От 24 до 26 октомври в Плевен се състоя клавирен фестивал “Елеонора Карамишева”, посветен на юбилея на изтъкнатата клавирна педагожка, създала поколения изявени български пианисти, вписала са трайно в културния живот на Плевен, музикална емблема без която не бихме могли да си представим културния живот в този красив град. Най-специфичното на фестивала беше, че той беше организиран от учениците на Елеонора Карамишева, които концертират и преподават по целия свят. със завидна емоционалност и енергия тя станаха водещите фигури в този уникален форум, в който участваха и колеги и съмишленици на голямата творческа фигура Елеонора Карамишева, на която поднесохме най-красивия подарък- МУЗИКАТА, на която тя е посветила своя съзнателен живот.

Предлагаме Ви словото на проф. д.н. Марияна Булева, близък приятел и колега на Елеонора Карамишева, която беше и водещ на концертите по време на фестивала:

Големите личности на културата могат да бъдат разпознати по способността им да се вписват активно в духовните стремления на времето, да пребивават в хармония с винаги новото и вечно ценностното, да даряват своите „придобития“[1] на тези, които идват след тях. В този смисъл Елеонора Карамишева е сред ярките фигури на българската музикална култура – сред личностите, които са нейни съзидатели и живи символи на уникалните й национални характеристики.

  Развитието на музикалния живот у нас през първата половина на отминалия век дължи много на поколенията високо образовани интелектуалци с престижни професии, които в духа на европейската традиция приемат музиката като свой постоянен духовен спътник, като средство, което едини рода и нацията. Пръснати в различни градове на България, те допринасят за утвърждаването на европейското музициране у нас. Затова за плевенчани е толкова ценен и скъп споменът за личности като Ячо Каракашев, инж. Николов, Зденко Кантарджиев и др., за техните предци и продължители. Сред тях блести със своето неповторимо обаяние  проф. Иван Карамишев – лекарят, дарил на толкова много хора живот, здраве, надежда и същевременно с магичния звук на английския рог и с кларинета оставил своята следа в историята на оркестровата и камерната музикална култура на града. Проф. д-р Иван Карамишев завещава още едно безценно наследство – своята дъщеря Елеонора, дарена с музикален талант, с неподражаем аристократизъм на духа, с финес и красота; в моите детски спомени – една добра фея, дошла от приказките. Така родовата приемственост се реализира като музикална посветеност, която Елеонора Карамишева на свой ред предава на своята дъщеря Десислава Вълчанова-Цанкова и, разбира се, на своя внук Кристиан.

Следващият важен фактор в нейната емблематична за националната ни култура биография е приемствеността с професионалната ни музикална школа. На 6 години Елеонора Карамишева започва обучението си по пиано при известната педагожка Лукса Пашовска, последовател на клавирните школи на Андрей Стоянов и Димитър Ненов. Първия си самостоятелен концерт пианистката изнася на 12 години. От съхранената покана за концерта научаваме, че в тази паметна вечер пред плевенската публика прозвучават: 3 инвенции от Бах, соната от Хайдн, вариации от Моцарт, творби от Шуберт, Шопен (три мазурки и два валса), Лист – „Утешение”, Чайковски – „Кокиче”, Парашкев Хаджиев – пет пиеси.

На 13 години, когато Елеонора Карамишева вече има щастието да учи и при проф. Димитър Ненов, тя се явява на второто Общобългарско състезание за пианисти и цигулари, където е отличена с награда и е приета в „Интернат за даровити деца и юноши – музиканти“ в София. Това е мястото, което заслужено ще й отреди трайно присъствие в галерията на най-изявените представители на музикалното ни изпълнителство – достатъчно е да споменем името на цигуларя Георги Бадев, с когото са съученици, както и на Богомил Стършенов, който подпомага подготовката на пианистите в интерната. Обучението й започва при забележителната пианистка Величка Савова, след което постъпва в класа на проф. Панка Пелишек. Елеонора Карамишева е приета на първо място в Държавната музикална академия, където продължава обучението си при проф. Пелишек и изучава камерна музика при проф. Магнев и проф. Кугийски.

Творческите измерения в дейността на Елеонора Карамишева са богати и многопосочни. Още като студентка тя реализира многобройни концертни изяви – клавирни рецитали, участия с камерни състави и като солист на симфонични оркестри. Дълги години работи в дуо с цигуларката Димитрина Табакова и в състава на Плевенско клавирно трио с цигуларката Йовка Йорданова и виолончелистката Малина Каракашева. Те изнасят редица концерти в София, в страната и в чужбина, участват в много музикални форуми. Елеонора Карамишева работи и като пианист в Плевенска филхармония. Изявява се и като акомпанятор в соловите концерти на Лауреатски дни „Катя Попова“.

Преподавателката по пиано в СМУ, днес НУИ „Панайот Пипков“ – гр. Плевен Елеонора Карамишева е явление в професионалното музикално образование. Няколко фактора обуславят нейния успех като клавирен педагог, трасирал блестящата кариера на много прекрасни пианисти, които днес обединяват своя талант и признателност в този забележителен фестивал.

На първо място бих поставила широките музикални хоризонти, които стоят пред духовния й поглед – преклонение пред класико-романтичния репертоар, уважение към съвременната музикална култура и пиетет към българската композиторска школа. Редом с емблематичните творби на световната клавирна литература, Елеонора Карамишева приобщава към репертоара на своите възпитаници шедьоври, които често убягват от вниманието и интереса на повечето пианисти. Особено смело тя ги насочва към нови творчески светове, в които те стават първооткриватели на интерпретационните прочити.  Редом с музиката на Владигеров учениците й с любов изпълняват творбите на Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Димитър Ненов.

Друга нейна особеност е умението да възпитава в учениците си образно мислене, подплътено с богато на багри музициране. Яркият детайл, характеристичният щрих, артистичният жест са нейната стихия, но всичко това винаги е подчинено на една мощна представа за цялото, за драматургията, за генералното послание, което трябва да бъде постигнато.

Третият фактор е наистина достойната за възхищение способност на г-жа Карамишева да разпознава и уважава индивидуалната дарба на всеки свой ученик. Поколенията се сменяха, идваха нови таланти с нов музикален опит и предпочитания, с интереси към джаза, към композирането, към ансамбловото музициране и дирижирането. Към всеки един от тях г-жа Карамишева винаги е подхождала като към уникален музикален феномен. Тя подкрепя личния избор, силните страни на артистичното дарование. Никога не поставя пред младите хора абстрактни идеални цели, отклонението от които би било грях или провал, а върви с всекиго по неговата пътека и като водач, и като партньор, и като съмишленик, и като приятел. 

Много от учениците ѝ са носители на призови награди от национални и международни конкурси. Те продължават образованието си във висшите музикални институти у нас и в престижни консерватории в чужбина. Голяма част от тях се реализират като концертиращи пианисти и педагози както в България, така и в Европа, САЩ, Канада, Китай…

Затова те по своите неповторими пътеки изминаха пътя назад и се завърнаха в Плевен, за да отбележат в тези фестивални дни достойно и тържествено нейната 80 годишнина.

НА МНОГАЯ ЛЕТА!

[1] Тази красива и изразителна дума присъства в определението за култура на историка Петър Мутафчиев.