Препечатваме от страниците на портал “Култура” емоционалната презентация на журналистката Августа Манолева на проф. д-р Борислава Танева, зам.ректор на НМА “проф. Панчо Владигеров”

Тя журира, администрира (заместник-ректор е на НМА „Проф. Панчо Владигеров“), организира музикални събития и фестивал (ppIANISSIMO – от самото му създаване), основател и заместник-председател на швейцарско-българската асоциация за култура „SBAC“. Не случайно е носител на „Златно перо“ (2014) за изключителен принос към българската култура и изкуство и „Кристална лира“ за цялостен принос към българската култура (2015), както, без съмнение, за активната си творческа дейност е „Музикант на годината“, в класацията на „Алегро Виваче“. От преди месец пък е наградата на Столичната община, спечелена от екипа – в областта „Музика“ – изработил проекта “Музиката на Европа”, в който Танева е основен организатор на пъзела от 28 концерта, реализирани от студенти от Музикалната академия, солисти от Софийската филхармония и известни европейски музиканти.
Редовно сътрудничи с консерватории в Атина, Женева, Солун, Мадрид, Люксембург, Сингапур, Париж – а току-що се завърна от Копенхаген, където води майсторски класове, изнася музикални семинари на различни теми, свири.
Солидната си подготовка по инструмент е получила от авторитетните професори Константин и Джулия Ганеви – по-известни като дуо Ганеви, а композиция учи при друго светило – проф. Парашкев Хаджиев. От 1995 е на щат след конкурс в Клавирната катедра, Инструментален факултет, на Музикалната академия, където преди това започва като хоноруван асистент. А иначе, успешно се пробва с преподаването още 17-годишна. „И лека-полека се оказа че сама преподавам“ – установява го с усмивка. Но пък ми е ужасно интересно!“. А ние бихме добавили: при майка – учител по пиано, и баща композитор – известният професор по композиция Александър Танев, дъщерята каква да стане с две пиана в къщата им?
Пианото е верен приятел, който никога няма да ти изневери. Каквото и колкото му дадеш като чувство, емоция и енергия, то отвръща със същото. Музиката е език, който също си има своя синтаксис, морфология – има своите строги, несменяеми и логични правила. Важи за всички, включително и за пианистите-непрофесионалисти, които свирят за удоволствие. Те също трябва да се ограмотяват оптимално, за да могат да са независими – като отворят нотен текст, да го прочетат сами. Научаването на 12-те ноти не е проблем за средно интелигентен човек. Основен в музиката е принципът на „мерната единица“. Трябва да знаят, а не да търсят по слух. „Налагало ми се е често, по време на урока, да напиша пиеса според възможностите на човека или заради конкретен проблем, който да разреша – разбираме от проф. Танева. – По-трудно ми е да я намеря в наличните ноти в момента, отколкото да я напиша“. И макар че, „желанията им редовно са свързани със свирене на нещо по-леко, по-популярно“, по-важен е резултатът – „този контакт с музиката създава линк и в някакъв етап отваря път към концертната зала. Появява се по-сериозна потребност, интересуват се. Имала съм уроци дори с над 70-годишни“.
При професионалното занимание подходът е различен. В гимназиалния курс започва да се трупа репертоар и неговият избор трябва да е максимално балансиран. Но няма преподавател, който, работейки задълбочено, да обхване всички стилистики. Обикновено липсва ХХ век, е наблюдението на професорката. В Академията се надгражда.
„Може би отстрани изглежда плашещо, че работим чрез индивидуални уроци, но за мене е най-ценното. Мога да се обърна към конкретния човек, в конкретния момент, с конкретното произведение, за да се добият конкретни знания. Много е хубаво, когато всичко това се концентрира“, споделя Борислава Танева.
Проф. Танева често има уроци, на които не се свири, а се говори. За общата историческа рамка на времето, за естетическата, какво става в другите изкуства по това време, а в Европа? Защо някой композитор пише по определен начин, а след 10 години променя похватите? Какво става в живота на Шопен, Бетовен, Хайдн, Прокофиев, Рахманинов? Примерът с Артур Винсент Лурие е показателен. Толкова интересен и талантлив композитор, а не знаем почти нищо за него и творчеството му. Останал е във вакуума на времето, защо? Борислава Танева се оказва от неговите изследователи и популяризаторка на Лурие (поканена от фондация „Артур Лурие“, Базел, да свири на големия мемориален концерт по повод 50 години от смъртта му – 2016, 12 октомври; роден 1892, Санкт Петербург – починал 1966, Принстън, САЩ). Допреди 8-9 години самата тя не е чувала за автора, сблъсква се с името му случайно, започва издирване – буквално, докато не му се посвещава – напълно. С много усилия стига до отговора: защо не знаем нищо за него? Оказва се – само защото е имал „шанса“ да живее в дореволюционна Русия (началото на ХХ век) и неблагоразумието да се „заиграе“ с революцията от страната на победителите – става висш апаратчик и когато пет години след ВОСР вижда накъде се изкривяват идеите, бяга на Запад (в Берлин първо, после в Париж). Резултатът е, че в Русия е забранен и забравен (като предател от най-високо ниво), а колегите му на Запад така и никога не го приемат – за тях е съветски функционер. Печален факт е, че до днес е намерена само Третата му соната за пиано. Първа и Втора ги няма. Изчезнали или умишлено унищожени? „Не се знае, но ги е имало. Няма как някой композитор да започне от Трета соната – разяснява изпълнителката. Потресаващо е промяната в стилистиката му: как пише и звучи в началото на творческия си път и как в последните опуси. Как – когато е още в Русия, как в Германия, във Франция, и накрая – когато завършва земния си път, в Америка. Абсурдно е да се интерпретира по един и същи начин, но трябва да се знае информацията, да се опитаме да достигнем до нея. В днешното време на интернет е лесно“. Но при Борислава Танева е друго, а заради усилията си през годините е възнаградена и се радва на един от най-прекрасните подаръци – получава всичко издирено и събрано досега за пиано от самата Фондация „Лурие“.
И тя подкрепя с пример: старая се да поддържам огънчето на любознанието поне у тези студенти, които са при мене. Обикновено носят ноти и започват да четат от първата. Ама чакай! Кой го е писал, кога, къде, защо го е писал, каква е формата, средствата, тематичният материал… имаш толкова много жокери, които те насочват. А не да строиш в полето. Можеш да влезеш в стабилно построен, красив дворец и да си играеш вътре. Пак ще се върна на нотата „до“ – има милиони до-та в Бах, има и в Стравински, и в Шопен има. Какво правим с тях е въпросът, как ги организираме, в какъв контекст, в каква фраза. Също както при книгата. Ако си единствено грамотен – оставаш на повърхността. Когато имаш културата, знаеш откъде идва… А не да хвърчат само пръсти.
Най-добрият пример, разбира се, е личният. Борислава Танева свири всеки ден в продължение на десетки години. Уверява, че да свириш по 8 часа е неефективно, ако във всеки момент не знаеш какво точно правиш на пианото. Работата не се изчерпва само със свиренето. Да, обслужващата част – пръстите и двигателният апарат трябва да са във форма, да се поддържат. „Не мисля за едно произведение само докато съм на пианото – споделя своя опит изпълнителката. – Продължавам да чета, да търся връзките от и към другите изкуства, да мисля за пиесата…и то е друга работа – интелектуална. Понякога е по-важно проникването във взаимовръзките, отколкото свиренето още два часа“.
Очевидно, ако подходът на Борислава Танева е споделен от повече преподаватели, би се оценило от подрастващите, които още в гимназиалната възраст отиват да доучват навън. „Процесът е резултат от сериозно комплексно натрупване в различни ниши – смята тя. Детето в Музикалното училище зависи от учителя си, той го насочва нанякъде. В Академията често се държим като гениални: ТЕ трябва да идват при нас. Не мисля, че е правилно. Ние трябва да имаме контакт с всички учители от музикалните училища в страната. Първото нещо, откак съм на длъжността заместник-ректор, беше да напиша e-mail-и на директорите на 7-те музикални училища и да им предложа съвместни инициативи. За да могат да имат децата достъп до всеки преподавател, да изберат сами и да знаят с кого ще могат да работят оптимално добре, предвид индивидуалната ни работа. Защото те не са ничия собственост. За съжаление има