За първи път, когато представям автор, имам желанието да замълча. Да замълча, да не пиша нищо, за да се чуе гласът на поета. На поета Георги Константинов.
Респект? Може би.
Респект от неговите – талант, скромност и истинност в стиховете.
Респект от над 30-те му поетични книги и книги за деца. А за деца, както знаем, се пише по-трудно, отколкото за възрастни. Най-добрите помощници в детската литература са „сладкодумието и чувството за хумор“ – признава поетът.
Не на последно място респект от престижните национални награди на Георги Константинов.
Роден е в Плевен през 1943 година, завършил е Софийския университет със специалност българска филология, бил е заместник-главен редактор на в. „Народна младеж“, главен редактор на сп. „Родна реч“, главен редактор на сп. „Пламък“, заместник-министър на културата през 1995 г.
По негови стихове са създадени и изпълнени повече от 200 песни.
Да, всичко това внушава респект, но нещо по-силно завладява читателя – плавното влизане на автора в стиха и излизане от него като след катарзис.
И ако трябва да се заиграем с мисълта на Жан Пол Сартр, че „всеки поет е лъжец, който винаги казва истината“ – мисъл цитирана и от самия Г.К., бихме възкликнали: “Господи, какъв прекрасен лъжец е българският поет Георги Константинов!“
„На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта.“
Не, не „по Петьофи“, а по ГеоргиКонстантиновски“.
Превеждан, четен и обичан, той е човек, който търси „своето духовно спасение в атмосферата на творчеството“, който има сили да заяви в тези тежки времена: „Ще направя всичко възможно пламъкът да не загасва – въпреки насрещния вятър!“