Когато става въпрос за някакви импулси, свързани с духовния свят, било то импулси от една или друга страна, трябва да сме наясно, че разбирането на тези импулси е възможно само с помощта на духовната наука. Ние видяхме, че в събитията на настоящето се разиграват импулси, които се развиват от сили, произлизащи от хора, но от такива хора, които разбират тези духовни импулси по определен начин.
Въпросът, който трябва да се яви пред душите ни, е защо определени хора правят неща, каквито посочихме? А следващият въпрос е защо понастоящем живеем във време, в което в толкова много форми действа неистината, лъжата, като властваща световна сила, като сила, тласкаща хората към страдания, които биха могли да бъдат безкрайно изцерителни, ако се преживяваха заради истината?
Тези неща действително са свързани преди всичко с най-дълбоките импулси на човечеството. И ние ще се приближим до нещата, ще ги приближим до нашето време, ако в изследването си включим нещо, свързано с приоритетната задача тъкмо на нашето духовнонаучно направление. Припомнете си, че благодарение на нашата антропософски ориентирана духовна наука се придобива разбиране за определени духовни взаимовръзки, намиращи се в света, разбиране за определени сили, действащи в света, не само в човешкия свят, доколкото човек се развива между раждане и смърт, а и доколкото той се развива между смъртта и ново раждане. Да се мисли за тези неща по правилен начин е много трудно за съвременния човек, защото той е загубил определени качества, които в древни времена са били налични в човешкото развитие, качества, за известно време потънали в подосновите, които отново трябва да се развият чрез онова, което човекът може да упражнява като духовна наука. Добре ни е известно, че в древни, отдавна отминали времена човешката душа е била във връзка с духовния свят, която е била много непосредствена, естествена, била е като даденост. Ние я наричаме атавистична. Тогава, както знаем, дори е нямало възможност хората да се усъмнят в безсмъртието, в живота след смъртта. За първи път такава възможност настъпва в преходния период, който отново ще трябва да се смени от времето, когато ще се знае за живота между смъртта и ново раждане. Защото в древни времена по напълно естествен начин се е явявало едно състояние, както днес са естествени състоянията на будност и сън. Едно трето състояние е настъпвало в човешката душа. В днешното състояние на будност човекът е изцяло ограничен във физическо-сетивния свят, той живее във физическо-сетивния свят, живее във всичко, което може да изживява чрез своите сетива и чрез свързания с мозъка разум между раждане и смърт. А в съня човекът е безсъзнателен. Азът и астралното тяло, в които човекът пребивава между заспиване и пробуждане, все още не са достатъчно силни, за да постигнат съответстващо съзнание. Знаем, че астралното тяло започва развитието си от времето на старата Луна, а азът – от земното време. Според стандартите на космическото развитие те са твърде млади, не са достатъчно силни, за да развият съзнание, когато са свободни между заспиването и пробуждането. Във всеки случай от съня се надигат съновидения, съновидения в най-разнообразни образи. В тези съновидения, според обстоятелствата, се съдържа вече твърде много от духовния свят. Твърде много от духовния свят вече живее в съновиденията, но в своето днешно състояние човешката душевност не е способна да проникне зад сънищата, да види онова, което се изживява в съновиденията. Сънищата са заблуждаващи образи, изтъкавани от мъглата на майя. Ако се знае как да се тълкуват правилно във всеки отделен случай, от съновиденията се получават преживявания от по-ранни периоди или също пророчески предсказания за бъдещето. В сънищата се получават и отражения на процесите, които се разиграват между живите и мъртвите в спящото състояние на човека. Всичко това се получава чрез съновиденията. Ала човекът в днешното си състояние на развитие не разбира своеобразния език на сънищата, за него те остават неразбираеми образи и това е напълно естествено. Както европеецът не може да разбере звуците, когато говори китаец, така съвременният човек не разбира образния език на сънищата.
И така, в този преходен период човекът наистина е ограничен със своето съзнание до това, което може да стане съзнателно за него благодарение на по-стари инструменти, чрез физическото тяло, както и чрез етерното тяло, които са се развили през Слънчевия и Сатурновия период и са организирани така, че да предложат на човека, когато се намира в тях – тоест от пробуждането до заспиването, – възможността да развива съзнание.
Духовната наука, както я практикуваме, ни дава понятия за свръхсетивния свят, властващ в сетивния свят и зад него. Понятията и идеите, които възприемаме в духовната наука, които правим свои собствени, не се отнасят до нищо сетивно. Те се отнасят или до това, което се намира между смъртта и ново раждане, или до намиращото се в свръхсетивното, зад сетивното. Възприемем ли това, така ние не възприемаме просто определени теории, най-малкото не следва да са такива, защото не става въпрос дали знаем едно или друго, а става въпрос, че нашата душа, нашата душевност придобива определено настроение при възприемането на истини, отнасящи се до свръхсетивното.
Трудно е да се намерят думи за тези неща, защото нашият език е предназначен за външния физически план, така че отначало за нас ще е много трудно да използваме речта за тези свръхсетивни отношения. Бих казал, че всичко, което иначе разбираме, живее в нашата душа грубо, плътно, защото винаги ползваме инструмента на мозъка, който е приучен към работа с идеи и понятия, отнасящи се до физическия план. Когато обаче си изясняваме онова, което не се отнася до физическия план, трябва да напрягаме душевните си сили така, че при това напрягане, при това изучаване на духовната наука участието на главния мозък става все по-малко. Когато имаме затруднения при разбирането на нещо, което дава духовната наука, причината е само в това, че главният мозък ни ограничава. Мозъкът ни наистина е дресиран, пригоден за грубите понятия на физическия план и ние трябва да полагаме усилия да усвояваме по-фини понятия за свръхсетивния свят – по-фини само за нашето човешко разбиране. но тези усилия са от здравословен характер, те са добри, защото по този начин заживяваме душевно с духовната наука по съвсем друг начин от този, по който живеем с физическите знания и представи. Ние се пренасяме в един свят на по-подвижни, по-фини представи и идеи, а това е важно.
Така за всички Вас има една възможност до известна степен да стигнете дотам, че да сте достатъчно в сферата, в която етерното тяло донякъде живее за себе си, позволявайки на мозъка само леко да трепти. Тогава добивате чувството, че за даденото от духовната наука не може да се мисли произволно както за ежедневните понятия. За ежедневните понятия, отнасящи се до физическия план, знаете много добре, че тях сами си ги създавате. Вие ги развивате според всекидневните житейски нужди и житейски условия, създавате ги според симпатиите или антипатиите, според това, което се представя отвън за сетивата, за свързания с главния мозък разум. При духовната наука, ако правилно вниквате в нещата, постепенно ще добивате чувството, че всъщност не просто мислите, че преди да мислите нещо, то вече е мислено, че то всъщност витае като мисъл и само навлиза във Вас. Когато почувствате, че то всъщност витае в обективното мислене на света и само навлиза във вас, тогава сте придобили много, тогава сте преживели едно отношение към финия етерен тъчащ свят, в който живее Вашата душа. И тогава е само въпрос на време, може би и на повече време, постепенно да се навлезе в сферата, явяваща се за нас обща с мъртвите, които имат някаква кармична връзка с нас.
Казах, че в по-ранни времена хората изобщо не са могли да говорят за това дали има или няма безсмъртие. Те са имали едно трето състояние, освен сън и будност, едно междинно състояние, което не е образувано просто от съновидения, а се е изживявало непосредствено, естествено, така че хората са виждали духовно своите мъртви. Те са били там, живеели са с тях. Когато се върнем назад в еволюцията на човечеството, е така, че ако например даден човек е направил нещо, или му се е случило нещо непривично – а непривични неща се случват постоянно от сутрин до вечер, защото хората не са питомни животни и не вършат само обичайни неща, – когато следователно е направил нещо такова, или му се случило нещо такова, в древни времена той е чувствал до себе си един или друг мъртвец, напуснал го преди повече или по-малко време. Той е чувствал, че мъртвият му съдейства или го съветва. И така, когато душата на живеещия на Земята човек е решавала едно или друго, или е претърпявала едно или друго, тя е чувствала, че ѝ съдейства или състрадава един или друг мъртвец. Следователно мъртвите са били там. Ето защо не е можело да се дискутира за безсмъртието. Имало е смисъл толкова, колкото има смисъл да се пита дали даден човек, с когото говорите в момента, действително съществува или не съществува. Тази опитност е била реалност, в древни времена хората са изживявали нещо заедно с мъртвите.
Ние знаем поради какви причини това време е трябвало да се спусне в подосновите на битието. Но то ще се завърне, ала в друга форма, защото хората ще си създадат настроението, което наистина може да се влее в душите благодарение на духовната наука, благодарение на дейността, живота в духовнонаучните представи за свръхсетивното. Тогава ще е възможно за душата да достигне до фини настроения, а до тези фини настроения ще достигнат и душите на т.нар. мъртви. Те са винаги тук, но въпросът е как да проникнат осъзнато в душевната сфера. Разбира се, мъртвите постоянно кръжат около тези, които са били кармично свързани с тях в живота. Но за да започнат да действат в съзнанието им, е необходимо да се посрещнат с настроението, което току-що описах. Защото, виждате ли, за мъртвите винаги има възможност да открият достъп до човешката душа, когато човешката душа със своя душевен живот навлезе в описаното настроение, когато в свръхсетивната сфера живеят понятия и идеи, изработени от човешката душа. Онова, което убягва на мъртвия, в което той не може да влезе, е телесното, физическото начало на човека. До него мъртвият няма достъп, преди всичко няма достъп до него. Следователно до мислите, образуващи се от главния мозък и ориентирани към физическия свят, до тези мисли мъртвият няма достъп. И тъй като хората днес имат най-вече мисли, образуващи се от главния мозък, за мъртвите е изключително трудно да намерят достъп до живите. Но ако живите посрещнат мъртвите, развивайки настроението, пораждащо се благодарение на много занимания със свръхсетивни представи, тогава мъртвите могат да навлязат в това трептене на душата, откъснато от телесното, нямащо нищо общо с телесното. В настоящето всичко зависи от това, душите да намерят възможност да намерят път към мъртвите. Тогава и мъртвите ще се явят. Те трябва да се намерят в една съвместна сфера. И това – често съм го подчертавал, – което от духовната наука е насочено към свръхсетивния свят, което развиваме като понятия и идеи, несъмнено е насочено и към живите, и към мъртвите. Ето защо съветвам да се чете мислено на мъртвите, тоест да се обръщаме към тях мислено, развивайки мисли, отнасящи се до свръхсетивния свят. Защото благодарение на това непосредствено се изгражда мост към тях, мост не само към мъртвите, умрели наскоро, а и изобщо към мъртвите, дори към онези, умрели преди много, много време. По този начин живите имат възможност да се доближат до мъртвите. Ала по този начин мъртвият също има възможност да действа в мислите на живите. И ако сте приели духа на духовната наука, тогава от такива изложения ще можете да си изградите вярна представа за това, че в материалистическата епоха, в която ние като хора живеем отдавна, мъртвите ще имат все по-малко и по-малко влияние в хода на събитията тук, във физическия свят, в който хората стават все повече материалисти, тоест отдават се на представи, касаещи физическия план, до които мъртвите нямат достъп. И така се разиграват събития, случващи се тук, във физическия свят, без влиянието или с незначителното влияние на мъртвите. Но това трябва да се промени, отново трябва да се установи жива комуникация между живите и мъртвите. Онези, които са умрели, трябва да могат да навлязат във физическия свят, така че случващото се във физическия свят да не става просто под влиянието на представите, възникващи във физическия свят.
И така, усилията на духовната наука наистина са вътрешно насочени към създаване на възможност за мъртвите да действат тук, във физическия свят. И трябва да се каже, че това представлява висша, сериозна цел на духовнонаучния стремеж, отново да се създаде свързващо звено между духовния свят, в който се намират мъртвите, и физическия свят, за да не изпаднат мъртвите в положението да си кажат, че са изхвърлени от физическия свят, тъй като във физическия свят живите не развиват мисли, чрез които мъртвите да могат да проникнат в този физически свят.
Разбира се, мнозина ще кажат, че се стремят да проникнат в духовнонаучните представи, но не възприемат никакво въздействие от мъртвите. Да, скъпи мои приятели, такива неща не могат да се направят без търпение. Трябва само да си помислите колко много, от столетия, животът на хората на физическия план е насочен към материализма, тоест противодействащо на всякаква възможност за правилно влияние от страна на мъртвите. И сред всичко, случващо се наистина от столетия, се развиват определени чувства, усещания, които хората днес имат напълно несъзнателно спрямо духовния свят. И по отношение на тези чувства и усещания все още остава абстрактна теория това, което днес произлиза от духовната наука. Човек е убеден, че е истина казваното от духовната наука за свръхсетивния свят. Разбира се, но то не е преминало в целия душевен живот така, че човек да успее да развие усещанията и чувствата, които не са пречка за онова фино, интимно въздействие на идващото от мъртвите. Не е лесно да се видят тези неща в правилна светлина. Съвременният човек е внук или правнук, или пра-правнук на хората, живели в хода на последните столетия и определяли посоката на своите усещания и чувства под влиянието на процъфтяващия материализъм. Тази посока на чувствата и усещанията се отпечатва навсякъде, във всяка област. Ние имаме най-добро желание да срещнем даден мъртвец по подходящ начин, да си спомним за някой мъртвец по подходящ начин, ала цялата ни организация от чувства и усещания, така, както действа през кръвта, бих казал, през кръвта на нашите предци, не е пригодена за това, пред душите ни наистина да се представят фините, интимни откровения, произхождащи от мъртвите. Чувствата ни не могат да служат в качеството на светилник, на развълнуван светилник, поставен пред тези интимни импулси, днес наистина все още много фини и интимни.
Ето защо човек не трябва да се обезкуражава, а е нужно да е настроен позитивно. Позитивността се състои в стремежа към онова състояние, което от определен момент на живота, като плод на изучаването на духовната наука, дава душевния покой – защото става въпрос за душевен покой, за настроението в душевния покой, – който прави възможно да ни достигнат тези фини, интимни откровения от царството на мъртвите.
Необходимо е още нещо и то е, че човек трябва да има волята да се противопостави на всичките неистини, за които говорихме в нашите лекции. Защото тези неистини, разпространяващи се в света, представляват и онова, което се вплита в духовната аура и лишава мъртвите от възможността да проникнат през гъстата мъгла от черни формирования – да назовем едно от тях, – произхождащи днес под формата на неистина от нашата журналистика, печатно и устно, и обвиващи цялата Земя като аура на неистината. През нея мъртвите – може да се каже така – могат да проникнат изключително трудно. Ето защо е необходимо да се опитаме – с помощта на представи, които развиваме, за да узнаем какво се разпространява днес в света като конкретна неистина – да си разясним към какво реално се стремим в тази област, да узнаем чисто външната истина на физическия план, доколкото е достъпна, за да не поставяме пред душата си мъгливо образувание, през което духовният свят просто да не може да проникне. ще разберете колко много е необходимо това, което Ви казвам сега.
Сега, с помощта на понятията, които развихме, ще се докоснем до въпроса какво искат някои окултни общества, изпращащи в света импулси, за които говорихме, импулси, изживяващи се в живот на неистина и после от тази неистина водещи към нашите днешни болезнени събития. Какво искат такива окултни общества, за чието съществуване малко Ви разказах? Преди всичко – може да се характеризират само отделни неща, те, разбира се, са много повече – те искат следното. Тези окултни общества искат да свръхматериализират света, да го направят много по-материалистичен, отколкото би следвало да бъде в петата следатлантска епоха чрез естественото развитие на човечеството. Както казах, това е само една от целите, преследвани от тях. Но нека да разгледаме малко тази цел. На тази основа се създават подобни общества, подбират се подходящи хора за тези общества.
Има много разновидности на такива общества. Една определена от тези разновидности, широко разпространена на Запад и имаща своеобразна специфика, обхваща организации, практикуващи церемониална магия. Церемониалната магия може да бъде и добра, но сега говорим за обществата, които практикуват церемониална магия не за общото човешко благо, а за благото на отделни групи от хора или защото се преследват особени цели, не общочовешки цели. И така, да насочим поглед към такива общества, които упражняват церемониална магия поради тази мотивация, магия, упражняваща се чрез церемонии. Както посочих, тя може да бъде и добра, ала при тези общества тя не е добра. Определени видове церемониална магия имат особеността, че тя наистина има известно значение за физическия човешки апарат, оказва му специфично въздействие. Всичко физическо представлява откровение на духовното. Духовното, възникващо под влиянието на определени церемониални магически процедури, може да действа във физическия човешки апарат, в ганглиевата система, както неотдавна описах това, в системата на гръбначния мозък. Най-лошото обаче е, че чрез процедурите на церемониалната магия се оказва влияние върху системата на главния мозък. Това трябва да се осъществи по околния път на духовното, но то може да се случи и да въздейства.
И така, представете си как определени окултни общества практикуват някои видове сива или черна церемониална магия и повлияват на своите привърженици така, че влиянията проникват дори във физическото тяло, във фините трептения и процеси на физическото тяло, но винаги във физическото тяло. Така духовното се влива същевременно и във физическото тяло.
Какви са последствията? Те са такива, че сега настъпва нещо, което е било нормално за по-ранни епохи, но за нашата епоха вече не е. Чрез такива практики се дава възможността на духовния свят, без човек да се е отправил към него по пътя, който съм описал, да упражнява влияние върху хората, участващи в подобни практики от церемониален характер. Това значи, че се създава възможност за мъртвите, заедно с други духове, да оказват влияние върху тези, които участват в този кръг, създаден чрез церемониалната магия. По този начин обаче материализмът на нашето време може да стане един вид свръхматериализъм. Помислете само, един човек става изцяло материалист – не просто по отношение на своя светоглед, а по отношение на всички свои усещания и чувства, – а на Запад огромно количество хора са такива. Материалистическият начин на мислене се разраства в огромни мащаби. Тогава у човека се появява стремежът да оказва влияние не само върху физическия свят, докато живее във физическо тяло, но и върху смъртта. Стремежът му е, когато умре, да има някакво място, център, чрез който да въздейства върху живите, които е оставил на Земята, или върху онези, които е направил зависими от себе си. В наше време вече има хора, чийто материалистичeски порив е толкова силен, че се стремят към учреждения и организации, чрез които и след смъртта да могат да се грижат за тези организации в материалния свят. И такива инструменти, чрез които човекът си осигурява едно материално господство и след смъртта, се явяват именно центровете за определена церемониална магия.
По този начин се дава нещо от огромно значение. защото помислете само, че определен брой хора действат заедно в някое братство. Тези хора преди всичко знаят: „Предшествали са ни други, изразили толкова силни мисли за господство и власт, че животът им не е бил достатъчен, за да ги реализират, така че искат да ги осъществят след смъртта си. За тях създаваме кръг, чрез който това, което правим, чрез церемониални магически практики, предприемани от нас, предшествениците ни действат в телата ни. По този начин печелим по-голяма сила, отколкото имаме, и сме в състояние да упражним определена магическа власт върху другите, слабите хора, намиращи се извън такива общества. Когато произнасяме слово, когато държим реч, тогава мъртвите действат чрез нас, тъй като сме подготвени за това чрез участието ни в ритуалите на церемониалната магия.“
Има огромна разлика дали един човек участва честно в културните процеси на нашето време и след това, включвайки се в културните процеси на нашето време, като изхожда от своята честност, изнася парламентарна реч или пише статия, или дали е въвлечен в кръгове, в които се практикува церемониална магия, и подсилен от импулсите за власт на определени мъртви, държи парламентарна реч или пише статия въз основа на тези импулси, като по този начин, в името на своите цели, упражнява едно изключително силно въздействие, каквото не би имал, ако нямаше нищо зад себе си. Това е едното.
Другото обаче е, че тези хора, въвлечени така в кръгове на определени общества, практикуващи церемониално-магически ритуали, след смъртта си осигуряват власт, до някаква степен си осигуряват ариманическо безсмъртие. И това е водещата мисъл при много хора, главната мисъл. За тях обществото, към което принадлежат, се явява гарант, че силите им ще продължат да са живи и след смъртта, силите, които всъщност би трябвало да действат само до тяхната смърт. Тази мисъл живее днес в много повече хора, отколкото си мислите, мисълта да се осигури едно ариманическо безсмъртие, ариманическо безсмъртие, състоящо се в това, че човек действа не само като самостоятелна, индивидуална личност, но че действа чрез инструмента на едно такова общество, както беше охарактеризирано. Има най-разнообразни общества и хора на определена степен в такива общества знаят: „С помощта на едно такова общество, със силите, които иначе би трябвало да изчезнат със смъртта, до известна степен ставам безсмъртен, те ще действат и след смъртта ми.“
Вследствие от преживяването на церемониалната магия хората във всеки случай са дотолкова зашеметени, че изобщо не ги смущава мисълта, която би трябвало да застава пред душата на този, който приема тези неща с истинска сериозност и подобаващо достойнство. Защото колкото повече се приобщава към безсмъртното умиране, или, казано по-добре, към ариманическото безсмъртие, толкова повече човек изгубва от съзнанието си другото, реалното, истинското безсмъртие. Ала материализмът е обхванал много души в нашето време така, че те не се безпокоят, че са напълно упоени и на практика се стремят към ариманическо безсмъртие. И може да се каже, че днес има общества, които в духовен смисъл, в окултен смисъл са „застрахователни общества по ариманическо безсмъртие“!
Винаги има малък кръг от хора, запознати с всички тези неща, защото подобни общества по правило са организирани така, че церемониалната магия трябва да въздейства тъкмо върху онези, които нищо не подозират, върху хора, имащи известна потребност да се свържат с духовния свят чрез всевъзможни символични ритуали. Има много такива хора. Реално сами по себе това не са най-лошите хора, които искат да направят това. Такива хора се приемат в кръга, упражняващ церемониална магия, и тогава всъщност една малка част от тях си служи с другите, въвлечени в кръга, упражняващ церемониална магия, като инструменти. Ето защо би трябвало да бъдете внимателни по отношение на всички т.нар. окултни общества, администриращи т.нар. по-висши степени, чиито цели остават тайна за по-нисшите степени. Като правило тези административни степени обхващат онези, които всъщност са посветени дотам, че да имат представа за онова, което Ви казах. Те обхващат онези, които трябва да действат съзнателно, които посочват определени цели и дават насоки, които после се осъществяват благодарение на факта, че има маса от други хора, които само са въвлечени в кръга, практикуващ церемониална магия. Всичко, вършено от тези хора, се прави според зададеното направление от хората с по-висша степен, но се подкрепя от силите, произлизащи от церемониалната магия. Този, който успее да хвърли поглед върху невероятно големия брой от подобни общества на Запад, упражняващи церемониална магия, ще може да си представи какъв ужасно ефективен инструмент могат да бъдат такива общества за осъществяване на мащабни световни планове. Защото същественото, както видяхте, е, че определени духовни въздействия, правилни в по-ранни епохи, се промъкват във физически-сетивното на нашето време, докато за нашето време е правилно човек да се срещне с мъртвите по описания вече начин, да се срещне с мъртвите, така да се каже, по средата на пътя. В посоченото тук настроение следва да се търси път, докато пътят, съществувал в по-ранни, атавистични времена, се приема в настоящето чрез медиума на церемониалната магия.
Казаното би трябвало да Ви даде представа за това, по какъв несъразмерен начин днес безграничният материализъм, който е свръхматериализъм, иска да прекрачи границите към света, които би следвало да се прекрачат само посредством привеждане на душата в настроение, което може да даде свръхсетивни понятия. Правилното днес е никога да не се възприема нещо неразбираемо, предлагащо се в много окултни общества. Страшно много неразбираеми неща се дават и приемат днес. Правилно е казваното в такива общества да се приема най-много с пренебрежение.
В много неща, които се ширят днес като неистина и като себелюбие по света, където е станало възможно да се говори за себелюбието като за нещо свещено, макар и неосветено от папата, където е станало възможно да се говори за Sacro egoismo – този нов, макар и неканонизиран от папата светец, – в много, което днес като егоизъм и неистина се шири по света, действат импулси, оказват се влияния, подкрепяни от света на мъртвите по описания начин. Но към тези импулси се присъединяват и други. И за тези други импулси ще намерите пояснения в моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството“. Лекциите, включени в тази книга, бяха изнесени в Копенхаген през 1911 година. За тях имаше наистина най-различни причини. Там ще намерите обяснения как определени ангелски сили изостават от третата следатлантска епоха, за да развият в настоящето една сила, подобна на действалата в египетския период. После се казва:
„Както най-прекрасните неща могат да се превърнат в съблазън и изкушение за хората, ако се следват едностранчиво, така и ако се установи споменатата едностранчивост, ще се появи голямата опасност всички възможни добри стремежи да се изродят във фанатизъм. Както е вярно, че човечеството се развива благодарение на своите благородни импулси, така също е вярно и че ако внесем в най-благородните импулси мечтателство и фанатизъм, ще извършим най-голямото зло срещу правилното развитие.“
После се посочва как определени сили, които са били правилни за третата следатлантска епоха, действат и в настоящето. И както – за това днес можем да говорим – човек по правилен начин открива връзката със своя добър ангел, така той, ако търси такива сили, ако използва такива импулси, идващи в качеството на ариманическа подкрепа от света на мъртвите, може да открие достъп и до тези изостанали духове от египетско-халдейската епоха, до тези изостанали ангели. И тези изостанали ангели играят огромна роля в такива окултни общества, каквито Ви описах. Те са важни помагачи и важни ръководни духове. В такива окултни братства има много неща, които непосредствено се стремят да пренесат по стария начин египетско-халдейското начало в настоящето. И ако не се говорят само празни приказки, а се води истински окултен живот, тогава всичко се случва под влиянието на изостанали същества от йерархията на ангелите, които са водачи там. По този начин посочихме онези същества от най-близката свръхсетивна йерархия, които се търсят от такива общества.
С това се посочва най-важното. И само ако се разбира как в такива общества се консервират живите завети, не писаните завети за живота, а силите, които действат и след смъртта, въпреки че не би трябвало да действат, тогава ще се забележи нещо от магическата власт, която упражняват такива общества и която им позволява много често върху неистината да положат печата на истината. И едно важно магическо действие вече е налице, когато неистината се разпространява в света по такъв начин, че да действа като истина. Защото в това действие на „неистината като истина“ е заложена една чудовищна сила на злото. И тази сила на злото се използва във висша степен от най-различни страни.
Това исках да Ви кажа днес, за да дам езотерична обосновка на онова, което представих по екзотеричен начин. Утре ще продължим да говорим за тези отношения и ще се опитаме да проникнем още по-дълбоко в някои неща.