Името на младата българска пианистка Виктория Василенко вече е известно далеч извън пределите на родината. Изключителният й професионализъм, артистично присъствие, задълбочена интерпретация характеризират всички нейни сценични изяви.
Лауреатските звания идват едно след друго, градират се по отношение на трудността и значимостта на конкурсите, а през изминалия месец Виктория спечели наистина много престижно отличие- 1 награда на Международния конкурс “Джордже Енеску” в Букурещ.
Талантът на младата българка беше единодушно оценен от авторитетното жури, а българската музикална култура получи едно от най-авторитетните си отличия през изминалите години.
Предлагаме интервюто на младата музикална редакторка от програма “Христо Ботев” Елеонора Василева с Виктория Василенко, в което тя разказва за своите концертни изяви, вълненията около конкурсната победа и др.

Тазгодишното издание на фестивала „Джордже Енеску“ в румънската столица Букурещ се състоя от четири конкурсни категории – цигулка, виолончело, пиано и композиция. За пръв път от съществуването му, до финала достигна жена, при това българка. Младата амбициозна пианистка Виктория Василенко привлече вниманието на музикалния свят с класирането си на първо място в конкурса за пианисти.
Родена в Бургас през 1992г., Виктория Василенко завършва със специалност пиано Националното музикално училище „Любомир Пипков“ при проф. Стела Димитрова – Майсторова. Потомствен музикант, Виктория концертира и участва в конкурси от най – ранна възраст. Веднага след завършването си, тя заминава за Мадрид, където е приета класа по пиано на проф. Дмитрий Башкиров. Кариерата й е съпътствана с множество изяви по цял свят, с най – популярни български и чуждестранни музиканти. Свирила е с голям брой оркестри, както и в камерни състави, но самата тя все още е в „търсене на себе си“ и не може да определи предпочитания към ансамбловото или соловото свирене.
Макар от участието й да отмина повече от месец и Виктория да е погълната изцяло от последвалите събития, тя намери време да отговори на някои от нашите въпроси, свързани с конкурса, както и за да сподели за своите идеи и стремежи.

Е.В: Как се чувстваш и как определяш участието си в конкурса ?
В.В: Това е най – големият ми международен успех, а също е и
изключително голямо признание и подтик да продължавам напред. Участието беше много важна стъпка в кариерата ми. Много съм щастлива, макар все още да не съм осъзнала напълно това, което се случи. Със сигурност знам, че голямата работа тепърва предстои.

Е.В: Какви бяха усещанията ти по време на финалното изпълнение?
В.В: По време на участие е много трудно да определиш какво се случва. Много е субективно. Най – малкото, трудно е да определя от мястото пред пианото как точно се разпределя акустически звука. А после идва и личното емоционално състояние, което често пречи да разбереш до каква степен си успял да повлияеш на публиката и как точно си се представил. Неслучайно, често изпълнителите имат мнение, което е напълно противоположно на реалното им представяне.

Е.В: Какво провокира участието ти и очакваше ли победата, предвид
конкуренцията?
В.В: Не очаквах дори да стигна до втори кръг на конкурса. Бях в
подходящата конкурсна форма, това е причината да реша да се явя, но отидох без стремежи и очаквания. Това донякъде доказа моето виждане, че когато човек изключи т. нар. „спортна злоба“, която е нещо типично за повечето участници, а се яви на конкурс с цялата си любов към музиката, нещата се нареждат много по – добре. За конкуренцията си мога да кажа, че всички бяха изключително отворени и дружелюбни, обстановката беше много приятна!

Е.В: Какво са целите ти оттук нататък?
В.В: Надявам се, че спечелването на този конкурс ще ми помогне да развия международната си кариера.

Е.В: Какво предпочиташ – солови рецитали или участия с оркестър?
В.В: Трудно е да се сравнят двете неща. Със сигурност ансамбловото свирене дава по – голяма опора и увереност, макар соловото свирене също да е предпочитано от мен в различни периоди. Със сигурност мога да кажа, че свиренето като солист на оркестър е нещо, което много харесвам.

Е.В: Ти си част от семейство на пианисти. Твое ли беше решението да се отдадеш на този инструмент още от дете?
В.В: Родителите ми, както и много наши приятели и познати, са пианисти. За мен и сестра ми беше нещо напълно нормално и естествено, дори, да решим да се занимаваме с пиано. Много е приятно, защото с нея вече изнасяме концерти, където свирим на четири ръце или на две пиана. Това е много атрактивно за публиката, а за мен е една голяма сигурност, че имам до себе си човек, който ме разбира толкова добре!

Е.В: Какво според теб е необходимо, за да се изгради един музикант?
В.В: За да бъде един музикант успешен и да се развива, той освен че трябва да бъде напълно отдаден на това, което прави, да го обича, да се явява по конкурси и да има много участия, също така той трябва да се обгради с хора на изкуството, да се интересува от литература, от изобразително изкуство, да се обогатява по всякакви възможни начини, защото това му помага да просперира и в своята професия.

Е.В: Ако не беше музикант, с какво щеше да се занимаваш ?
В.В: Честно казано, не мога да си представя живота си далеч от музиката, нито да съм нещо различно от това, което съм. При всички случаи отново бих избрала изкуството. Силно привлечена съм от театъра и от актьорското майсторство, така че вероятно това е другото, което бих избрала.

Е.В: Какви са мечтите ти и как си се представяш оттук нататък?
В.В: Надявам се, че предстоят много хубави неща оттук нататък в
професионален план. Като всеки човек, аз също бих искала да успея да устроя живота си както в професионален, така и в личен план добре. Това, което пожелавам на себе си и на всички останали, е най- вече здраве, защото това е основното необходимо, за да изпълним стремежите си.