Иска ми се през този месец да си припомним един голям музикант, певец със световна кариера, който съвременното и особено младото поколение не помни.
Петер Шрайер, тенор отъждествил името си с уникалните записи на “Йоханес” и “Матеус” пасиони от Бах, немската лидеристика и още много други композитори, създали прекрасни творби, в които чистият и изнесен теноров тембър на Шрайер намира своето място.
Все още има любители на музиката, които си спомнят негови гостувания в България през 70-те години, когато трудно се намираха билети за неговите концерти, превърнали се в събития в столичната зала “България”.
Да припомним биографията на този забележителен певец, който след 2000г. се отдава преди всичко на дирижирането:

Петер Шрайер е роден през 1935 г. в Майсен, Саксония. Като син на църковен кантор от малък получава първите си музикални уроци и на 10 години вече е певец в известния детски Dresdner Kreuzchor, където диригентът Рудолф Майерсбергер харесва тембъра на малкия Петер и пише някои произведения специално за неговия глас. По-късно учи пеене и дирижиране в Дрезден и Лайпциг, а оперният му дебют е през 1959 г. на сцената на Дрезденската държавна опера в ролята на затворника Флорестан във „Фиделио“ на Бетовен. След две години е част от официалния оперен състав там, а след още две вече е водещ лиричен тенор в Държавната опера на Берлин. Следват блестящи успехи на сцените на големите оперни театри във Виена, Лондон, Ню Йорк, Милано, Буенос Айрес, Залцбург и Байройт. Бързо печели славата на прекрасен моцартов изпълнител, но в репертоара му блестят и роли в опери на Вагнер, Верди, Росини, Чайковски, Пфицнер и Щраус. Специалният му интерес към ораториалното творчество внася още един звезден щрих към световната му певческа кариера. Петер Шрайер създава еталон за изпълнение на баховите кантати, оратории и пасиони, а партиите на Евангелистите остават и до днес ненадминати по масторсство. Още от 1970 г. той съчетава пеенето с дирижирането, в тази област изразява предпочитания към творчеството на Бах, Хендел, Хайдн и Моцарт. Много често съчетава ролята на Евангелиста с тази на диригента. И не на последно място – немският тенор е прекрасен камерен изпълнител! Неповторими остават неговите интерпретации на песните на Шуберт и Шуман. В това поприще печели изключително високи оценки за изразителното моделиране и подчертаване на словесния текст.
Музикално-сценичното дълголетие на Петер Шрайер е белязано и с множество награди: Националната награда на Германската демократична република (1972, 1986); наградата „Роберт Шуман“ (1969);Музикалната награда „Ернст фон Сименс (1988); сребърен моцартов медал на Моцартеума в Залцбург и титлата „Камерзенгер“ (1964);Наградата за европейска църковна музика и др.
През през юни 2000 г. Петер Шрайер слиза от оперната сцена, а след 5 години и половина приключва напълно с певческата кариера и се отдава на дирижирането.