Роденият в края на 19 век австрийски диригент Карл Бьом (1894-1981) може да се счита за цяла епоха в диригентското изкуство.
Подкрепян от такава значима фигура като Бруно Валтер, младият Бьом прави първите си успешни крачки като задълбочен интерпретатор на Моцартовото творчество на баварска територия. По-късно той се обръща към Вагнер и неговата Тристан и Изолда.
Кариерата му се развива шеметно и през годините малко преди и по време на Втората световна война заема престижните постове в Залцбург (“Моцартеум”) и Виенската опера. Една от най-успешните му изяви е представянето на операта “Дон Жуан” от Моцарт в Миланската “Ла скала” и Париж.
Интересен период от творческия му живот е пребиваването му в Буенос Айрес, където дирижира “немския сезон” на Театро Колон.
В САЩ, той дирижира няколко години постановки на Рихард Щраус (“Електра”, “Кавалерът на розата”), както и Вагнерови шедьоври.
Като един от най-изявените негови интерпретатори, Бьом дирижира фестивалите в Байройт от 1962 до 1970.
Важен период от живота му са изявите с Лондонския симфоничен оркестър на който той остава почетен президент до края на живота си.
Карл Бьом записва редица класически образци като симфониите на Моцарт (с Берлинска филхармония), симфониите на Бетовен (с Виенска филхармония), симфониите на Брамс, Шуберт, Брукнер.
През месец октомври ви предлагаме записи от най-успешните интерпретации на Карл Бьом. На някои от по-младите любители на музиката, тези трактовки могат да се видят остарели. Но нека се опитаме да вникнем в непреходността на стиловите особености, които надживяват капризите на времето и модните течения и остават в съзнанието ни като образец на най-висок професионализъм проникновено тълкуване на най-тънките детайли на произведенията.