Ни лъх не дъхва над полени…
Извардила Марта, дойде пролетта…
Престана поройния дъжд…
Нощ преваля. Зад гори…
Плакала е горчиво нощта…
Отсреща, дето стръмно се извива…
Летен ден едвам се влачи…
Месеца самотно грей…
Капчици дъждовни…
Тихо вее вечерна прохлада…
Безумний вихър на живота…
Вият се облаци черни…
О, има тих вълшебен край…
Вихър сви и тъмен рой…
Над безкрайните полета…
Вей долняка и отвява…
На листовцете на моминската сълза…
До пътните врата го тя изпрати…
Во стаичката пръска аромат…
Зла ни стигна орисия…
В незнаен кът, далеко в родний край…
Цъфтят цветенца в моята градина…
На гроба ми изникна щат цветя…
Вървиме ний самотни на светът…
През мрака сянка надалеч…
Мятат се, пляскат, реват…
Тъмна нощ е…
Отрупани от нощний сняг нечакан…
Как вълна преко вълна…
Спи во сланата есенна…
Музиката вече си отсвири…
Сенчеста градина…
В полунощи дим, извит…
Майският месечко грей презполвен…
Криволи покрай гората…
Спи езерото…
Над мойто чело лавърът не вий…
Сърцето ми е чуждо за света…
Погребан, и в гроба все пак е…
В небеса яснее летний ден…
Грижи, скърби и несгоди…
Над вършини и долини…
Ясний месечко се смей…
Обляно с блясък, в далнини…
Тичане и врява…
Алеята е пуста…
На бука ръбестия ствол
Сухи, жълти листица…
Безмълвна нощ е обивила…
Тука гроб продънен във земята…
Чуй! Дивий рев на вълк нощта пробуди…
В живота като вихър мина…
Запустяла воденица…
Мразна зимна вечер…
Мойте пролетни надежди…
По цели дни мъгла лежи, не се раздига…
Листата капят, че нощес ги…
Преди минута буен вихър…
Спря се орачът пред нивата златна…
Пътят, по който възпирах…
Разтая и последний сняг…
В път застигна ме и с мен…
Кал е, където обърнете глед…
Морна лятна нощ…
Пустинята на скръбний ми живот…
Роят се подранили…
Богоугодник сред гората…
И пак се върна есента…
И на яве, и на сън…
Дълбоко в твоя поглед се отсеня…
Насреща ми седеше мълком ти…
Под голий храст ревнива теменужка…
Бог знае как и откъде познало…
На пладне срещнахме се ний…
Желанията смятах суета…
От нея бягай, смърт за теб е тя!…
Едничка дума… тя я не продума…
Обича я. – Когато чу това…
Призори вихра нощешен…
Сред гората, отстрана край пътя…
Усойно, миловидно цвете…
Животът и смъртта в борба…
Ревнив синчец, горкинко цвете…
Докле е младост, златно слънце грей…
Зад горите тъмни ясен ден се кани…
Мързеливо под марнята лятна…
Безсънно цяла нощ пробдях…
Вечерни сенки несетно…
Как ли ще мина и утрешний ден…
Наметнала плащ тъмен на плещи…
Как ме те примамваха с дъха си…
Ти, който бдиш от небесата…
Веч на годините керванът превали…
Ще да замине от света една…
На мойте вейки плод, плод не един узря…
Самотен гроб в самотен кът…