ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Актуално
Ростислав Йовчев



Напусна ни Енио Мориконе

Постепенно и неумолимо си отиват великите творци от миналото. Макар на 91 години, иска ни се толкова значима фигура в киното и музиката да остане с присъствието си още малко, в епоха, в която ерзатц опитите заемат все по-голямо пространство сред “седмото изкуство”. Във време, когато технически оформени, но елементарни семпли заемат мястото на истински талантливата и обагрена с живот и дарба музика, която следва драматургията във всеки детайл, заради която си спомняме често незначителен епизод, жест или гримаса на артист, “зад която” стои характерна мелодия, която майстор като Мориконе е изваял.

Нека си спомним някои важни моменти от неговата биография:

Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Чечилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към За шепа долари на Серджо Леоне, а по-късно и към други спагети-уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън филмовото изкуство, като през тази година написва музика за 20 филма.Някои от неговите музикални композиции са записвани в Първо студио на БНР,което е известно с уникалните си акустични качества.

Не е много трудно да се забележи, че големият композитор има класическо музикално образование, което следва добрите традиции, които правят от избралия да се посвети на филмовата специфика композитор истински творец. Сътворец, заедно с режисьора, с когото коментират музиката както като музикално “лого” на филма, така и в лайтмотивната техника, която често се явява трудно доловима, но проникваща в съзнанието на внимателно следващия сюжетната линия зрител.

Какво да добавим повече за Мориконе, което не е казано в медиите? Кое да отличим като негова корона, венец на богатото му творчество? Разтърсващата със скритата експресия музика в началото на “Железният префект” (режисьор Паскуале Скитиери), носеща специфичния сицилийски “мирис” с гласа и местния диалект на Роза Балистрери. Или “La verite et soleil” от “И като Икар”, където обоят със своя тембър ни навява тъга и същевременно безперспективност. А “мирищещите на барут” филми на стила “Спагети-уестърн”- “Едно време на Запад”, или “Добрият, лошият и злият”. А покритият с мафиотски отенък Ню Йорк, където “Едно време в Америка” е бил символа на закона “Омерта”. Нека не продължаваме повече! Всеки от нас ще се сети за още и още прекрасни музикални страници от забележителния италиански композитор, който ни напусна на 6 юли т.г. в Рим. Физически, защото безсмъртните моменти от вълнуващата му музика остават за поколенията, така както се гледат с интерес и филмите, които той майсторски е “озвучил”. Сбогом маестро!

Енио Мориконе

Уникални посетители: 380