На трети септември т. г. присъствах на запомнящ се рецитал с творби на Й. С. Бах на Веско Стамболов в залата на Археологическия музей в Созопол. Ярко, без никаква поза сценично присъствие, изключителен професионализъм, висока стилова интерпретаторска компетентност, самообладание и контрол над процеса и звука – това са основните достойнства на неговото представяне, които ще изтъкна. Тези достойнства са присъщи на изпълнителския почерк на Веско Стамболов по принцип и впечатляват всеки, който се е докоснал до неговото изпълнителско изкуство.
Вероятно незапознатият с творческата биография на В. Стамболов и привикналият към обичайното търсене на стилово разнообразие в соловите и камерните концертни програми (особено във фестивални измерения, особено в отпускарския сезон, особено в морската атмосфера) слушател би си задал въпроса дали музикалната вечер няма прекалено да “натежи”. Подобен въпрос би възникнал и с оглед на знаковата за всеки музикант и компетентен ценител “тежест” на баховата музика във философски и емоционален аспект. На вниманието на такъв слушател бих предложил един впечатляващ фрагмент от артистичния профил на пианиста, който повече от ясно илюстрира неговия особен афинитет и изпълнителски ангажимент точно към клавирното творчество на Й. С. Бах:
През 2010 дебютира с Бахов рецитал в Музикферайн – Виена. Осъществява Бахови рецитали също в новата концертна зала MuTh във Виена и в Барселона; първото в България интегрално изпълнение на 8-те концерта на Бах за соло клавир и оркестър, както и на останалите концерти за 2, 3 и 4 клавира и оркестър; изпълнява Бахови концерти в Нюрнберг, Истанбул, на фестивалите в Афленц , Маон и Сюдадела. Германската звукозаписна компания Metarecords издава два компакт-диска на Стамболов с интеграл на соловите клавирни концерти на Бах със струнен квартет. Единственото в Европа професионално списание за клавирно изкуство Pianonews отличава първия му диск с музиката на Бах като Диск на месеца за май и юни 2004 измежду 20 компактдиска на световно известни пианисти. Тези записи звучат редовно в ефира на водещи немски и австрийски радиа като Bayern 4 Klassik, WDR 3, Deutschlandfunk, Radio Bremen, Radio Stephansdom – Виена и други.
Логично е този впечатляващ “бекграунд”достатъчно убедително и авторитетно да аргументира подобен избор на изключително сложната във всяко отношение програма, изпълнена без пауза (!) в рамките на 80 минути. Радостно е, че самото концертно изпълнение безпрекословно оправда големите очаквания на публиката. Прозвучаха следните творби: Шест малки прелюдии BWV 933 – 938; Партита No.3 BWV 827 ла минор; Концерт за соло клавир BWV 974 ре минор (по А. Марчело); Сюита във фа минор BWV 823; Сюита в ми минор BWV 996; Ария и вариации в италиански стил BWV 989 ла минор. Разнообразието, заложено по принцип в характера на отделните миниатюри и във вътрешната структура на различните в жанрово отношение цикли, бе ярко и убедително наложено от В. Стамболов. На първо място, неговото впечатляващо инструментално майсторство му позволява без видимо напрежение да преодолява заложените технически трудности в бързите части – наличието на тези трудности остана някак незабелязано, което е естествен показател за най-висш изпълнителски виртуозитет. Освен това, подходът към различните специфични щрихи; находчивото вариране на основната мелодична линия при задължително провежданите дялови повторения; релефното открояване, разграничаване и взаимодействие на различните пластове на полифоничната тъкан; постоянното търсене и умелото намиране на подходяща акустична звучност; балансираното овладяване на времевия процес като избор и съпоставяне на темпата в цикличната структура затвърдиха усещането за едно вещо и изключително аргументирано интерпретационно присъствие. Все пак, бих възразил срещу подхода към някои части и фрагменти (визирам най-вече бавните, с лиричен характер), при които допускането и провеждането на по-смели рубатни отклонения като че ли надхвърли допустимите в съзнанието ми граници, като че ли наруши цялостната агогическа логика и отведе към по-сантиментално третиране на музикалната тъкан. Същевременно експресията, заложена в интерпретаторското послание, бе толкова емоционално наситена и искрена, че тези мои разсъждения несъмнено остават изцяло в руслото на субективното ми третиране и усещане – въздействието бе твърде силно и артистично обосновано…
Рециталът на Веско Стамболов на “Аполония” ме наведе на размисъл за мястото на подобни тематично и стилово насочени концертни програми в контекста на фестивалните поредици. Като че ли “шарените” програми (съчетаващи последования в традиционния подход на барокови – класически – романтични – музика на XX век; лирични – виртуозни – лаконични – мащабни пиеси) са по-логични в изпълнение на млади инструменталисти, които естествено се стремят към сценична реализация и публично легитимиране. Докато представянето на стилово хомогенни програми, особено от доказани в своето ангажирано творческо присъствие и естетическа ориентация зрели испълнители, ни карат същински да обогатим нашия кръгозор и да вникнем по-детайлно в творчеството на даден голям композитор, водени от посветена интерпретаторска ръка.