Велик и неповторим, излъчващ неподражаема духовна сила и внушение, оставил незаличими следи с вдъхновеното си изкуство – така мога да резюмирам спомените ми за Георги Бадев. От изпълненията му бликаше необятна мощ, брилянтно великолепие и съкровено съзерцание. Те проникваха дълбоко в душите и сърцата и ни правеха неземно щастливи. Съхранени чрез многобройни записи, те и днес ни носят радост и силно емоционално преживяване. Завещаното от него музикално наследство, изпълнено с красиви и мъдри послания, е безценно и ще пребъде във вечността.

Незабравими ще останат концертите му със Софийската филхармония и други симфонични и камерни оркестри в страната (под диригентството на Константин Илиев, Добрин Петков, Александър Владигеров, Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Емил Табаков, Йордан Дафов, Георги Димитров и др.), а също и многобройните му гастроли в чужбина, на които той се представяше с най-значими цигулкови творби от Вивалди, Бах,  Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуман, Брамс, Чайковски, Берг, Барток, Стравински, Прокофиев и др., както и от българските автори – П. Владигеров, К. Илиев, Ив. Спасов, Й. Дафов и др. Дълъг е списъкът на пиесите и камерните произведения от Паганини, Шуберт, Сарасате, Виенявски, Франк, Шосон, Изаи, Равел и мн. др., които интерпретираше съвместно с именитите пианисти Антон Диков, Николай Евров, Снежина Гълъбова, Милена Моллова, Ружка Чаракчиева, Божидар Ноев, Стела Димитрова-Майсторова, Виолета Попова, Пепа Шандуркова и др. Паметни образци на изпълнителската му дейност бяха сценичните прояви с неговия знаменит учител проф. Владимир Аврамов, с известния цигулков педагог и изпълнител проф. Боян Лечев, с яркия и обаятелен виртуоз проф. Минчо Минчев, с превъзходния виолончелист проф. Венцеслав Николов и пр. Със своя забележителен артистичен и педагогически дар, той вдъхновяваше, увличаше и направляваше десетки млади дарования – негови ученици и студенти (като професор по цигулка в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, както и в Академията „Мусашино“ в Токио, където преподаваше от 1996 до 2004 г.); с някои от тях се изявяваше неведнъж като скромен и равностоен солист-партньор на сцената.

Изкуството му винаги предизвикваше възторг и всеобщо преклонение. Навсякъде получаваше изключително високи оценки (в много страни на Европа, в Русия, САЩ, Канада, Мексико, Куба, Египет, Сирия, Япония), както от екзалтираната публика, така и от най-взискателната критика. То се числи към най-високите постижения на българските музиканти и стана еталон за най-висше инструментално майсторство и изискана изпълнителска култура.

Мисля, че е време да бъде поставен „ръкотворен паметник“ – негов бюст-портрет във фоайето на зала „България“, в храма на музиката, където той ни покоряваше с чудните си мелодии и омайваше с пленителните звуци на своята любима цигулка. Така образът му ще ни напомня винаги за неговото дело, за неговия дух и за изумителния му пример в служба на Нейно Величество Музиката.

Георги Бадев (1939-2015)