В пъзела на нашия музикален живот елементите стават все повече и повече. Тази аугментация идва най-вече от увеличаване на броя на фестивалите (или квазифестивалните прояви) през последните години. Никой в момента не може да им хване броя им в национален мащаб, жанровата палитра става все по-пъстра, и въпреки тази многотия оказва се все пак, че има още някои художествени ниши. Тези дни се роди и най-новият софийски фестивал – в жанра на камерната опера.

            Първият фестивал на камерната опера се проведе от 2 до 6 октомври в обновената зала на Общински културен институт Дом на културата „Средец“ под почетния патронаж на проф. Павел Герджиков. Основният „мотор“ на фестивала е неговият възпитаник режисьорът Петко Бонев, в сътрудничество със Сдружение „Светлината на Мъдростта“ и Музикална къща „Бонев“ с медийното партньорство на Българското национално радио. Както каза патронът на фестивала проф. Герджиков в блестящото си „резюме“ за жанра на камерната опера (за съжаление почти непозната у нас), пълно с исторически примери и актуални за днешния ден препратки, това е един от най-трудните и синкретични жанрове – поради значението и видимостта на детайла при съчетанието на музика, танц, мимика, пластика, певческо майсторство, костюми, сценография и т.н. Богатата програма дава заявка за сериозен подход на организаторите и издава техния опит и дългосрочни намерения – с произведения от Монтеверди, Хендел, Керубини, Пучини, Пуленк, Курт Вайл, Паул Хиндемит, Александър Йосифов; ансамбли като Държавна опера – Стара Загора, врачанската „Симфониета“, „Бела воче“, „Кварто квартет“, Младежки оперен театър към „Софийски оперни семинари“, Small Opera Theater, Академичен оперен театър на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев” и Камерен оркестър на Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – гр. Пловдив, Учебен театър при НМУ „Любомир Пипков“; солисти, диригенти, постановчици и художествени сътрудници като Юлия Миланова, Даниела Дикова, Пламен Първанов, Христо Павлов, Мортен Роесен (Дания), Ивайло Михайлов, Тони Шекерджийска-Новак, Петър Данаилов, Антъни Арморе (Австрия), Златна Михайлова, Мирела Бешева, Ромина Славова и др.

            Само във вечерта на откриването видяхме изключително интересната изложба „Сценография, живопис и още нещо…“ на сценографа Манол Стоянов (много години работил в Камерна опера – Благоевград), два образеца от камерно-оперния жанр на Хенри Пърсел по случай 360 г. от рождението му – „Абделазер или Отмъщението на Мавъра» и “Маската в Тимон от Атина” и импресията на Мим-формация ЖАР ТЕАТЪР с уличния спектакъл “Нощта на белите коне”. Двете барокови миниатюри от Пърсел бяха отлична „увертюра“ към основната фестивална тема и въведоха многобройната (за радост) публика в спецификата на жанра. Постановъчнният екип бе почти еднакъв за двете опери – диригент Христо Павлов (на оркестъра Small Opera Theatre), хореография, сценография, костюми и режисура на първата опера Мирела Бешева, а на втората режисьор Петко Бонев, художествено осветление Иван Десподски, пантомима Иван Недялков, превод Лилия Бонева, субтитри Цветомил Йорданов. Певицата Теодора Петрова бе напълно в стила на бароковото пеене след сполучливите като изпълнение и разнообразни в стилово отношение танцови номера на Даниел Тичков, Николина Карагеоргиева, Стоян Фъртунов и Иванина Иванова. Втората опера бе с по-разгърнати вокално-музикални солови и ансамблови моменти, в които освен горепосочените изпълнители се включиха и певците Диана Генова, Любен Байчински, Любомир Дамянов и Жан Илиев. Тук разчупеното усвояване на значително игрово пространство извън сцената от режисьора Петко Бонев бе сръчно преодоляно от диригента Христо Павлов. Последният като цяло водеше отлично извънредно трудните за удържане и изпълнение певчески и танцувални фрагменти, които успя да доведе до единно музикално-драматургично цяло съобразно идеите на двамата режисьори. Цялостното впечатление от двете миниатюри бе за творчески потенциал на всички млади изпълнители, попаднали в добрите ръце на истински професионалисти-познавачи на тези сложни и рядко изпълнявани шедьоври.

            Надявам се този ярко заявен фестивал да бъде продължен в годините за радост на почитателите на този твърде специфичен сценичен жанр, който е бил и аристократичен деликатес, и простонародна забава, а днес може да се превърне и в модерен шарж, и в злободневна сатира. Това го прави жизнен и привлекателен.