Лято – откровение на босите нозе,
и улица, развяла знамена от прахоляк,
дано, дано ви видя пак.

Дано намеря сред тревите
срамежливите си детски думи и калта, която
е извайвала на радостите ми телата.

И дано ви зърна вас, невинни
агнета на светлината,
тръпнещи пред родния ми дом, върху снега.
И да ви погаля, въпреки че зная –
друг ви е пастир сега.

1986

Човекът, който зиме
храни гълъбите в парка
с безкористни корички хляб,
е стъпил не върху снега,
а върху облак.

Сега небето му е до колене.

1988

Долитайки до моя дом,
преследва ли ме гълъбът или е само
небесен маратонец, който казва:
Песните ми победиха.

А може би е крайчец от одеждата
на Божия ангел, който
подслушва и пази живота ни.
Или далечното развяно бяло знаме,
с което грешната земя твърди, че се предава.

1986, 15.09.2012