ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ


Проф. д.и. Иван Бакалов



Проф. Димитър Ненов – символ, легенда, пример
(по случай 115 години от рождението му)

Пиша този материал за моя (много по-точно е да кажа нашия, на цялото мое поколение) учител проф. Димитър Ненов с дълбоко преклонение, обич и възхита към личността и творчеството му на изключителен, надрасъл епохата и обкръжението си музикален творец – композитор, пианист от най-високо интернационално ниво, педагог и всестранно развит ерудит във всички области на съвременната му духовна култура, но и с известна доза горчивина, че за такива титани на националната ни култура, чието творческо дело не бива да е спомен, а духовно ежедневие за народа ни говорим в исторически аспект и то само по определени поводи.
Димитър Ненов е уникално явление по аристократичната щедрост, с която бе надарен от природата и по демократичната непосредственост, с която общуваше с аудиторията си, за да я направи пряк съучастник и партньор на собственото си артистично превъплъщение.
Важна, фундаментална съставка към артистичния облик на Д. Ненов бе неговата енциклопедична култура. У Ненов наистина имаше нещо Леонардовско, както в многостранността на способностите, така и в разнообразието и многоплановостта на творческата деятелност.
За мнозина не е тайна, че бидейки всестранно надарен музикант Ненов бе същевременно професионален архитект, към чийто актив следва да отнесем и идейния проект (за съжаление нереализиран) за нова сграда на Националната музикална академия.
На широката публика Ненов бе известен преди всичко като блестящ концертен пианист, камерен изпълнител, забележителен педагог, проникновен музикален писател и особено като самобитен и ярък композитор.
Възпитан в традициите на Лист и Бузони от ученика на последния Егон Петри, Д.Ненов бе носител на нова концепция за клавирно изпълнение, на чиято основа той изграждаше неповторими по своята архитектонична внушителност звукови катедрали от великите творби на Бах и Бетовен до шедьоврите на съвременната (в това число и неговата собствена) музика.
Артистичната натура на Д.Ненов имаше две най-ярки страни: Ненов-пианиста и Ненов-композитора. Втората страна- композиторът от голям мащаб, въплъщаваше с ярка самобитност и богат диапазон своите технически умения и знания, които му даваха възможност да реализира безупречно всеки свой замисъл.
Създавано в продължение на повече от три десетилетия (от студенския период в Дрезден в началото на 20те години до смъртта му през 1953 г. в София) творчеството на композитора Ненов се разслоява в три главни насоки:
1. Клавирно – включващо „Соната за пиано“, „Вариации“, „Токата“, „Пет миниатюри“ и редица по-малки пиеси (етюди, „Танц“ и др.)
2. Вокално-симфонично. Тук са циклите „Родина“, „Тракия“ и „Коледа“ за солисти, хор и оркестър.
3. Симфонично – включващо партитурите на „Симфония“, „Четири скици за голям оркестър“, „Балада“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Балада кончертанте за оркестър и пиано“, „Рапсодична фантазия“.
Д.Ненов бе учител на младежта. Неговата дейност в тази насока трудно би могла да бъде вместена в по-елементарното понятие педагог. Неговото обучение визираше цялостното изграждане на музиканта, неговото формиране като артист и творческа личност.
Ненов възпита значителен брой музиканти. Малко от тях станаха концертиращи пианисти (таванът, който собственият му пример извисяваше бе неизмеримо далечен и малцина имаха куража да го следват). Затова пък композиторите, диригентите и музикалните педагози, които излязоха из средата на Неновите ученици встъпиха в новите си поприща с богатия запас от знания и възможности, придобити от неговото обучение и валидни във всяка област на музикалната практика.
Проследявайки артистичната биография и контакти на Д.Ненов неминуемо ще се натъкнем на факта, че в орбитата на неговото творческо влияние и професионална ерудиция попаднаха било пряко, като негови ученици или косвено, под някаква друга форма на артистичен контакт, голяма част от най-будните представители на следващото поколение музиканти. Следвайки този род на мисли смятам, че няма да сбъркам ако в тази фаланга наред с преките му ученици: Лазар Николов, д-р Любомир Романски, Трифон Силяновски, Иван Стайков и др. поставя и имената на Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев и на всички по-изявени млади пианисти от поколението формирано между края на войната и началото на 50те години на 20 в.
Ненов беше поет в мечтите си. Идеалът му бе процъфтяващо, висококултурно и национално осъзнато родно музикално изкуство на високо европейско ниво, от което да струи гордия и свободен дух на българина. Животът му, посветен на този идеал, днес е символ, легенда и пример за всеотдайна служба в името на националната и европейска духовна култура.

nenov

Уникални посетители: 711