През настоящата 2016 година се навършват редица важни годишнини от рождението, или смъртта на велики композитори.
260 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт, 160 години от смъртта на Роберт Шуман, 140 години от рождението на Мануел де Файя, 125 години от рождението на Сергей Прокофиев и 115 години от рождението на Димитър Ненов.
Началото на нашата поредица есета за гениите в музикалното изкуство ще сложат два материала, писани преди много години. Те са част от книгата „Петър Щабеков – за музикалното изкуство“, която излезе в две издания (2005 г. на издателство „Аб“ и 2013 г. на издателство „Арс София“).
Книгите от първото издание са отдавна изчерпани, но от второто- могат да се намерят все още в книжарниците „Хеликон“, книжарницата на Съюза на българските композитори и др.
Есето за Моцарт е писано преди 50 години, през далечната 1966 г., а това за Шуман – през 1981 г. И двете изключително емоционално, но същевременно прецизно професионално разкриват житейския път на двамата композитори, нестандартно се обръщат към познати факти и показват личното отношение на Петър Щабеков, един невероятен ерудит, пианист-акомпанятор, оставил ярка диря в историята на българското музикално изпълнителство, лектор със свой индивидуален почерк, дарявал знания и много съкровени моменти на любителите на музиката от недалечното минало.

Приятно четене!