Композитор, който не може да остави никого равнодушен, емблема на руската музикална култура, навлязъл дълбоко в руската душа, П.И. Чайковски достига върхове в симфоничната романтична музика. Той, като роденият на същата дата Й.Брамс постига такива монументални оркестрови платна, в които безкрайността се слива с почти визуална яркост със звуковия пласт, огромните кулминационни върхове “изригват” един след друг, градежа на формата е академично еталонен и същевременно неповторяем. А лириката- тази фина и приглушена статика, която кара човек наистина да се впуска в носталгични спомени, а красотата на мелодичната линия да го кара да повтаря музиката още и още…… Сигурно има много още какво да се каже за тази монументално извисила се в руската музикална култура гениална личност, отишла си нелепо от този свят малко след премиерата на разтърсващата му Шеста симфония. Затова, нека музиката говори………………………

Большая соната, написана през 1878г. е най-мащабното произведение на композитора за соло пиано. Пълен антипод на прекрасните кратки бисери от “Годишни времена”, това огромно по размерите си произведение съперничи достойно не само на трите му клавирни концерта, но и на най-величествените симфонични партитури.

Когато отбелязваме музиката на Чайковски точно в деня на неговия рожден ден – 7 май, няма как да не споменем прекрасните образци на дълбока лирика и съкровена философия, излъчвани от неговите опери. Сценичният жанр заема основно място в творчеството му, но ми се иска да откроим арията на Ленски из операта “Евгени Онегин”. В този шедьовър се срещат две гениални личности не само в руската култура, но и в световното културно наследство- Александър Сергеевич Пушкин и Пьотр Илич Чайковски. Каква по-висша прелест?

Изпълнението е на световноизвестния испански певец Пласидо Доминго, който сред живия декор на Червения площад доказва майсторството си в интерпретацията на руска музика. Записът е от 2001г.

Тази седмица прибавяме към шедьоврите на Чайковски и прекрасните страници от неговите балети. Валсът от “Спящата красавица” така магически и чудотворно ни пренася към приказните образи на легендарната приказка на Шарл Перо, че конгениалността на двамата автори е неразривно изградена. Така както само мисълта на Чайковски може да ни отведе.

А прекрасният валс на цветята- разкрива различни цветни светове. Сътворени от широката руска душа на Чайковски.

Не мисля, че в симфоничното творчество на гениалния руски творец може да бъде пропусната увертюрата Ромео и Жулиета. Невероятно проникновено и същевременно мащабно и ефектно тълкуване на Шекспировата драма. Руският интонационен език чувства от всяка фрази и красиво изваяна мелодична гънка. Ще го чуете в изпълнение на Лондонския симфоничен оркестър и диригент Валери Гергиев.

180 годишнината от рождението на Чайковски ни кара да задържим вниманието на нашите читатели и зрители по-дълго време. Той ще бъде композитор и на месец юни.

Цигулката е любим инструмент на Чайковски. Едни от шедьоврите на 19-то столетие, създадени за този инструмент са написани от забележителния руски композитор, който съчетава топлия звук на струнния инструмент с неговите гъвкави и виртуозни възможности. Затова неговите произведения са сред най-слушаните от почитателите на цигулковото изкуство по целия свят. Ще чуете изпълнението на Меланхолична серенада от Исхак Перлман и оркестър с диригент Юрий Темирканов.

Да се говори за Чайковски, не би било възможно без да се чуе неговия Първи концерт за пиано. Той пише три концерта за инструмент, но само първият придобива тази, бих казал огромна популярност. Любителите на музиката го обичат така, както обичат пета симфония на Бетовен, валсовете на Шопен, до диез минорния прелюд, оп.3 от Рахманинов……… Това произведение, заедно с Большая соната е внушението за величието на Русия, с нейната имперска столица Петербург, с аристократизма на ред поколения жители на този феноменален град, които едновременно с високото си социално положение създават най-ценните образци на руската култура- музикална, театрална, изобразително изкуство……. За разлика от соловия клавирен цикъл “Годишните времена”, където се сменят картините от руската селска действителност, тук от всякъде личи благородство, което облъхва всички настроения, които като калейдоскоп преминават пред очите на слушателя. Звуково преобразени от виртуозния и мащабен звуков диапазон на пианото, което заедно с разгърнатия романтичен оркестър гради един незабравим образ.

Ще чуете и едно легендарно изпълнение. На фона на толкова много записи на лауреати, скорошни или по-отдавнашни на “Чайковски” конкурс, записът от 1963г. на Святослав Рихтер с Виенска филхармония и диригент Херберт фон Караян остава уникален.

Едно от последните произведения на Чайковски е неговата шеста симфония. Сякаш равносметката на неговия живот, изпълнен с лирика, драматизъм, трагика, която накрая взима връх. Неочакваностите в тази творба следват една след друга. Не само динамичните контрасти които изпълват всяка (особено първата) част, но цялостната концепция на цикъла е изменена. След зловещото скерцо, което има фалшив патос и мажорна кулминация, геният на Чайковски поднася своето “погребение” с разтърсващата последна част, която бавно спуска мрака над постепенно затихващия звук, сякаш свещите угасват една след друга.

Изпълнението е на Лондонския симфоничен оркестър, под диригентството на Сър Джордж Шолти.

https://www.youtube.com/watch?v=V4qLtjCXxkg