На Илка Попова

Една малка русалка стъпва уверено на сцената в салона на ДС Каса в Ямбол. Представлението е на ученци от 7 клас, подготвени от прекрасната им учителка по музика, избрала оперетката за деца „Русалка” на Александър Райчев. Малката Илка пее и играе – с особено въодушевление, главната роля. Навярно това е първата тръпка от сцената, от пеенето, незабравима и до днес за Илка Попова. Тя казва – чувствахме се като истински артисти..
Годината е 1960. Илка е приета в Музикалното училище във Варна и започва първият етап от музикалното си образование. Със сигурност никак не е било леко приспособяването към новия живот. Но пък се изгражда един силен характер, една волева и дисиплинирана личност с ясни цели за бъдещето. Което предопределя развитието й в десетилетията напред.
Насърчавана от преподавателите си, тя има много участия в продукции, а през последната година й възлагат да изнесе два самостоятелни концерта – знак за признание на труда и таланта, но и на голямо доверие във възможностите й. Илка си е такава – упорита, жадна да се усъвршенства, да учи, да се развива. Но е и много издържлива и работлива. Всичко е подредено и в главата й, и в живота й, по-късно – в дома й, в класа й. До днес. В Музикалната Академия е приета в класа на проф. Елена Киселова, „на която остнах вярна и с която бях дълбоко свързана до края на дните й.” Завършва и майсторски клас с партията на Норина от „Дон Паскуале” (1972), след което й предлагат асистентско място. В онези години това е особена чест: професорът да те покани за асистент. Това е времето когато все още в учебните стаи и по коридорите на Акдемията срещахме Пипков, Владигеров, Големинов, Хаджиев, Бръмбаров, Черкин, Йосифов, диригентите Васил Стефанов, Константин Илиев, Димитър Русков, Васил Арнаудов, Михаил Лефтеров и т.н. И от 1976 г., когато става редовен асистент към катедра Класическо пеене, до днес Илка Попова преподава в Музикалната Академия, където се утвърждава и като перфектен администратор (декан, зам. ректор). В нейният кабинет цари не само професионална, но и много топло-сърдечна атмосфера. Тя не е от професорите които си издигат пиедестал; обратното, винаги е до възпитаниците си – като доброжелателен настойник който напътства, обгрижва, помага. Но и дава пример, и създава традиции говорейки им често за своите учители и предшественици. А порастналите деца й отвръщат с обич и огромно уважение; никога не забравят коридора към нейната стая – дори когато вече са прочути и много ангажирани оперни певци, когато живеят и работят далеч от родината.
Ще си позволя да цитирам и няколко мнения за проф. Попова. На голямата оперна певица проф. Благовеста Карнобатлова: ”..една впечатляваща разностранна творческа личност, ярък представител на вокалните педагози от последните десетилетия…. безспорни са успехите й с младите певци – за това говорят блестящите изяви на много нейни възпитаници, получили престижни награди и лауреатства на национални и международни конкурси….”. И – на композитора проф. Александър Йосифов, който акцентира върху ”… индивидуалният подход с който Илка Попова провежда обучението в своя клас, намирайки най-характерните и верни постановъчни принципи и извеждайки умело напред гласовата и интелектуална специфика на всеки студент, като същевременно го поощрява в търсенето на правилното артистично-сценично поведение, най-подходящо за съответната роля и неговата индивидуалност. Известно е, че тя провежда един нов метод на интерпретаация в ансамбъл – с друг инструмент, освен пианото, с което създава полезни навици – за „музикален диалог” и ансамбловост, чувство за тембри и характерност на звука.”
. Искам да изтъкна че Илка Попова не е от типа тесни специалисти, тя винаги, и до днес, е неспирнно търсещ човек с идеи, никога не е застинала в позицията си, напротив – неспирно разширява мирогледа си. Затова винаги е била след най-страстните пропагандатори на българското музикално творчество – изпълнителка на камерни творби на Големинов, Хаджиев, Пипков, Черкин, които присъстват неизменно и в репертоара на нейните възпитаници. Не могат да се пропуснат и два фундаментални труда за първите български вокални педагози и певци Иван Вульпе и Константин Михайлов-Стоян, които са голямо дело и принос в българското музикознание. С особена страст и отдаденост тя издирва, превежда, анализира и събира материали в Москва.
Един богат и съзидателен живот не може да се побере в няколко страници, но щастлив е тоз педагог който е успял да изгради толкова много певци – силни, знаещи, чувствителни музиканти, отлични професионалисти. Всички скътали в сърцето си късчета от душевността на Илка Попова – тяхния забележителен педагог.