В края на февруари, на музикалния книжен пазар у нас се появи интересна книга- “Музиката през Средновековието”. Възприеман като “тъмните векове на човешката история”, този над хиляда годишен период (в зависимост от тълкуванията) е твърде слабо изследван. Несправедливо оценяван като време на консерватизъм и липса на прогрес, от друга страна Средновековието (според малък брой по-широко мислещи изследователи) е един от най-чистите периоди в човешката история, който приближава хомо сапиенс най-близко до общуването с Бога. Най-директно и неотменимо е било то в живота на средновековния човек още от самото му раждане до края на краткия (спрямо днешните стандарти) живот с по-висшия разум, определящ както всекидневното му битие, така и духовното наследство, оставено за поколенията, от което музиката е най-слабо позната.

Книгата на известната наша музиколожка Боряна Мангова се стреми да обхване всички аспекти на художественото присъствие на музиката през трите известни периода на Средните векове (Ранния, Зрелия и Късния), когато (особено в последния) чертите особено на музикалния стил се преплитат с бъдещите водещи идеи в изкуството въобще и които ще се разположат трайно в културното битие на Ренесанса, Барока, Класицизма, Романтизма, та чак до отминалия само преди две десетилетия ХХ век.

Съдържанието умело е разположено в четири глави. В първата, авторката прави общ културоложки обзор на целия период, стартирайки с възникването и разпространението на християнството в края на античната епоха. Белязала изцяло развитието на културата, водещата религия на познатия за човечеството свят тогава, води развитието на всички процеси през трите периода на Средновековието, преминавайки през различни тенденции, съобразно философията на епохата. Книгата се спира и на нея, и на образованието, като неотделима база на изкуството от този период. Така направената панорама на дългия над 10 века период преминава плавно във втората глава, която логично се спира над литургичната (като единствена форма на музикална изява до XI век) музика в Западна Европа и Източната Римска империя (която се нарича Византия от средата на XVI век). Зрялото Средновековие и неговото музикално присъствие е разгледано в следващата трета глава, обхващаща XII-XIVвек, период в който отново литургичната музика е единствената форма на ARS ANTQUA и полифоничната школа на катедралата Notre Dame de Paris. Изследването се спира и на по-ново време (ARS NOVA- Гийом дьо Машо, италианското треченто и Европейския Югоизток в лицето на Йоан Кукузел), със заключително обединителна глава “”Авторът на Средните векове”. Четвъртата глава се “разтваря” към светската музика на целия средновековен период (Светската култура на Източната Римска империя) и тази на Западна Европа (карнавална култура, рицарско-поетично творчество и т.н.), спира се на танца като важна част от музиката в този период и музикалните инструменти в църковната и светска музика.

Като всеки сериозен научен труд, Боряна Мангова прави синтезирано констатациите заключение, цитирана литература, нотни примери (изключително важно) и ценни приложения, полезни за всеки, за когото този важен период от човешката история представлява интерес.

Като преподавател в СУ и НМУ “Любомир Пипков, авторката е предназначила книгата за студенти и ученици. Написана в прецизиран научен стил, но достатъчно достъпно, тя е рецензирана от сериозни капацитети в областта като проф. д-р Юлиан Куюмджиев и доц. д-р дякон Иван Иванов. Ценно за нейното разпространение и авторитет е партньорството със Съюза на българските музикални и танцови дейци, който неведнъж подкрепя дори само с авторитета си подобни ценни книги в нашето музикознание.