Често писателските събрания или литературни четения, приличат на разкази от Джузепе Марота. Насядали са по-възрастните автори и гледат с дяволитост в погледа младите поетеси.
Коментират.
Пристойно. Вдъхновено. И малко носталгично.
Забелязала съм – появи ли се Виолета Христова – коментарите са почти едни и същи: „А, ето я красавицата! И хубаво пише!“
Младите творци също я ценят, макар да изразяват по друг начин одобрението си. И като изключим завистниците, остава чистата истина – поетесата Виолета Христова е красива, талантлива и обичана.
Тя има шанса да е силно обичана и от съпруга си, и от трите си дъщери. Една от тях – Ина Христова, вече е художествен оформител на стихосбирките й.
А те, поетичните книги, са 8 на брой. До тук. Защото е сигурно, че следва продължение.

Стойностната поезия на Виолета Христова не остава незабелязана. Наградите идват като естествено признание: “Георги Братанов” (2006) и “Мара Белчева” (2008), първа награда на конкурса “В полите на Витоша” (2009), втора награда в конкурса “Златен ланец”” (2008) и др.
Нейни стихове са преведени на руски, сръбски и френски език и са включени в редица национални поетически антологии и сборници. През 2013 г, заедно с десетина български писатели и поети учредява Литературен кръг „Смисъл”. Член е и на Съюза на българските писатели. Живее и работи в София.
А, да издам една тайна!
Ако минете по ул. „Славянска“ и стигнете до сградата на „София прес“, вгледайте се през витрината на галерията – Виолета е там. Хубава, наведена над книга, или над бял лист…
Пише поредното стихотворение!