Продължаваме поредицата от музикални видеоклипове на родени през текущия месец композитори. През септември можем да изберем мнозина, н моят избор спря засега най-напред на Антонин Дворжак.

Автор, свързан с възхода на националните композиторски школи от средата на 19 век, когато западноевропейската традиция е подета като основополагащ елемент на формиращите са нации и културата, като част от характеристиките на нацията. Към това се добавят специфичните национални елементи, без които музиката на Шопен не би звучала с полски привкус, виртуозните рапсодии на Лист не биха носили характерния за Франц-Йосифово време унгарски стил вербун-кош, а музиката на Дворжак не би носила славянския дух на най-еманципираната и сраснала се с Австро-Унгария моравско-чешка народност.

Роденият близо до Прага през 1841г. Антонин започва рано своето музикално образование, като млад показва своите способности, но дълго време не е оценен от родния музикален елит. При едно от явяванията му по конкурси, не кой и да е, а водещият в европейския музикален живот Йоханес Брамс харесва представената партитура и съответно Дворжак печели стипендията. През 90-те години на 19 век е поканен от Американска Частна Консерватория да преподава в Ню Йорк, където в продължение на 5 години са създадени някои от емблематичните му творби – Симфония “Из Новия свят” и концерта за виолончело.

В късните години от живота си, той се връща в родината, където умира.

Реших, че въпреки популярността си, симфонията “Из новия свят” представя достойно личния композиторски почерк на Дворжак. Желанието на композитора е да съчетае в това мащабно творение музиката на Европа и Америка. С по-добро въобръжение, бихме различили американски интонации на посочени места, но славянският чешки дух преобладава в почти всички ярки в интонационно и ритмическо отношение тематични ядра. Емоционалната приповдигнатост на тази симфонична партитура я прави желана от публиката на почти всички реномирани световни концертни зали. 1 и 4 част “грабват” с единното си драматургично развитие, а разработките им показват професионалния връх на Дворжак като композитор. Втората част е опит за американска импресия от втората половина на 19 век, но и тук чуваме славянски тематични елементи. Те дори напомнят моменти от “Севдана” от Георги Златев-Черкин, толкова е близка връзката между двете творби. Скерцото внася решителност и “индианска танцова стъпка” напомняйки, че симфонията се обръща към новия свят и картините, които той разкрива.

Два дни преди рождения му ден, нека поздравим големия български композитор, диригент и педагог Васил Казанджиев. Един от колосите на българската музика, изградил себе си като музикант в едни времена на безкомпромисност към високото качество и перфекционизма, високата обща и музикална култура, почитта към предшествениците в световната и българската музика. Дейността на академик Казанджиев е огромна. Основател на камерния състав “Софийски солисти”, осъществил значителна по размери и качество концертна активност по света, диригент на симфоничния оркестър на Националната опера и БНР, професор по оркестрово дирижиране в НМА “проф. Панчо Владигеров”, с пълно единодушие получил титлата “Академик”. Творчеството му е предизвикателство за съвременното развитие на българската музика. Творческият му дух търси нестандартното, предизвикателството, странните (почти несъществуващи) звукови последования, зад които обаче се крие истинска дълбока философия и мъдрост.

Житейският му образ е не по-малко привлекателен- личност с огромна любов към музиката, но тази която е дело на гения, на съдържателния и изстрадал музикалния образ творец, този който уверено е надхвърлил времевата дистанция и се е доказал пред поколенията. Такъв е и самият Васил Казанджиев, плод на едно друго поколение, което беше пример за духовния облик на българската интелигенция, поколение, черпило вдъхновение от такива величини в българското духовно пространство като Димитър Ненов, Константин Илиев, Добри Петков и др.

Предлагаме Ви да чуете едно емблематично за автора оркестрово произведение – “Картини от България”, разкриващо със съвременни краски характерни за българската идентичност образи, сякаш нарисувани от майсторската ръка на най-големите български художници.

Роденият на 21 1874г. септември английски композитор Густав Холст

е от немски произход и музикален преподавател в продължение на над 20 години.

Холст е най-известен със своята оркестрална сюита „Планетите“. Учи в Кралския музикален колеж в Лондон, неговите ранни работи са повлияни от Григ, Равел и Р.Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от хиндуисткия спиритуализъ и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.

Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрални сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни

Оркестровата сюита “Планетите” е рядко оригинално творение, което не се вписва в традиционния европейски музикален език. Авторът иска чрез музикални средства да внуши астрологическото излъчване на отделните планети, придавайки им определен “земен” характер. Водещо значение за Холст има стъпването на интонационните особености на английски фолклор и метроритмиката, която като всеки композитор от първата половина на ХХ век е използвана като ярко драматургично изразно средство.