ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Видео
Ростислав Йовчев



Творби на композитори, родени през август

Горещият август ни привлича и с музика, която ни впечатлява с горещия си дъх, страстните чувства и огромните контрасти. Такава е музиката на част от родените през последния летен месец композитори.

Започваме с малко познатия, екзотичен за мнозина с произхода и музиката си Ернесто Лекуона. Роден през 1896г. в района на Хавана, Куба, Лекуона добива световна известност не само с качествата си на композитор, но и с феноменалните си пианистични качества. завършва Хаванската Консерватория със златен медал, осъществява турнета в Европа, най-вече в Испания, без да пренебрегваме блясъка на зала “Плейел” в Париж, където през 1927г. концертът му има феноменален успех и предизвиква огромен интерес към кубинската музика. Към кариерата му на пианист включваме концертни турнета в Южна Америка и Европа. Като композитор, Лекуона е бляскав, музиката му е пищна (особено тази за оркестър), търси яркия колорит, а интонационно, мелодичността се свързва с испанската и латиноамериканската чувствителност. Значението на Лекуона е подобно на това, което Гершуин прави за американската музика- опознаване на един напълно забулен от географската отдалеченост музикален свят, изпълнен с неподозирани предизвикателства за широко скроената музикална мисъл.

Ернесто Лекуона (1896-1963)

Ще чуете “Rapsodia Negra”, написана през 1943г. за пиано и оркестър. Изпълнява пианистът Томас Тирино с оркестър с диригент- Майкъл Бартос.

И още две пиеси за соло пиано, изпълнени от самия автор със вируозитет. Малагеня и Андалуса.

С известно закъснение поради летните отпуски, пропуснахме да спазим ежеседмичния график на представяне на родените през месеца композитори. Затова сега ще сумираме още три имена, които “красят” музикалния месец август.

Роденият на 10 август, Александър Глазунов е известен представител на руската музикална школа. Без да има ярките творби на Мусоргски и Чайковски, той наследява поставената сериозна основа за назионалния характер на руската музика и го “прекроява” в късноромантичен език. Директор в продължение на дълги години на Петербурската консерватория (дори и в болшевишко време), той напуска Русия през 1928г. и живее в последните си години в Париж. Бил е учител на Шостакович, а произведенията му са се приемали с иронична критика от съвременното поколение следовници на Прокофиев, Стравински, Барток и др. И все пак Глазунов има своето място в руската национална култура, като последовател на “могучай кучка” и лиризма на Чайковски. Най-известните му произведения са балетът “Раймонда” и Концерта за цигулка (който е любим на големия цигулар Яша Хайфец).

Александър Глазунов (1865-1936)

Ще предложим творба, която рядко звучи по концертните подиуми- недългия, но изразителен Концерт за саксофон и струнен оркестър. Солист Джоузеф Луйов= Музиката за някого би имала архаичен характер, но в нея можем да открием и моменти от интонациите на православните песнопения, там където Глазунов има определен принос.

Роденият на 22 август Клод Дебюси едва ли има нужда от представяне. Факт е, че в изпълнения с творци от най-висок порядък край на 19 и началото на 20 век, той влиза със своя собствен стил, който остава уникален за него и не се преповтаря напълно в никой от неговите следовници. Ашил-Клод, както е цялото му собствено име тръгва като отрицание на продължилата век романтична линия в европейската музика и “предлага” на слушателите си импресията, тънкото едва доловимо “съпреживяване” от контакта с картината, с нюанса, с баграта, като приближава музаката най-плътно да живописта. Трудно е да кажем къде чувстваме повече импресионизма- в картините на Клод Моне, или в музиката на другия Клод. Но майсторството и на двамата е невероятно. А влиянието им надхвърля времевата дистанция от над век и със сигурност ще продължи да вълнува много почитатели на красивата и изпълнена с финес музика още векове напред.

Клод Дебюси (1862-1918)

Като цяло, предпочитаме да не прилагаме към представяните композитори файлове от типа “от всичко по малко”, но с Дебюси случаят е различен. Иска ми се читателите да “потънат” в неговия уникален свят на музикант и художник, който намира светлосенките и багрите в тембрите и нюансите на инструменталния звук, който той води по неподозиран начин. Затова заслужава да се посветим малко над час на “The best of Claude Debussy”

На 27 август 1886г. е родена английската композиторка Ребека Кларк. Призната е за виртуозна виолистка и е една от първите жени-оркестрантки в света. Прекарва по-голямата си част от живота в САЩ, където умира през 1979г. в Ню Йорк. Музикалният ѝ език е разнообразен под нескритото влияние на Клод Дебюси. Нейната соната за виола и пиано е най-известното ѝ произведение. В мащабно разгърнатите части, тематизмън напомня на Дебюси, но също така и на експресионистите (Карол Шимонавски). Фактурата в много отношения е близка до тази на камерните творби на Цезар Франк, чието влияние откриваме в нелеката клавирна партия. Дългите акордови и арпежирани построения обхващат целия диапазон на пианото, разгръщайки очарователно смесване на различни хармонични пластове. Емоционалната приповдигнатост на първата част наподобява соната №3 на Едвард Григ, а смисловата квинтесенция на последната част, която започва с едва доловима, тъжна народна мелодия се развива по блестящ начин нататък, като бързият дял обединява елементи от първата част, добавяйки нови ритмико-характеристични моменти, които показват тематизма под друг ъгъл. Ребека Кларк търси бляскавия финал, с който да покаже логическата кулминация на една творба, която е майсторско свидетелство за професионалните умения на една малко позната творческа личност, която съперничи на най-известните фигури в музикалното изкуство през първата половина на ХХ век.

Ребека Кларк (1886-1979)

Соната за виола и пиано- Антоан Тамести (виола) и Джинг Ли (пиано)

Българско изпълнение на това произведение може да чуете на 19 септември, от 11ч. в залата на НМА “проф. Панчо Владигеров”, концерт на докторанти в НМА, част от програмата на международния фестивал “Софийски музикални седмици”. Изпълнява Демна Гигова (виола) и пишещият тези редове (пиано)

Уникални посетители: 373