В деня на Съединението, истинския български национален празник, ознаменуващ единението на българите от двете страни на Балкана, една истински радостна вест за българското музикантство обиколи медиите в страната и чужбина. Младият (само 20 годишен) български пианист Емануил Иванов спечели първа награда от един от най-авторитетните световни клавирни конкурси “Феручио Бузони” в Болцано. Този авторитетен музикален форум се провежда регулярно в столицата на Алто Адидже, най-северната част на Италия, която съчетава красотата на Доломитите с архитектурната прелест на австрийското присъствие на италианска територия.

Конкурсът “Бузони” съществува вече 70 години, а през неговите 62 издания, първи награди са присъдени на не повече от половината. Българското присъствие сред лауреатите досега- (дори втората награда на Божидар Ноев през 1965г . е при неприсъдена първа) за първи път ознаменува подобен успех. Той е още по-значим, като се има предвид, че няма български представител в журито, а всеизвестно е, че все повече в решенията на подобни световни форуми присъства геополитиката и пазарната икономика за сметка на истинското изкуство.

За голяма наша радост, конкретният случай е едно щастливо изключение. Авторитетното международно жури е оценило по достойнство безпорните качества на нашия представител и го е поставило на първо място.

Вероятно мнозина ще пишат сега в печатни и електронни медии за нашето момче, което прочува не само себе си, но и своята родина. По стечение на обстоятелствата, аз го познавам от 2012г., когато не беше в светлината на прожекторите и на вниманието на медиите. Преди седем години, Емануил се яви на втория конкурс за пианисти-любители “Андрей Стоянов” и причината да е сред тази категория беше, че не учеше в музикално училище, а в езикова гимназия в родния си град Пазарджик. Трудно можех да асимилирам това обстоятелство, слушайки зрялата интерпретация на ненавършилия 14 години юноша. Дълбок и плътен звук, дълга мисъл, обединяваща сложната и полифонична Рахманинова фактура, впечатляващо изграждане……..

Съдбата ни срещна малко по-късно, когато Емануил спечели първа награда в своята възрастова група на международния конкурс “Велики учители” в Кюстендил, през 2013г., през август, когато все още беше на 14 години. И при присъствие на най-високо ниво пианисти от Русия. Отново мое изумление- интермецо оп.118 №6 от Брамс, което младият изпълнител изсвири с философска дълбочина, която рядко можем да си представим. А всеки музикант знае за предизвикателствата на късния Брамсов стил.

Още тогава той работеше с проф. Атанас Куртев, който му предостави възможност да свири в Русия и Франция, където неизменно имаше голям успех.

Преди 2 години спечели националния формат на конкурса “Панчо Владигеров”, стана чест гост на оркестрите в страната. Междувременно завърши гимназията за чужди езици в Пазарджик и беше най-яркото изключение от правилото, че напреднали пианисти се “коват” само в музикалните училища. Просто Емануил е Емануил, със своя дълбочина, ярка музикалност, завиден “клавиризъм”, невероятна памет и стабилно сценично присъствие. Трудно мога да намеря аналог сред съвременните наши пианисти на неговия звезден възход, от който съм убеден, той е изминал една малка част.

За по-широкия кръг любители на музиката сигурно не е известно какво представлява победата в подобна класа клавирен конкурс с дългогодишна история. На него не се допуска всеки, а през 2016г., Консерваторията в Болцано, в чиято зала се провеждат началните турове на този форум, беше организирала дори фестивал-конкурс с участието на 24 елитни пианисти от целия свят, като първата награда беше допускане до първия тур на конкурса “Бузони” без да се минава през предварителна селекция. Този избор е извънредно строг, със сериозни изисквания и както е ясно от историята на сегашното издание, от над 400 заявили участие, са допуснати само 27. Свидетел съм на високото ниво пианисти, участвали във фестивала през 2016г. и твърдя, че всеки един от изпълнителите би могъл да е чест за всяка световна концертна сцена.

Самото допускане на Емануил на първия тур е вече сериозен успех, а по-нататъшното му триумфално присъствие напомня на успехите на нашата клавирна школа от 80-те години на миналия век, с наградите на пианисти като Людмил Ангелов и Боян Воденичаров. Обръщам внимание само на дребния, но немаловажен факт, че споменатите големи наши пианисти бяха и по-зрели като възраст от Емануил, който едва е навършил 20 години. В това отношение пред него стоят предизвикателствата на не по-малко сериозни клавирни състезания- защо не “Кралица Елизабет”, Лийдс и т.н. Едно от най-важните неща, които със сигурност ще му осигурят успех е следването на собствената невероятно проникновена интерпретаторска мисъл, без разбира се да игнорира съветите на реномираните си преподаватели. Според мен, обучението на Емануил оттук нататък би приличало на приземяването на модерен, съвременен самолет на пистата, където участието на пилотите е сведено до леки, гъвкави движения, без да влияят на автопилота, който уверено води машината напред. Емануил е нестандартен тип пианист и такъв трябва да остане, оставайки верен на авторовия текст, търсещ дълбочината в тънките детайли на нотния текст, прекланяйки се пред гения на композиторите, които изпълнява, следвайки техния стилов профил.

Дълбоко се надявам, че ще успее да издържи на очертаващия се оттук нататък сгъстен концертен график, който се предполага след първата награда на такъв конкурс. За да успее да следва собствения си изпълнителски диапазон, който ще прибавя към високото му ниво още и още красиви черти, които да стават достояние на нас, верните негови почитатели.

Два записа, разкриващи развитието на един огромен талант:

участието на “Андрей Стоянов”, ноември 2012г.

И предварителното прослушване за конкурса “Бузони”, което е само 4 години по-късно. Утвърденият по големи сцени изпълнител музицира уверено, със завидно концертно самочувствие: