обич
о бич
одра ми
о драми
одра ми раните
рано
рано

1989

Който е извършил сътворението,
Той ни е дал и съ-вестта, която
разсъблича до вечност
живота ни вота ни
разнищен нищ е
напразни празни
разни азни
страсти ти
ти

1992

Ти казваш: “Намерилият Пътя
вече не е поет.”
А аз си мисля: Пътят ни намира
и се влива в нас.

Ти казваш: “Поетът е по-скоро Майстор,
отколкото Учител.”
А аз си мисля: Пътят е учител.

И в него ние сме ученици
и пак поети, но отречени от себе си,
защото Пътят ни прошепва думите.

05.05. 1992

След отминалия дъжд –
спасени капчици
в клоните на дървото.

След отминалия миг –
спасени думи
в сърцето на поета.

После ние неволно
все ще блъснем дървото,
все ще блъснем поета…

1990