Сега тютюнев склад без покрив си,
напълнен с хора и залостен.
Старица на смъртен одър си,
а Онгъл и овалното Беломорие
са твоите рамене отсечени.

Изтича Охридското езеро от очите ти.
Умираш ти от мозъчен инсулт.
От вътрешен кръвоизлив.
Отсечените длани на Стефан Стамболов
остават само да крепят надеждата.

17.02.1995

Колко поезия Бог твори пред мен
само чрез начина, по който дава вдъхновение.

Някога, преди да се оженя,
стихове ми хрумваха, когато
пеш вървях към къщата на най-добрия ми приятел.

Днес, вече семеен човек,
стихове ми хрумват, додето
пеш вървя до изворна чешма и нося
чиста вода за детето си…

06.03.1995

Напразно са витийствали блестящите естети,
щом никой Яворов не приласка, не го подсети,
че даже сам Исус невинен е пострадал,
че хулени били са най-големите поети
и в този свят това е най-високата награда.

Сърцата ни дано не са ограбени от светска клюка
и нека милостиво да ни сепва страшната поука,
че щом е всеки все със себе си зает,
навярно нейде пак с душа пропукана
умира най-изящният поет.

23.07. 1996