На 19 август 1936 г. в местността Айнадамар край Гранада бе убит поетът Федерико Гарсия Лорка. Препасани с омраза под черните плащове на лачените си души, среднощните жандарми на невежеството се опитаха да отнемат живота на един безсмъртен. Най-тайнственият и най-обичан глас в испаноезичната поезия се спусна в кладенеца на сълзите, от чието дъно вече осемдесет години пълното му с мъх сърце изтласква и избистря водите, в които е потопена Гранада, любимата му гранатова ябълка. Този нар разкрива аленожълтия си лик само веднъж в годината – в лятното нощно небе, когато над пустините луната изгрява дълбока и кървяща.
В този единствен ден дължим на душите си ритуала на припомнянето чрез съсредоточаване във вечното завръщане на словото.

„Открих нещо ужасно (не казвай никому): аз още не съм роден. Онзи ден медитирах над миналото си (седях в креслото на дядо) и нито един час от мъртвите часове не ми принадлежеше. Не бях аз този, който ги беше живял: не бях живял нито часовете на любов, нито тези на омраза или вдъхновение. Имаше хиляда Федерико Гарсия Лорка, вечно излегнати на тавана на времето. А в хамбара на бъдещето видях други хиляда, всичките грижливо пресовани и надиплени на купчини един върху друг, чакащи да бъдат напълнени с хелий, за да отлетят безцелно. Почувствах ужасяващ страх, майка ми Госпожа Смърт ми беше дала ключа към Времето и за секунда разбрах всичко. Живея с неща, взети назаем, това, което е в мен, не е мое и предстои да видим дали съм роден. Душата ми все още е напълно неразкрита.”

Стихове на Федерико Гарсия Лорка