ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ

Рецензии и отзиви

Ана Боянова

Представяне на поета Анго Боянов за сп. „Изгрев“

Един белокос Ромео?
Само на пръв поглед. Анго Боянов е доказал се поет, издател, преводач, сценарист.
Животът му постоянно е бродиран от тънката игла на Словото. Все по-дълбоко, а понякога – и по-болезнено. Но при всички случаи – с конеца на Смисъла.
След като през 2014 г. излезе неговата поетична книга “Годеникът на душата“, същият този „годеник“ продължи да търси, да чувства, да се възторгва; да отрича и приема ветровете на Съдбата, докато написа следващата си книга със стихове „Заседнал между камък и трева“.
И ако материята човешка се чувства пленник на „засядането“ между минералното и растителното царство, то духът е този, който прави възможно „извеждането“; Той ни тласка към Изхода чрез различни свои проявления – в случая – с тънка книжка, намерила верните си читатели.
А в тишината на безветрието и в тремолото на една от мандолините, с които Анго Боянов събужда душата си свирейки, се родиха – съвсем непредсказани – неговите „Бургаски песни“.
Да ги послушаме!…

Непубликувани стихове

Рибарска есен

Край морето, край таляна,
в заливчето живописно,
лодки – свежо боядисани
чакат своите стопани.

А стопаните – заклети –
като истински рибари,
цяла нощ са преговаряли
със русалките в морето.

Чак накрая се разбират
и в просъница – изнежени –
погледите им се спират
до препълнените мрежи.

Лично Бог се е надвесил
над рибарската трапеза,
да напомни: “Днеска в десет
лятото ще стане есен.”

Сред пейзажа необятен
и дълбоко носталгичен
гледаш как доброто лято
скрива свойта самоличност.

Как невъзмутимо вятърът
влиза с мъжката си зрялост
в песничката недопята,
за да почне отначало:

Край морето, сред таляна,
в заливчето живописно,
лодки – свежо боядисани,
чакат своите стопани.

Плажен пейзаж

Лятото невъзмутимо рони
блясъка от слънчевата пита,
а в морето – вятърът се гони
с белите дантели на вълните.

Палави дечица тичат
пяната на прилива да хванат.
Загорели – майките им сричат
модата от лъскави списания.

Шумни малчугани – начумерени,
замъци строят от пясък,
за да гледат после нервно
как водата ги отнася.

Двойки влюбени – изкустно
се протягат под чадърите
и следят да не пропуснат
слънчевите процедури.

Лято е. Денят се къпе
в собствената си ленивост.
Пълно е с души напъпили
и прилежно закачливи…

А довечера – улисани
в юлското си вдъхновение
със целувки ще дописват
моето стихотворение.

От „Заседнал между камък и трева“

Прочит

Ти ми застла килим
от живи думи.
О, как неистово е скърцал
писецът на душата ти…

Пристъпвам бос
по дъхавия мъх –
той пари.

По него е минавала
съдбата на разпукан нар.
Оставил е следи: рубинени зърна
и заскрежена пот
от сълзи на кошута.

Така неудържимо ли се бяга
към спомена от първата трева?

Уникални посетители: 816