Преди малко повече от месец, на специализирания книжен музикален пазар у нас се появи преводното издание на книгата “Музиката- стъпала към майсторството”. Нейн автор е нашия сънародник Цветан Добрев, който повече от три десетилетия живее и работи в Париж. Книгата е дело на известното наше издателство Аб, което освен интересни творби от съвременната проза и поезия, често “надниква” и в музикалната област.

Цветан Добрев е представител на петото поколение български композитори , при които отшумява революционната еуфория на авангардизма  от средата на ХХ век , в търсене на нови форми на приемственост с традицията. Роден е 1956 г. в град Казанлък , където учи пиано с Лилия Апостолова. През 1970 е приет в СМУ – София и по-късно във висшата музикална Академия учи пиано , композиция и орган , съответно в класовете на К.Ганев , Ал.Танев и Н.Кръстева . След дипломирането си преподава Полифония в същата , работи и като музикален редактор в НДК и Националното Радио . Афинитетът към науката , космоса , квантовата и теория на струните,  определят ориентацията му към електронната музика през този първи период на творчество. Три  произведения  стават емблематични за посоките в този жанр : МЕТАМОРФОЗИ – чиста неконвенционална електронна музика , FOLK SKETCHES – конкретна музика , развиваща театрална драматургия чрез манипулация на звуци и шум , и ДЖАЗ-МЕТАСТАЗИ И АДИО… – диалог между електронни и акустични звукоизточници като сливане на две измерения. В контекста на модните тенденции от 80-те години , тези творби получиха международна популяризация : Първа награда на Конкурс за електронна музика във Варезе ( Италия – 1982), участие във Венецианското биенале ( 1986 ), Откриването на фестивала в Бурж (Франция – 1992), Оксфорд и Лос Анжелис (заедно с картините на Хр.Симеонов), Виенски фестивал (1993), Москва (1985), Френско , Канадско , Братиславско, Швейцарско радио и др.

                Като антипод на този полет в абстрактното , търсещо сякаш да докаже съществуването на паралелни вселени и измерения , той се лансира и в популярни жанрове като театралната и филмова музика , песни и балет за деца . . . естетическа необходимост към връщане в реалното . Музиките към „Меко казано“, „Алиса в огледалния свят“, „Почти вълшебно приключение“, „Огнената фея“… за националните екипи по акробатика и спортни танци , за късометражни и документални филми – с непосредствената си искреност и емоция излизат от рамките на обикновена поръчка за приложна функционалност. Друга форма на естетически контрапункт за композитора са поетическите му опити , част от които са отпечатани в стихосбирката „ГРАФИКИ“ (с оформлението на италианския художник Силвио Монти). Без алюзия за илюстративност , много негови опуси ще бъдат свързани  с  живописта и модерния балет. . .

               Централно място в творчеството на композитора може би ще заеме неговата  камерна музика , като  символ  сякаш  на броженията  в човешката психика над социалния тематизъм на епохата… Клавирната МАЛКА МОРСКА ПРИКАЗКА за 4 ръце , СТАРИННА ПОЕМА за виолончело и пиано , триото МАРИОНЕТКИ за кларинет , ударни и пиано са често изпълнявани в България, Германия, Япония , Италия и Франция  през  80-те и 90-те години на века. Между тях могат да се споменат и отделни пиеси за тромпет („Утеха“) , вибрафон („Търновска импресия“), маримба („Мъжки танц“),пиано („Прости форми“) и др. издадени от издателство „Музика“.

                През  1990г. композиторът се установява да живее и работи в Париж . Като реакция сякаш на многонационалната атмосфера в този мегалополис , се  забелязва завръщане към корените и българското начало, като търсена специфика в еклектичната палитра на този град. Клавирните цикли ПЕТ БЪЛГАРСКИ ПРЕЛЮДИИ И ФУГИ и МУЗИКАЛНО  ХАЙКУ трябва да се третират  като монолитни произведения, макар и многочастни , където контраста между фугите , или изчистената до една фраза миниатюра, биха дали стойност на тишината , на дъха , и медитацията. . .

                  Активната му хорова и педагогическа дейност през този период намират различни отражения , но свързани винаги от една обща, стимулираща го идея – пропагандиране  спецификата  и  стойността  на  българската  школа. Това изкристализира в БЪЛГАРСКА ЛИТУРГИЯ за смесен хор по собствен текст , където се търси излаз от стандартната православно-славянска хармония чрез една фолклорна основа. Тази тенденция е защитена и в ритмичен аспект от кантатата ТАНГРА за 4 гласа и ударни. Други негови вокални цикли са: ТРЯБВА ДА ТЕ ИМА… за сопран и пиано по текст на български поетеси , ИТАЛИАНСКИ ТРИПТИХ – по текст и поръчка на Росанна Маджиа за сопран и струнен квартет , THE  BELLS – текст Е.А.По за мецосопрано и септет( поръчка на диригента Дим.Манолов за турне в Австралия) , песни в Памет на Б. ХРИСТОВ , на Г. ФОРЕ и др. Целият този период е издържан в полимодалната или ладова стилистика от първата половина на ХХ век , излизайки от рамките на мажоро-минорната диалектика на тоналната музика, както и на атонализма.

                    Над 30-годишният педагогически опит на композитора се концентрира в собствена метода по теория и композиция , излязла от печат през 2007 г. в тритомно издание на ARCHETYPE 82 – Paris,Sorbonne-IV под френско заглавие UNE SYNTHESE DE SAVOIR MUSICAL (английско заглавие – MUSIC : SECRETS OF THE CRAFT, българско – МУЗИКАТА – СТЪПАЛА КЪМ МАЙСТОРСТВОТО). Издал е също четири компакт-диска с авторска музика : ŒUVRES DIVERSES – 1992, MUSIQUE DE CHAMBRE – 1998, SHOW MUSIC – fragments -1998, RESONANCES BULGARES – 2014 , в албума на ELISABETH CALMES. Негови пиеси са издавани в български и италиански сборни CD албуми .

Тази книга е учебник, синтезиращ основните понятия в музикалната теория. Със завиден професионализъм, Цветан Добрев разработва седемте му раздела, в които последователно разкрива “стъпалата” за достигане до познанията в теорията на музиката. В началото авторът фиксира вниманието си над естеството и пространствено-времевото измерение на звука, музикалните системи и метро-ритмичната пулсация.

Следва пространна разработка на строгия стил в контрапункта, (прост и сложен), имитационната полифония, като впоследствие, Добрев разкрива и основните понятия в хармонията.

Глава четвърта навлиза в сложния и разнообразен лабиринт на бароковата фуга, а последните три глави правят исторически преглед, докосвайки се до специфичните проблеми на музикалните форми. За да унагледи ясно всички изложени теоретични знания, Цветан Добрев прави и примерен анализ на малка детска пиеса от Кабалевски.

Важно обстоятелство, което предопределя успеха на тази книга, излязла преди години на английски и френски, е компактността на знанията, които дава на навлизащия в тайните на музиката. Това не е сбор от изолирани констатации, а добре изведени от живата музика примери, които съчетават знанията по няколко дисциплини наведнъж. Друго важно обстоятелство е, че Цветан Добрев разсъждава като композитор, който активно твори в съвременността. Автор, който има солидни познания в теорията на музиката, които му дават така необходимата база за интересни композиторски търсения.

Сигурен съм, че новоиздаденото учебно пособие ще бъде полезно не само за западноевропейските студенти, а и на всички български читатели, които ще бъдат увлечени от напълно разбираемия, но същевременно прецизиран професионален език на автора.