В Моцартовия музей в Залцбург (Австрия), наричан още “Моцартеум”, се съхранява една нотна тетрадка, принадлежала в детска възраст на пет години по-голямата сестра на Моцарт Мария-Анна. Тази тетрадка съдържа различни средно-трудни пиеси за пиано, към някои от които бащата Моцарт е написал бележки както следва:
“На 26 януари 1761 г., един ден преди да навърши петгодишна възраст, Волфганг научи този прелюд само за половин час…”,
или
“Волфганг композира този менует и триото към него, когато бе на пет години и два месеца…”
и т.н.
Обзет от странно вълнение, посетителят на “Моцартеум”-а безшумно пристъпва от зала в зала и като хипнотизиран се взира в неизброимите документални материали – нотни ръкописи, писма и спомени на съвременници – които, независимо от чия ръка произхождат, разкриват и потвърждават едно и също – факта на едно действително чудо на битието!
Моцарт! – Чие лице не просветлява, в чий взор не блясва искрица на радост, чие сърце не трепва от признателност и обич при споменаване на неговото име? И ето, в паметта на всекиго зазвучават концерти за пиано, за цигулка, камерни произведения, симфонии; пред взора оживяват образи от оперната сцена: Констанца и Белмонте; ловкият Фигаро, Сузанна, скръбната добра графиня; пролетно-младият Керубин; стихийният Дон Жуан и гордата Донна Анна, страдащата Елвира и хитрата наивка Церлина; добродетелната Памина, коварната Царица на нощта, наивният Папагено и лукавият Моностатос, мъдрецът Зарастро и още много и различни образи на истински живи хора – безсмъртни създания на велик творец!
Волфганг Амадеус Моцарт е роден в Залцбург на 27 януари 1756 г. в семейството на известния на времето си музикант, педагог и композитор Леополд Моцарт. Феноменалните артистически и интелектуални прояви на детето бързо добиват известност и стават предмет на обществено внимание. Започват концертни пътувания до големи музикални центрове на Европа. В 1762 г. семейството Моцарт посещава Мюнхен, а след това – Виена. “Никой не свири така! – Тази музика покорява сърцето!” – се провиква Йозеф Хайдн когато за първи път чува шестгодишния Моцарт, а Клементи, един от най-ценените пианисти по това време добавя: “Не съм чувал никой да свири тъй одухотворено и красиво!…” През следващата година детето-чудо концертира в Манхайм, Вормс, Майнц. Във Франкфурт на Майн Волфганг свири пред младия Гьоте, който, останал през целия си дълъг живот възторжен поклонник на Моцартовия гений, на старини споделя с Екерман: “… Все още си спомням малкото мъжле с перука и с къс рицарски меч на бедрото…” След Франкфурт турнето триумфално продължава през Париж за Лондон, където Моцарт свири с Йохан Кристиан Бах, един от синовете на великия Себастиан Бах, чува за първи път ораториите на Хендел и едва осем годишен дирижира поредица от свои авторски концерти. През периода 1769-1772 година Моцарт на два пъти посещава Италия. Приемът и успехите му в тази класическа страна на изкуствата трудно се подават на описание. В Милано, Верона, Венеция, Флоренция, Рим концертните зали и църквите, в които той се явява, са препълнени – всички се трупат да чуят и видят момчето, което дирижира свои собствени творби. След блестящо издържан тежък изпит по музикалните науки, болонската “ “ най-тържествено го провъзгласява за свой почетен член, а папата го удостоява с високото звание “Кавалер” на Малтийския орден…
Но с пътуванията в Италия приключва и щастливата половина от живота на Моцарт. В родината го очакват горчиви разочарования. Службата му като музикант при двора на залцбургския архиепископ-княз е унизителна и тежка – той се числи към щата на обикновената прислуга и е зле заплатен. След редица сблъсъци с властния си господар, Моцарт потърсва работа и независимост във Виена. Но тук, наред с творческите радости, с щастливата му женитба с Констанца Вебер (1782), го застигат нови неудачи и материални лишения, произлизащи от завистта в професионалната среда. Занизват се години на тежка борба за съществуване – последните десет от живота му. Независимо от това, обаче, неговото творчество се разгръща все по-цветущо, по-богато, по-зряло. Появяват се редица крупни оркестрови и камерни творби, инструментални концерти, месси, произведения за орган, песни; възникват, почти една след друга, големите му късни опери: “Сватбата на Фигаро” (1786), “Дон Жуан” (1787), “Така правят жените” (1790), “Милосърдието на Тит” (1791). Последните си творби – операта “Вълшебната флейта” (1791) и гениалния “Реквием” – Моцарт създава при влошено здравословно състояние. На 5 септември 1791 г. той дирижира премиерата на “Вълшебната флейта”. С големи усилия успява да се задържи на крака и за следващите две представления, след което здравето напълно го напуща. Тежко болен, на легло, Моцарт трескаво работи над своя “Реквием”, на който не е било съдено да бъде завършен от неговата ръка… На 5 декември 1791 г., преди да навърши тридесет и шест години, Моцарт умира във Виена…
Какво остави Моцарт на света, на световната култура? – Една музика, в която пулсира жизнерадост и оптимизъм, едно изкуство, вдъхновено от идеалите на най-възвишен хуманизъм. От неговите творби – над шестотин произведения от всички музикални видове – струи хармонията на един справедлив свят, която зове човешкото в човека, разкрива перспективи на щастие, мобилизира за благородни дела. Ето света, който Моцарт завещава на човечеството – свят на доброто, на нестихващата радост, на непомръкващата духовна светлина.
Затова името Моцарт, синоним на вечната младост в музиката, на чистота и висшата човешка добродетел, прочетено на афиш, върху корицата на някоя книга или произнесено при разговор интригува и вълнува всекиго, будейки симпатия, почит и възхищение…