След близо 6-месечно прекъсване възстановяваме рубриката Видео:
На 31 януари 1797 на днешната виенска улица Нусдорферщрасе се ражда един от най-интимните и дълбоки композитори на романтизма.
Поради не особено щастливия си живот и обстоятелството, че е бил далеч от тогавашната виенска аристокрация, произведенията му не са били известни приживе. Единствено на една малка група приятели, които невинаги са били коректни към нотния материал, като често написаните набързо и небрежно подхвърлени нотни листа изчезвали .
И все пак творческото наследство на Шуберт е смайващо- само песенният репертоар е около 600 песни, към това се добавят 9 симфонии и голямо количество камерна музика за различни състави.
В месеца следващ рождения ден на този велик австрийски творец ви предлагаме записи от световната мрежа на неговия композиции.
Започваме с една от най-впечатляващите- втората част на клавирното трио оп.100- ми бемол мажор. Началната тема, акомпанирана от пианото е почти стряскаща със своята тъга, стигаща до пълна безнадеждност. Но геният Шуберт развива всичко това по начин, който е предопределен само на на гениите.

Изпълнява клавирно трио Wanderer:
Vincent Coq piano
Jean-Marc Phillips-Varjabédian violin
Raphaël Pidoux cello

Още едно разтърсващо произведение – Фантазията за пиано на 4 ръце, написана в края на живота на “гениалния самотник”. По същия начин, както началната тема във втората част на трио оп.100 и тук, първата тема, върху която се изгражда тематично изцяло свободната форма на Фантазията съдържа болезнена самотност, примиреност и тъга, които не могат да бъдат преодоляни. Драматизмът, който следва при изграждането на кулминациите не “разкъсва” оковите на безмилостната съдба, а по-скоро подчертава нейната неизбежност в живота на човека. Отритнатият от обществото артист, който не намира приживе признание за пътя в музиката, който е открил и който надхвърля с години мисленето на съвремениците си.
Нека я чуем в изпълнение на двама забележителни пианисти на 20-то столетие-
Мъри Перая и Раду Лупу

Няколко месеца преди смъртта си, Франц Шуберт пише летопис на своя музикален път- цикълът “Зимно пътешествие” е разтърсваща изповед на нерезбрания самотник, носител на високи идеали и сензитивна дълбочина на мисълта в епохата на романтизма.
Невероятно проникновение и сливане на изпълнител с композитор обгръща слушателя, когато слуша великия немски баритон Дитрих Фишер-Дискау. Трудно може да се отличи това, с което той поразява най-вече- майсторската вокална техника, дикцията, артистизма, липсата на всеякаква безмислена външна ефектност, но същевременно визуалният образ е наситен с психологически нюанси на всеки тон, на всяка сричка.
Ярък пример на истинския камерен артист в сътрудничество с един от най-великите пианисти-шубертианци- Алфред Брендел.
Приятно слушане!