всичко да се потисне, да се разглежда като нещо, което не трябва да навлезе в бъдещото развитие на човечеството. То трябва да се разглежда като нещо без никакво значение.
Една такава повече или по-малко несъзнателна догма живее във всички англосаксонци и, изхождайки оттук, също и във всички ордени, които например по някакъв начин са свързани с „Гранд Ориент дьо Франс“, както и с всички западноевропейски тайни общества. Една основна догма, действаща повече или по-малко несъзнателно, е следната. Това централноевропейско знание няма значение за петата следатлантска култура, то не следва да се взема под внимание. Нещата трябва да се организират така, че петата следатлантска култура да възприеме англосаксонска физиономия. Ето защо трябва да се сключи един вид брак между Западна Европа и Източна Европа, като се пренебрегне централноевропейският живот. В такива окултни ордени винаги се е говорело от много, много години за онази война, в която живеем сега. Тази война са я обрисували не по-малко ужасяващо, отколкото представлява сега. Само наивна вяра е, че войната е могла да избухне без да бъде предвидена от мнозина, така, сякаш не се е говорело много за нея. За нея са говорели твърде много! Идеята за предстоящата голяма европейска война можете да намерите навсякъде, тя е изведена и обсъждана именно в англосаксонските ордени. За пореден път там могат да се открият доказателства, че трябва да настъпи един такъв голям европейски конфликт. Също така е обрисувано и бъдещото положение на Европа. Знае се, че с шестия следатлантски културен период, който – малко оцветен материалистически – в англосаксонски смисъл се нарича шеста подраса, са свързани посочените характеристики, кръвните характеристики, бих казал, на руския народ и че от това трябва да произтече един вид сливане на западноевропейската същност с руската същност. Тези неща трябва да се разглеждат пределно ясно и точно, в противен случай човек живее спящ за това, което се явява окултно движение на настоящето.
В тази връзка бих искал да обърна внимание на един факт. Не съм го забравил, той не може и да се забрави. Когато госпожа Безант дойде за първи път в Централна Европа, в Хамбург се организира събрание, на което тя изнесе една лекция. Тогава аз зададох определен въпрос на госпожа Безант. Ако сега искаме да положим началото на едно централноевропейско окултно движение, как се отнася то към факта, че в началото на 19-то столетие, в края на 18-то и началото на 19-то столетие, се забелязват значителни зародиши на един особен духовен живот тъкмо в Централна Европа? Госпожа Безант – разбира се, малко беше разбрана връзката, намираща се в основата на нещата – отговори, че тогава в рамките на немския живот е навлязло нещо от духовното познание в абстрактна, понятийна форма. Но тъй като човечеството не можеше да го ползва, по-късно то трябваше да разцъфти правилно в една по-чиста, по-висша и истинска форма в рамките на английския духовен живот. За някои хора може да е неприятно, че не мога да забравя тъкмо такива характерни изявления. Те не могат да бъдат забравени.
В последната третина на 19 век се появи един особен, изключително значим феномен във връзка с окултното развитие на Европа, достигнал чак до Америка. И този феномен, който външно действа само като личност, има много по-голямо значение, отколкото обикновено се приема. Този феномен се проявява именно в личността на Елена Петровна Блаватска. Външно се представя фактът – но този изключителен факт е само изразът на дълбока вътрешна духовна взаимовръзка, – че Елена Петровна Блаватска произхожда от руската народност, с всичките ѝ характерни черти, като развива големи, медиумни спиритуални способности, преди всичко във висша степен психически способности.
Нужно е да имаме представа за това какво означава появата на един такъв феномен в хода на окултното развитие на човечеството, ако искаме да оценим по достойнство този феномен, ако искаме да проследим с разбиране това, което сега ще дам за пример. В англосаксонските западни ордени, в тайните общества и т.н., занимаващи се с окултните идеи, както току-що охарактеризирах, настъпва оживление, когато става ясно, че съществува такава, единствена по рода си личност, която тъкмо от най-характерното на руската народност концентрира в изключителни психически качества отличителните белези на бъдещата еволюция на човечеството, проявявайки съвършено неповторима медиумичност. Навсякъде настъпва оживление. В англосаксонските западни ордени възникват въпроси. Това оживление може да се изрази по следния начин, като, разбира се, на нещата по необходимост се придадат някои контури. Хората, които тогава са били същинските пазители на англосаксонско-западното движение, си казват: фактът, че тъкмо от източното човечество в настоящето се пробужда такава личност, трябва да се вземе под внимание, по този въпрос трябва да се заеме съответната позиция. И сега действително възниква въпросът: как да се направлява това, което чрез силни психически качества може да даде на света определени дълбоки тайни по такъв начин, че руският елемент на бъдещето да се свърже с англосаксонската същност? Качествата на Блаватска да се внесат в англосаксонската същност, именно този е стремежът сега. Най-малкото са искали чрез психическите качества на Блаватска да се представят на света преди всичко окултните догми, които западните ордени желаят да възвестят на света. Нужно е било да се покаже как трябва да дойде определена, проникната от окултизма, наука на бъдещето. Към това е бил стремежът. Желанието да направляват мисленето на човека е можело лесно да се осъществи чрез това, което води от петата към шестата епоха, но така, че преди всичко да бъде пронизано от поривите, вкоренени в англосаксонския окултизъм и неговите догми. И така, психическата личност на Блаватска е трябвало да се използва, за да се внедри в нея онова, което се предава по традиция и е заложено като догматика в западния окултизъм.
В началото нещата се развиват така, както, бих казал, е трябвало да се развиват. Блаватска е била напълно готова да се вживее и в окултната страна на централноевропейския духовен живот. Какво означава това, ще ни стане ясно, ако разгледаме централноевропейския духовен живот във връзка с неговия окултизъм. Централноевропейският духовен живот винаги носи на повърхността си окултното начало. То може да се намери дори в определена външна литература. То живее през 15-то, 16-то, 17-то, дори в 18-то столетие, докато не се появява йезуитството и външно – но само външно – всичко бива загубено. Но дотогава то е живо. И ако днес ние говорим, че по времето на Гьоте, Шелинг и Фихте се появява дълбок стремеж в определена чисто идеална форма, трябва да сме наясно, че този дълбок стремеж се корени в централноевропейския окултизъм, в едно централноевропейско окултно развитие. В потока на централноевропейското окултно развитие действително навлиза Елена Петровна Блаватска, благодарение на един благоприятен процес, така че първоначално това, което се проявява, бих казал, през подземните канали на човешката личност в психическия живот на Блаватска, се прониква от живялото през късното Средновековие като окултизъм в рамките на Централна Европа.
С този централноевропейски окултизъм обаче по-рано се случва нещо друго. Западните окултисти, разбира се, не са глупави, те не се прости. Напротив, те са изключително разумни по отношение на това, което понякога се разпознава като външна интелигентност, мъдрост. Във всеки случай не причислявам към разумните Грей и Аскуит. Не искам да създавам впечатлението, че смятам за разумни днешните английски държавници. Но тъкмо в рамките на окултните ордени са живели изключително значими хора, отличавали се с голяма интелигентност, които достигат до идеята всичко, което може да се приеме външно от централноевропейския окултизъм, да се пренесе в Англия, така че отново да оживее в там в една във всеки случай външна, екзотерична, но всеобхватна литература.
За човек, който познава нещата, такива, каквито са, е напълно ясно как стоят нещата с английската окултна литература, когато вземе нещо от Уин Уескот или от английски окултисти, които са знаели нещо, дори ако по-отблизо проследи съчиненията на Лоурънс Олифант. За какво става въпрос при производството на тази английска окултна литература? За това, че създаденото в Централна Европа трябва да отстъпи на заден план, тъй като настъпва едно по-материалистическо развитие, приемащо английски, западноевропейски облик. Ето защо, бих казал, прави толкова безнадеждно потискащо впечатление, когато отново и отново виждаме как известни германци не престават да показват колко „английски“ би трябвало да бъде всъщност всеки истински окултен стремеж и как би трябвало да се следва тази посока колкото се може повече. На хората не им е известно, че произлязлото от централноевропейското германско начало е пренесено в Англия, а сега е върнато, но преоблечено в английски одежди. Биха могли да се направят добри проучвания. Много добри проучвания биха били, ако например се преведат английски окултни творби и после се сравнят с това, което се съдържа по един много по-задълбочен и сериозен начин в централноевропейската германска окултна литература. Ако ги съпоставим, ще получим нещо гротесково! Ще стане ясно, че много духовни неща в рамките на централноевропейското развитие са били покрити просто с някакъв вид отпадъци и че отново са върнати обратно, проникнати от британския материализъм, без да се знае, че първоначално са били пренесени там от Централна Европа.
Но Елена Петровна Блаватска отпърво е била проникната и с това, което е живяло в средновековния окултизъм. Тя не е осъзнавала напълно случващото се с нея. В голяма степен е била една подсъзнателна психическа личност. Сега обаче е налице желанието да се подчини на западноевропейската англосаксонска същност всичко, което носи силите на бъдещото развитие. Този порив живее мощно. И във връзка с него – разбира се, не бих могъл да опиша всички отделни процеси, но трябва да ги скицирам, тъй като нямаме толкова много време – се открива, че в определен момент например Блаватска е трябвало да влезе в определен окултен орден в Париж.
И сега Блаватска, от една страна, с окултно дълбоките руски качества, от друга страна, с голямо количество истински знания, произхождащи от Централна Европа – например розенкройцерски, можете да ги наречете както искате, – постъпва в едно тайно парижко общество. Тя е в него. Вследствие от живеещото в душата ѝ, тя е една необичайно силна душа, душа, която може да проявява силно живеещото в нея. Тя не постъпва просто така там, за да бъде разглеждана само като някакъв висш медиум, което би било желателно в парижките окултни ордени. Там се интересуват от тези нейни способности, от възможността да сподели на света всички свои окултни преживявания, които тя счита за добри и които се намират в един вид по-висша душевност. Искали са да кажат на света: вижте, това, което имаме да Ви съобщим, не произлиза от теории, то се проявява по един свръхмедиумичен начин. Произхожда от една силна руска природа, от психиката на личност, която е във висша степен психическа, душевна личност. Но за да може да се изпълни подобно желание, Блаватска е трябвало да бъде много по-малко своенравна личност. Тя не допуска това. Затова е налице фактът, че в този окултен орден в Париж тя поставя условия, които не искам да разкривам – ще дойде време, когато ще говорим за тези неща, – условия, произлизащи от порива на Блаватска. Тя чувства: хората на Запад искат да работят за утвърждаването на западното господство посредством окултизма, но в това аз няма да участвам! Защото тогава, при всички забележителни неща, случващи се в този таен парижки орден, тя силно чувства себе си като рускиня и поставя условия – които, както казах, не искам да назова – за оставането ѝ в ордена, условия, които дори в най-малка степен не могат да бъдат удовлетворени, ако орденът и занапред желае да разчита на външния свят. Тя поставя условия, които в известна степен биха способствали за жонглиране с историята на Франция. Затова я изключват. Имали са чувството, че тя трябва да бъде изключена навреме, преди да узнае твърде много от тайните на ордена.
После се случват различни събития, сред които и това, че сега, бих казал, ѝ се услажда да участва в големите световни процеси. Така че тя решава да постъпи в друг, американски орден. Тук тя не поставя условията като в парижкия орден, но предполага, че би могла по американски начин да постигне същото, което е искала в Париж чрез откритите условия. И, установявайки връзка с един човек, на когото и бездруго американските отношения по онова време твърде малко му допадат, връзка с Олкът, тя предприема огромно дело във връзка с американския живот, дело, което довежда западните окултисти, доколкото са англосаксонци, в душевно състояние, за което може да се каже: тези хора са като попарени с вряла вода! Състоянието е толкова горещо, в каквото не са изпадали дори д-р Фауст и Ричард III, както веднъж се изразява Гьоте, изхождайки от определено настроение. И сега се случва още нещо, което не се е случило в Париж – Блаватска вече знае твърде много, много точно е прозряла същинските намерения! Сега се случва нещо, което със сигурност не е оправдано според древните окултни правила, но е трябвало да се случи, за да се предотврати голямото нещастие, което е щяло да настъпи. Нещата, които се предприемат, тогава се обсъждат на събрание на американски и европейски окултисти. И по околни пътища се решава да се предприемат мерки, които в окултизма се наричат затваряне на някого в окултен плен. Този окултен плен се състои в това, че посредством определени процеси се предизвиква това, че стремежът на даден човек, именно окултният стремеж, е като заключен в сфера, така че въпросният човек постоянно вижда само собствения си стремеж, върнат обратно, и не може да види нищо извън тази сфера. Сега Блаватска е затворена в такава окултна сфера. Външно нещата се организират така, че по време на окултния си плен Блаватска се намира в Азия.
Но развитието на човечеството е донесло със себе си някои неща. Както се казва, разказаното, разбира се, не е съвсем точно, тоест има още подробности, но някои неща трябва да бъдат пропуснати поради липса на време, като при друга възможност е възможно да бъдат разказани. Става така, че после водещи индийски окултисти се опитват по окултен начин да освободят Блаватска от окултния ѝ плен, което на политическо ниво е благоприятно за техния индийски народ. И всичко, което първоначално е имало централноевропейска окраска, което по-късно е било покрито с това, което в Западна Европа са искали да внесат в нея, сега придобива индийска окраска. Сега бедната Блаватска е обзета от сложни окултни преживявания. И един ден тя е освободена от окултния плен, ала всичко, което се намира в душата ѝ като окултизъм, получава индийска окраска. Към това се включва в голяма степен несъзнателното влияние на Олкът, свеждащо се до това, този окултизъм, придобил индийска окраска, отново да се постави в служба на англосаксонството. После се случва така, че на мястото на ръководителя на Блаватска е поставен нов учител, когото тя, в съответствие с първия, продължава да нарича Кут-Хуми. Но вторият ръководител на Блаватска всъщност – както знаят посветените в тези неща – не е бил нищо друго освен един негодник от руските служби, личност, преследвала много по-различни цели с нещата, които е предавала на Блаватска и нейните последователи, отколкото разпространението на окултни знания сред хората по честен начин. Личност, преследваща най-вече големи политически цели, упражняваща един вид руски шпионаж, като иска да докара нещата дотам, че – от друга страна – да стане възможен този духовен брак между руското начало и англосаксонството. Всичко, което прониква толкова ужасяващо пагубно изключително великите истини, съдържащи се и в „Тайната доктрина“, се свежда до посочената причина. Също така може да се забележи, че бележитата руска окраска, появила се в дейността на Блаватска, благодарение на втория учител, Кут-Хуми, не пасва на определени английски висшестоящи окултисти и как някои окултни кръгове, твърде приближени на англиканската епископална църква, правят всичко възможно да унищожат охарактеризираната от мен окраска. Разиграва се една голяма, богата на събития история.
Преди всичко трябва да ни стане ясно, че Елена Петровна Блаватска е била изключително значима психическа душевна личност, през чиято душевност са действали най-различни стремежи и течения. Тъкмо в началото на външните изяви на Блаватска в много направления се налага тенденцията да се подготвят някои политически дела, като хората се оглушават с определен вид окултизъм. Някои окултисти са напълно наясно – простете за грубия израз, – че няма по-добър начин хората да се направят на глупаци от това да изучават окултизъм по определен начин. Когато зад тези окултни учения не стои абсолютната тенденция за честно чувство за истина, хората, направени на глупаци посредством окултизма, могат да бъдат водени накъдето се поиска. Това е тенденция на окултистите, принадлежащи в по-малка или по-голяма степен към черния или сивия вид. Много често те преследват далечни политически цели, грижливо подготвяни от много време. Не напразно постоянно се учи – в по-малка или по-голяма степен – в известни тайни общества, най-вече в британски, но също така и във френски, каква трябва да е бъдещата участ на Полша и какво трябва да е отношението към различните стремежи и течения в рамките на полския народ. Не напразно постоянно се учи какви трябва да бъдат взаимовръзките между Румъния, България, Сърбия и териториите на Балканския полуостров и как трябва да се подготвят определени политически подтечения, с помощта на които да се постигне желаното. Ужасно много политика се прави именно в западноевропейските тайни ордени. Бих казах, че голямата политика се прави там.
Доколкото Блаватска не е склонна да съдейства окултно в развитието на англосаксонството, тя, тъй като е психическа душевна личност, бива разглеждана като опасна, например от висшите окултисти, които са приближени на англиканската църква и искат единствено и само това, което вече описах. В началото са мислели, че ще могат да действат чрез хора, които поради липса на талант и здраво мислене участват в такова движение без да подозират нищо. Вярвало се е, че ще се постигне много чрез това, че по определен начин се направляват пътищата на г-н Синет. При тези условия било възможно, както се казва, да се направляват пътищата на един човек, ако той не е стъпил здраво на земята, ако не е признал като най-висше това, което истинският окултизъм трябва да признае като най-висше: безусловното запазване на човешката свобода и човешкото достойнство. Необходимо е обаче винаги да се напомня, че окултистът или този, който се запознава с окултизма, да бъде буден в своята душа тъкмо по отношение на тази точка. И г-жа Безант навлиза в нещата, без нищо да подозира, но при нея освен всичко друго е налице и силен англосаксонски импулс. Така че чрез нея са могли да се реализират нещата, които се осъществяват тъкмо чрез нея. Ако си спомните колко сложно е всичко в потока, в който се намира тя, ще разберете някои неща именно във връзка с нея. Но човек трябва да се постарае да постигне поне малко разбиране за тези неща.
Скъпи мои приятели, необходимо е нашата честна, ясна преценка, способността ни да разглеждаме външните условия, да не страда от факта, че се занимаваме с окултизъм, и, така да се каже, да запазим здрав човешки усет при преценката на външните събития без да бъдем замъглявани от всевъзможни окултни неща. Имаме нужда от трезва преценка относно житейските събития, за да не се поддаваме на всевъзможни мътни окултни шарлатанства, особено на неща, по отношение на които, изхождайки от определени центрове, стремежите не са насочени към чистата истина, а към нещо съвсем друго, и чрез които се подготвя такъв окултизъм, посредством който може да се лови риба в мътни води в преследване на определени интереси и цели. Наистина има спешна нужда и нашето движение да издигне ясна преградна стена между своя честен стремеж към истината, стремеж, произлизащ единствено от познанието на това, което в нашето време трябва да въплъщава общочовешкото духовно движение, и всичко, което именно сега по крайно непочтен начин се разпространява в света като окултизъм. Вече трябва да се издигне преградна стена между чистото суеверие, в което попадат „знаещите“ – но в най-ужасния смисъл „знаещи“, – и духовното движение, което следва да остане светло в рамките нашето течение, и не трябва да има съмнение относно това на коя страна не е застанал! Това е изключително необходимо. В противен случай човек навлиза в състояние на известна замаяност, водещо до най-ужасното опустошение. Тъй като тези неща стават все по-известни и се обсъждат най-вече от материалистическа гледна точка, напълно естествено е в бъдеще с тях да се злоупотребява от някои недобронамерени, враждебни кръгове, за да се навреди на окултизма. Днес вече бих искал – утре може би ще трябва да го направя дори открито – да обърна внимание на определени неща, които биха могли да отворят очите на хората за някои факти. И по отношение на които се налага да се отбележи с какви неща, често приемани за окултизъм, не искаме да имаме нищо общо. Трябва да сме въоръжени, подготвени за момента, когато започнат да смесват тези мътни неща с честния духовнонаучен стремеж.
Да разгледаме един такъв факт – както казах, споменавам тези неща, защото са известни днес и е необходимо да кажем какво мислим по въпроса, – в Париж живее, разбира се, във връзка с определен таен орден, една личност, притежаваща медиумни способности, които въздействат върху хората. Те се удивляват, когато такава личност, като значителен медиум, стоящ именно във връзка с окултни течения по охарактеризирания начин, отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно, позволява чрез нея да действат такива окултни течения. Тази окултна личност издава един алманах. В алманаха за 1913 година, излязъл още през 1912 година, ние четем във връзка с Австрия, че този, които вярва, че ще управлява в бъдеще, няма да управлява. Ще управлява друг, по-млад, за когото не се предполага, че ще управлява. И в алманаха от 1913 г. за 1914 г. твърдението се повтаря по още по-ясен начин.
Хората, които обичат да се опияняват, щом желаят, могат да се удивляват на голямата пророческа дарба на въпросния медиум. Но този, чийто духовен живот е по-ясен, би искал да проследи фактите. Ако вземем един известен вестник, излизащ в Париж – нарича се „Пари Миди“, който може да се сравни с „По обед“, – там през 1913 година – не много отдалечено във времето от твърдението в алманаха – вече е отпечатано категоричното желание, че австрийският ерцхерцог Фердинанд би могъл да бъде убит. И в същия вестник – във времето, когато във Франция е установена тригодишната военна служба, – е казано, че ако се стигне до мобилизация, през първите дни на мобилизацията ще бъде убит Жорес! Съпоставете това с глупостите, които се правят, за да се забулят тайните, стоящи зад убийството на Жорес, и с факта, че личността, издаваща онзи алманах, в първите дни на мобилизацията, през август 1914 г., отпътува за Рим, за да повлияе на определени кръгове в антицентралноевропейски смисъл. Съпоставете фактите и се опитайте да прецените дали си имате работа с пророчество или с нещо коренно различно, което няма нужда повече да oхарактеризирам. Проучете на кого служи този, който си позволява да се опиянява, изследвайте какво стои зад факта, когато тук или там се появява нещо, както в този алманах, което по-късно се случва и за което после се казва, че е пророчество! Необходима е ясна, трезва преценка, ако се замислите над факта каква нечистотa e провиснала на пешовете на окултизма.
Можем да погледнем и още по-назад. Тези западноевропейски ордени са имали посланици в Русия от началото на 19 век. Хората ще кажат, че в Русия не търпят франкмасонски ордени и тем подобни. Въпреки това те тайно процъфтяват, постигайки значителни резултати. И този, който се заеме да проучи историята на славянофилите и панславистите, следва да търси корените им в тези руски тайни общества. Ако заловят някого, го изпращат някъде или го разстрелват. Но е факт, че западноевропейският окултизъм, както Ви го охарактеризирах, е свързан с руския духовен живот.
Трябва да се проникне в дълбоките взаимовръзки, които съществуват, ако искаме да имаме преценка за процесите в света. И ако и сега, докато сме в известна степен блокирани, ние можем да поговорим само малко за тези неща, дори защото липсват някои данни, ще дойде време, когато ще се види каква роля в цялото западноевропейско разпалване на войната играят именно тези западноевропейски ордени, чиито нишки – и повече от нишки! – водят до английските и парижките министерства и т.н., и как тези масонски ордени са изиграли огромна роля именно в Западна Европа, когато е ставало въпрос да се съдейства за включването на Италия в т.нар. Антанта. Те са проявявали огромно старание и са имали здрави връзки с определени източноевропейски съюзи. За германското франкмасонство от по-нисши и по-висши степени, което, разбира се, винаги е било свързано с другите в един международен съюз, разменяло е „братски приветствия“, подчертавало е съвместната братска дейност, за негово оправдание може да се каже, че то е било твърде глупаво, нищо не е подозирало за цялата работа, в която е било въвлечено. Това може да се каже за негово оправдание. И това е най-значителната особеност на това централноевропейско масонство, че до последния момент то е било манипулирано, както и мнозина други, които не са били свързани с франкмасонството и за които все още е имало възможност да не се оставят да бъдат манипулирани.
Както често се подчертава в хода на времето, че човек трябва да се заеме с разглеждането на такива взаимовръзки и именно в случай, че се занимава с окултизъм, той трябва да запази ясната си преценка. Сега вече има необходимост да обръщаме внимание на тези неща в нашия кръг. На много от казаното, което се случи в хода на годините, се обърна твърде малко внимание, твърде малко се вслушаха в него. Ето защо в нашето движение съществуват някои неща, които могат тъкмо в настоящето да изпълнят някого с огорчение. Нашето централноевропейско движение действително е изградено върху по-различна основа, отколкото други подобни движения. Помислете върху факта, че можем за сравним централноевропейското ни движение с живо същество. То има отличителното свойство на жив организъм. Когато основават съюз, към който се присъединяват хората и от който отново излизат, този съюз не може да се сравни с живо същество. Несъмнено има много неверни неща в казаното от Вайсман за живото същество, но е вярно, че един жив организъм оставя труп, когато от него излезе душата. Това се отнася точно за нашето общество, по по-различен начин, отколкото в други общества. Нашето общество съдържа живото в себе си, така че то предава нашите цикли на членовете и те се намират при членовете. Ако друго сдружение се разтури, членовете се разотиват, но не остава труп. Хората могат да имат най-прекрасните идеали и спокойно да се разотидат. Но помислете си, ако ние се разотидем. Циклите ще останат. Това е трупът! Това е свидетелство, че ние се основаваме не на бездушни принципи, на програми, а на нещо живо. Ето това ще намери този, който иска да разгледа нещата. И освен това цялото ни движение трябваше да приеме формата, която е приело. Колко тежко, колко безкрайно тежко беше да направляваме нашето корабче между всички рифовете, за които сега ще узнаете малко, ако погледнете всичко, което бе необходимо, за да се изтръгне и освободи от мрежите на Западна Европа, намиращи се още от самото начало тук, това, което трябваше да се активизира в Централна Европа. Може да се изпита чувство на огорчение от факта, че тъкмо в днешното тежко, съдбовно време в рамките на нашето движение все по-често сме свидетели на това, че личните раздори от началото на войната не само че не престават, но и се засилват по един ужасяващ начин. Това насочване на душата към личните дела и абстрахиране от величието на движението е особено характерно тъкмо за настоящето. Особено тъжно е, скъпи мои приятели, че в това време се показва твърде малко съзнание, че действително човек не е длъжен да участва в това движение така, както в някое обикновено движение, и да излиза от него, както от обикновен съюз, ако не му се нрави едно или друго! Не можем да сме против, че, така или иначе, мнозина не са виновни за случващото се, но ако стои на окултна основа, човек трябва да обръща внимание на фактите.
В тази връзка трябва да се каже, че ако тези неща са възможни и се случват, не трябва да се продължава да се работи във формата, в която съществува обществото! Не трябва да се продължава така, щом няма съзнание, че обществото е нещо живо, правдиво, а не съюз, от който може да се излезе, щом нещо не ни пасва. Разбира се, никой не може да бъде задържан насила. За това изобщо не става дума. Щом няма съзнание за това, може само да се каже, че нещата, които би трябвало да се случат в нашата духовна култура, ще бъдат постигнати по друг начин, а не чрез общество, явяващо се в случая само пречка. Това, което трябва да произлезе чрез нашето движение и което ще прави правилно всичко останало, това е най-чистият, честен стремеж към истината, но именно само най-чист стремеж към истината. Защото първата ни задача е чрез този чист стремеж към истината да внесем нов елемент в духовното развитие на човечеството. Ето защо вече е необходимо да се разгледат определени неща.
Не е без значение, ако обърна внимание върху нещо като следното. При мен постоянно идват хора – но това се разглежда като незначителен факт, – които не питат за неща, касаещи душевния живот, а за това, за което биха попитали лекаря. Тук трябва постоянно да обръщам внимание на факта, че човек следва да се обръща с доверие към медицинските лица вътре в нашето общество. Това е необходимо. От само себе си се разбира, че е правилно най-чистото лечебно изкуство и най-правилната медицина да са свързани с нашето движение. Ако трябва да остана в сферата на моята дейност, не бива да се намесвам в неща, засягащи медицински съвети. И това е необходимо, защото трябва да стане ясно, че е един вид приспиване, ако се каже, че официалната медицина не представлява нищо, следователно да се обръщаме към нещо друго. При нас въпросът е, че нещата, които искаме да опитваме, не се правят тихомълком, а по честен, открит начин, и че при нас няма тенденция да се пренебрегват външните закони. При нас става дума за това да се привлекат такива външни условия, които правят възможно в развитието на човечеството да имат място разумното поведение и начин на действие. Всеки трябва да знае, че ако не желае да се лекува с помощта на официалната медицина, преди всичко е длъжен да внесе своята лепта за прекратяване на нейната тирания. И той не трябва да търси всевъзможни тайни начини за лечение. От само себе си се разбира, че това не касае този или онзи, който насочва дейността си към тази цел. Касае го, доколкото е правилно. Но е необходимо сериозно да се приеме това, което винаги съм подчертавал, че ако става дума за лекарствени средства, нека човек се обръща към нашите медици. Разбира се, всеки може да получи от мен приятелски съвет, ако го иска. Но днес трябва да се разбере тенденцията, в която е заложено необходимото.
Опитах се най-малкото в сбита форма да представя някои факти, които могат да са важни за Вас и да хвърлят светлина върху различни неща, които трябваше да се случат по необходимост. Би било добре, ако малко поразмислим над това, че има по-дълбока връзка в навременното освобождение на нашето централноевропейско духовно движение от всичките глупости, които бяха подхванати отново от страна на Безант и сега разразяващи се по такъв странен начин в най-ужасяващи клевети. Защото е нужно да се каже, макар и, както казах, да не искам да разпалвам стари спорове, че сред нещата, които сега печата г-жа Безант в английския си вестник, виждаме будещото усмивка твърдение, че стремежът ми бил да бъда избран за президент на цялото Теософското общество и да замина за Индия, където да изместя нея, г-жа Безант, от сферата ѝ на дейност; че истинската причина за този мой стремеж бил, че аз и другите, които са с мен, сме всъщност агенти на немското правителство, които не желаят нищо друго освен чрез всевъзможни окултни машинации да установят един вид пангерманизъм на мястото на англосаксонството и от Индия да свалят английското правителство! Тези неща могат да се намерят сега в много по-остра форма в статиите на г-жа Безант. В други области тя също може да наговори подобни безсмислици, така че засега глупостта за Алцион може да остане настрана. Във всеки случай сега се чува, че на Алцион трябва да се отнеме честта да стане носител на Христос. За да се избере Алцион, други са били отхвърлени, нали така? Винаги има нужда да бъде избран един или друг. В различни езотерични кръгове се е обмисляло дори руският престолонаследник, младият Алексей, да стане носител на Христос! Предшестващите, разбира се, са били отхвърлени. Но преди е имали и други, дори е имало различни предложения по едно и също време! Ако някой не може да каже за това на другиго – тези неща винаги се държат в тайна, нали така, – същевременно може да има и други.
Но вижте, ако тези неща се приемат лекомислено, се пропуска нещо като това, което искам да спомена. През 1909 година, когато се сформира едно общество, което трябваше да стане международно, се разрази най-ужасният скандал, предизвикан от Ледбитър и Безант – следователно „първото най-ужасяващо нещо“. Един дългогодишен приятел на г-жа Безант, който по-рано винаги редактираше нейните книги, коригирайки грешките в сферата на науката, г-н Кейтли, тогава е свързан с международното общество, което трябваше да бъде основано от Индия, въпреки Безант. Тогава ми писаха дали бих искал да стана президент на това международно общество. Предложението дойде от Индия. През 1909 година се проведе конгресът в Будапеща. Пред свидетели тогава казах на г-жа Безант, че ми е било предложено президентското място. Във всеки случай тогава аз казах за това само на един човек на палубата на кораба, за да ѝ предаде веднага, че по отношение на окултното движение не мога да правя нищо друго, освен да представлявам в рамките на немския народ това, което той представлява, и извън германското обкръжение никъде другаде няма да заема окултна позиция. И сега тя си позволява да говори в един вестник, че се стремя от Индия към президентското място! Винаги съм говорил за обективните неистини във връзка с многобройните неща, казани от г-жа Безант. Но щом се случва нещо такова, когато изрично съм ѝ казал, че в рамките на Теософското Общество не съм искал да бъда нещо повече от генерален секретар на немската секция или нещо, което включва това, вече не е необходимо да се говори за обективна неистина, а спокойно може да се каже, че от страна на г-жа Безант се касае не за обективна неистина, а за съзнателна лъжа, също както при йезуитските обвинения. И който днес иска да защитава г-жа Безант, трябва да приеме и факта, че познаващият обстоятелствата ще му каже, че по този начин той защитата една съзнателна лъжкиня. И ако сега се съберат заедно упрекът в йезуитство, описаният случай и цялата кампания, предприета от английския шовинизъм срещу това, което искаме тук, тогава може да се говори и за систематична кампания от лъжи, съществуваща повсеместно.
Който счита думите ми за твърде силни, трябва да помисли върху това, че никога не съм казвал нещо, което да означава атака, а говоря само в защита. Това би трябвало да имат предвид всички, които винаги казват, че трябва да се вземе под внимание правото и на двете страни. В нашия случай би била права както едната, така и другата страна, ако просто си затворим очите – най-малкото по-късно – за това, което е вярно също и в нашата област! Настоящото съдбоносно време трябва да доведе до това, нещата да се разглеждат съобразно с истината, с пълна, истинска, честна сериозност, а после да се действа. Защото е истина, че всички стотици и стотици жертви ще послужат за благото на човечеството само ако на Земята се намерят души, които знаят как правилно да мислят и чувстват за настоящето! Ако подготвящото се горе в духовния свят се обозре правилно от разбиращите хора, в бъдеще то ще се превърне в сили, които тъкмо от разбиращите, окултно чувстващи души ще се преобразуват в сили, способстващи напредъка на човешкото развитие. Ако това не бъде разбрано, тогава в духовно отношение събитията от настоящето ще протичат така, че именно силите, явяващи се горе в духовния свят като резултат от стотиците паднали жертви, ще се озоват в ръцете на Ариман. В тази връзка отново казвам следното:

От мъжеството на бойците,
на падналите от кръвта,
на изоставените от скръбта,
от жертвеното дело на народа
духовен плод ще израсте –
ако души, духовно осъзнати,
отправят свойте чувства
към царството духовно.