Всеки изкушен от словото музикант притежава предимството да усеща поезията около себе си. Звукът и мелодията, ритмиката и хармонията са проникнали в него по-осезателно като следствие от самата му професия. Остава само едно – най-важното – да вникне в тишината на мига, да усети полъха на всяко движение и да се отдаде на съзерцание. Разбира се, след всичко това да остави върху белия лист било ред, било тристишие, куплет или по-дълго стихотворение. Важното е да ни направи съпричастни на преживяното и ние, читателите, да се учудим. Как сами не сме забелязали до сега предложената ни картина, образ, метафора, сравнение.
Лилия Янева отдавна се е отдала на словесни занимания, а може би по-точно е да се каже на словесно удоволствие. Тя е професионален музикант – пее, концертира и преподава. А към днешна дата прави това на италианска земя – в град Болцано. Но в същото време е автор на стотици тристишия с популярната форма хайку. Не е толкова важно дали познаваме дълбоко източната традиция да се твори по този начин. По-важното е, че поднесена майсторски, такава поезия ни радва, впечатлява и носи естетическа наслада.
Кратките редове, характерни за хайку, предразполагат към откриването на неподозирани енергии за всяка дума и за магичното сътрудничество между тях. Всъщност не е ли това и естественото сътрудничество на човешката мисъл с прелестите, предизвикателствата и загадките на самата природа, на самия Космос?
Лилия превръща общението с мирозданието в поетични дихания, в начин на живот. Нежността, състраданието и любовта са водещи в нейната крехка поезия. Те взаимно се допълват: мисълта попива в злака на природата и обратно – божествените знаци на природата кристализират в поетична мисъл. При Лилия това е естествено състояние. Сякаш тя е орисана да бъде инструмент за съзерцание.
Творческите попадения в новата й книга „Зародиш“ са много. Всеки сам ще се убеди. Подобни книги често те се превръщат в любимо четиво, което стои близо до нас – на нощното шкафче. Тези поетични късове понякога силно ни зареждат за по-успешен и радостен ден, а друг път ни настройват в тоналността на носталгията.
Пожелавам на Лилия да намери стойностни читатели, които ще й се зарадват и ще я оценят. Защото всяка поетична книга е като диханието на пеперуда, като пърхането на крилата й. И се отличава с неповторимост.

Честито, Лилия! Бъди неповторима!