Днес искам да дам духовнонаучен исторически обзор, който ще улесни разбирането ни за най-фините събития в нашия живот, в живота на цялото европейско човечество, а в следващата лекция отново ще се докоснем до външната страна на духовния живот на човечеството. Ако въпросите, които днес ще се обсъждат, ви се сторят някак далечни, това е погрешно впечатление. Духовната наука трябва да направи нашите души възприемчиви към всичко, което ни помага да разбираме трудното време, в което сме поставени.
Искам да започна днес с един въпрос. Но не се плашете, че като взема този въпрос за изходна точка, искам дори и в най-малка степен да повдигна стария спор в нашето движение. Както ще видите, ще стане дума за съвсем, съвсем друго, макар и да започна с въпроса, който отначало лесно може да бъде разбран погрешно.
Въпросът е следният: защо госпожа Безант именно в това военно време в своята английска периодика продължава да клевети нашето немско движение? Защо в първите месеци на войната тя намери за необходимо да каже, че нашето немско движение е само агентура на враждебните на Англия политически стремежи на Германия? Защо тя намери за необходимо да каже, че това наше немско движение имаше за цел махането на нея, на Безант, от поста президент на Теософското общество, за да се укрепи в Индия и от Индия да организира враждебно на Англия пангерманско движение?
Защо по време на войната тя продължава и вероятно ще продължи в същия отвратителен маниер да клевети нашето немско движение?
Необходим ни е ясен, изпълнен с разбиране поглед върху ставащото в света. Свойствената на някои, мислещи себе си за правилно стоящи вътре в нашето движение – простете за грубия израз, – духовна сънливост по отношение на събитията от външния свят, нанася голяма вреда на нашето движение. Трябва да се стремим към ясно разбиране и в областта на събитията от външния свят. Няма нищо по лесно от това, да се припишат на такова движение, като нашето, всевъзможни шарлатанства и мошеничества. В граници, които често подчертаваме, в нашето малко съобщество на стремящите се да стигнат до разбирането на жизнените факти, е необходимо известно доверие. Но в резултат на тази доверчивост именно участниците в нашето движение се вкарват в заблуждение от тези, които съвсем не се стремят да им кажат нещо съответстващо на действителността, а са готови да вклинят всякакви неща в техните души, за да възпитат по околните пътища на теософската или друга духовна доверчивост духовна гвардия за различни цели, далеч от истинските духовни стремежи на човечеството.
Ние често сме обръщали внимание на това, какво място заема руският народ в развитието на петата следатлантска култура и аз не искам да се връщам към този въпрос, вече осветен и във вашия клон. Още повече бих искал да ви обърна внимание на характерните, коренни черти на руския народ, които по съвсем особен начин включват руския народ в развитието на петата, а също и на шестата културна епоха. Първата особеност на руския народ, това е съвсем далеч отиващата способност на душата за възприемане на всичко духовно, проявяващо се срещу тази душа, особената способност на душата към приспособяване. Руският човек в своята душа е по-малко активен, по-малко творчески, отколкото човекът от Средна или Западна Европа; в известна степен той е предназначен към това, да възприема и интензивно да преживява възприетото, но да не го преработва самостоятелно от своята същност. Така руските хора са възприели религията на Византия и са я запазили във вида, както тя е била възприета. И днес религиозните обреди на руската църква все още са пропити с древноизточното. Чрез формите на руската църква, бих казал, и днес може да се види и възприеме святото древноизточно. Сравнете го с това, което е станало на Запад, където в многообразното развитие на догми и обреди, в непрестанното преобразуване и видоизменение на възприетото, са се развивали католицизмът, протестантството и прочие. Тази способност на душата към приспособяване, към възприемане, е много важна особеност на руския народ.
Втората основна особеност на руския народ е антипатията на руската душа към това, което наричаме пронизване на живота с интелектуалното.
Руският човек не обича да бъде скован в социалния живот от точно очертани закони. Той се стреми към своего рода произволно, неосмислено съществуване на своя Аз. Руският човек, във всеки случай, на практика не може да се вмести в това, което разумът създава като мрежа от постановки, и че след това всеки се придържа в социалния живот към такива разумни форми, макар понякога теоретично да се съгласява с тях. Той е по-склонен към това, което в дадения момент иска неговият Аз.
Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието. Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв разпали тази война. Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способът и маниерът, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва.
Както беше казано, това е заложено в убедеността, в съзнанието на руския човек. От друга страна, тези три особености са именно такива, че лесно могат да бъдат използвани от зла воля.
Тази способност за възприемане, както тя е свойствена на руснака, лесно – това са правели славянофилите и отново сега широко развиват панславистите, – много лесно може да бъде използвана, за да се внуши на руския човек, че той е призван да смени отживялата, старческа, отмираща европейска култура.
Може също, използвайки втората охарактеризирана от мен особеност на руския народ, неговата неприязън към интелектуализма, да се внуши на руския народ, че цялата западна и средноевропейска култура е изсушена от интелектуализъм, рационализъм и е лишена от истински мистицизъм.
И ако искат да използват третата охарактеризирана особеност на руския народ, неговото миролюбие, могат да я извратят, организирайки тази изобщо миролюбива маса и призовавайки я към кръвопролитна война. Тъй като противоположностите действително имат съприкосновение в света, и особено такива противоположности като тези, за които става дума. Но това, за което действително е предназначен руският народ в хода на развитие на европейската култура, няма нищо общо с това, което сега правят неговите властимащи с този руски народ. То е свързано с неговите назовани три особености, а не с тяхното извращение.
И тези три назовани особености определят за руската същност необходимостта от съединяване със средноевропейската и западноевропейска същност. Същността на руския народ е склонна към възприемане и тя е призвана, преди да може да осъществи своите задачи в шестата следатлантска културна епоха, отначало да се оплоди, не творчески, а чрез преживяване на това, което идва от Запада. Това е своеобразен духовен брак – така го нарекох преди години, около десетилетие преди тази война. За развитието на душевния живот е необходим този, сякаш духовен брак: между средноевропейската същност и руската същност.
Вследствие антипатията на руския човек към интелектуализма, именно в руския народ могат да бъдат създадени различни социални закони, но те ще бъдат възможни само ако се извърши упоменатият духовен брак.
И по подобен начин ще бъде свързано съществото на руския народ с това, което изобщо може да бъде дадено само в Средна Европа. Утре в откритата лекция отново ще засегнем това – това, което може да бъде осъществено само от съществото на Средна Европа и което като нещо велико, нещо мощно и непреходно трябва да бъде вчленено в цялото развитие на човечеството. И руският народ е предназначен да възприеме това, което ще бъде достигнато от Средноевропейската същност. Той няма да бъде самостоятелно творчески в петата следатлантска култура.
Но покрай охарактеризирания руски народ съществуват и средноевропейски народи, и този западноевропейски народ, който след управлението на английската кралица Елизабет е станал британски или англосаксонски. Но нашата задача днес не е историята на разцвета на Англия, а разглеждане на противоположността между средноевропейската и западноевропейската същност, а именно британската, англосаксонската.
Възможно е никога досега да не е имало по-голяма противоположност между средноевропейската и англосаксонска същност, макар днес и да не забелязват това тези, които не иска да мислят, не искат да наблюдават. Става дума не за отделни личности, които могат да се издигнат над характерните черти на своя народ, става дума за народностите. Разбира се, когато се характеризират такива противоположности, не става дума за отделния англичанин, който може да се издигне високо над общата характеристика на своя народ. И не трябва да се мисли, че в някаква степен ще засегнем грешките на нашите противници в тази война и че ще оплакваме английската същност, защото тя е различна от нашата същност. Работата е в точната характеристика на тази противоположност. Много би било нужно, ако се опитвах напълно да обхвана всичко необходимо за разбирането на тази противоположност. Но можем да разберем главното, изхождайки от следната гледна точка. Да си представим, от една страна, средноевропейската същност, в центъра на която стои германският народ, в съотношение с руския народ, а от друга страна, британската и френска същност в техните взаимоотношения с руския Изток.
Тук е една от най-големите противоположности в развитието на човечеството. Ще открехна само малко от това, за което ще говоря по-подробно в утрешната лекция. Но бих искал малката групичка на тези, които принадлежат към духовнонаучното движение, да разбере по-дълбоко това, което утре ще бъде изложено по-обстойно, отколкото може да бъде то разбрано без духовната наука.
Виждате ли, тази средноевропейска същност е национална в съвсем особен смисъл, национална в различен смисъл от всяка друга националност в цялото развитие на човечеството. Националността на всички западноевропейски народи почива на общността на кръвта. Немската националност израства от душевното. Немската националност се захранва от непрекъснатия стремеж да черпи съдържанието на своя душевен живот от източниците на всеобщия душевен живот, да го прави съдържание на собствената си душа. Затова в немското ние имаме такива велики творения като произведенията на Гьоте, историческите обзори на Хердер или мирогледните излитания на Хегел, Шелинг и Фихте.
Тези неща още не са познати на широки кръгове – те още чакат своето разбиране. Въпреки всички изказани за това мнения трябва да кажа: те могат да станат популярни, те могат да бъдат така изложени – макар днес и да не вярват на това, – че всяко дете да може да ги разбере. Това ще стане. Всичко, което е истински мироглед, ще израсте от дълбините на душата на германския народ. И никога в германската същност не би могло да се появи духовнонаучно движение, подобно по характер на духовните движения на Запад. Тази разлика не трябва да остане неосъзната, трябва да си дадем ясна сметка за нея. Вътре в германския народ всичко, което е съдържание на духовната наука, трябва хармонично да се съчетае с всичко останало, с което живее народът. Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват, от една страна, науката, а от друга – отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
Най-отчетливо тази разлика се проявява в учението за цветовете на Гьоте и Нютон. Повече от 30 години се стремя да противопоставя Нютоновата теория за цветовете на учението за цветовете на Гьоте. Докато Гьотевата теория за цветовете израства от дълбоко срасналата със света душа, Нютоновата теория се опира изключително на механичното наблюдение. Но физиката в наше време е така англизирана, че физиците даже не забелязват за какво става дума тук и смятат за глупак всеки, който сериозно се отнася към теорията за цветовете на Гьоте.
В немския народ живее стремежът към духовното. Затова и вътре в немския народ ние сме задължени да се съобразяваме с това, което в пламтящия душевен стремеж идва от най-доброто от него, от тези, които вече споменахме и за които утре отново ще говорим.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германският народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго. Но за да израсте стремежът към знание като потребност на душата, като цвят от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
Задачата на германската същност е да развие душевния живот в света на идеите; това е, което трябва да бъде достигнато след културата на Древна Гърция, достигнала върха на четвъртата следатлантска културна епоха. И каквото и да се казва, не би трябвало да си националист в тесния смисъл на думата, а е съвсем достатъчно да бъдеш обективен наблюдател на хода на развитие на човечеството. Вие знаете: аз говоря за това не под влиянието на войната, говоря за това от години, от петнадесет години преди войната.
И именно във връзка с тази задача на германския народ стои душевно-конструктивната необходимост от споменатия духовен брак с руския Изток. Културната задача на бъдещето не може да бъде осъществена без тази руска особеност на възприемането на това, което може да бъде достигнато от германския народ. Цялото културно развитие на бъдещето се основава на това съединяване на Средна Европа с Източна Европа.
Със Западна Европа работата стои различно. Западна Европа също е възприела това, което е донесла четвъртата следатлантска култура, и самостоятелно го е развила по-нататък, но – както неведнъж вече съм посочвал – само в плана на трите душевни сили: сетивна душа, разсъдъчна душа и съзнателна душа. Създаденото в четвъртата следатлантска култура в основни линии е непродуктивно за физическия живот, а задачата на Западна Европа, особено на британската народна душа, англосаксонската народна душа, е развитието на съзнателна душа, развитието на това, което основно е насочено към полезност за физическото тяло.
С това се обяснява всичко, което виждаме в Западна Европа, особено в англосаксонския народ. Но инстинктивно и англосаксонският народ чувства, че истинското плододаване идва от Средна Европа и основно от германския елемент. И тези, които ръководят така наречените окултни движения на Западна Европа, и особено англосаксонския народ, знаят в какво се състои работата. Мислите на тези, които ръководят окултните ложи в англосаксонския народ се развиват в две направления. Първото – римокатолическият период е завършен, той в основни линии е принадлежал на четвъртия следатлантски период. Това, което е било в романската култура, се заменя от англосаксонската същност. И всеки окултист от такъв род, тоест окултист, затворен в тяснонационалните интереси на своя народ, а такива, с малки изключения, са всички окултисти от англосаксонския народ, знае, тоест смята, че знае, че „англосаксонската раса“, както те самите се наричат, идва да смени римския народ. Така учат там във всички окултни школи. Това е твърдата догма.
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците. Много точно знаят и едното, и другото англосаксонските окултисти, тоест те така смятат, убедени са в това. Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци. Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така мислят англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие.
И сега всеки англосаксонски окултист е убеден в настоятелната необходимост от тясна връзка между това, което те си приписват, и душата на руския народ. Да влеят в руската душа това, на което учи англосаксонският окултизъм – това е техният идол. Да използват руската душа като восък, в който да отпечатат своите стремежи. Този идеал бурно се разраства в кръговете, за които говоря, заглушавайки това, което за нас е главната задача.
Нашата главна задача е истинското познание, истинското проникване в истината. Дълбоко сме убедени в това, че ако пробием към Истината, тя ще даде на хората това, което им е нужно. И тази Истина, ако се стремим честно към нея, ще оплоди бъдещите епохи. Ако правилно и честно търсим Истината, това, което трябва да стане сред народите на Европа, ще стане. Не е нужно нищо друго освен честният стремеж към Истината. Това е основно положение в духовната наука.
На това противостои току-що охарактеризираният стремеж да се издигне на върха могъществото на една особена раса, могъщество преди всичко в областта на душевния живот. Сега не става дума за политическо могъщество, а за дълбоко коренящи се окултни пътища на въздействие, целта на които е могъществото на англосаксонската душевност и използването на податливостта и възприемчивостта на източноевропейската същност, за да се влее в нея това, към което е устремена англосаксонската същност, за да се осъществи духовният брак между англосаксонското и руското. Вътрешните импулси на развитие на човечеството говорят за духовно съединяване на германската същност с руската. Егоистичната воля на англосаксонските окултисти се стреми по пътя на душевното окултно развитие да прониже руския народ с англосаксонското.
Изяснете си това точно: това е изключително важно. Аз постоянно насочвам вниманието ви към многостранната дейност на западноевропейските, а именно на англосаксонските окултни школи. Но това, което е призвано основно да развива самата съзнателна душа, не може да даде пълноценно съдържание. Истинският окултизъм е освободен от стремежи към власт, стреми се към Истината, стои в органична жизнена връзка с германското развитие, вкоренен е в него.
Какво още трябва да се добави, скъпи мои приятели? Ако в развитието, започвайки от средновековието чак до наши дни, не се намесваха ариманичните влияния, ако развитието на духовното познание в Европа вървеше органично, без ариманично влияние, тогава днес би било видно съвсем ясно, че всичко, което Западът е достигнал чрез духовната наука, е израснало от германската същност. Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция. Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския език. Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
Теософското общество се стремеше да завоалира това от германците, тъй като англосаксонското иска да скрие истината за духовното развитие на Средна Европа, подменяйки го със себе си. Това е грандиозно властолюбие, израсло на почвата на окултизма. Елементарна необходимост беше отцепването на средноевропейската духовна наука, което се осъществи в началото на века, като така се възстанови това, което изначално беше германско и което едва се признаваше за германско. То отново е възстановено в своята първоначална чистота. Установена е истината. Тя трябваше да бъде установена. И поради това, че е установена, английското Теософско общество никога няма да прости на немското движение. Това се прикрива с клевети.
Систематично, целеустремено действат тези, които се стремят към власт вътре в окултното движение. Затова е толкова необходимо да не се дреме, а да се внася яснота. Яснота е нужна преди всичко по отношение на най-важното. И например тя е нужна по отношение на такава изтъкната личност като Елена Петровна Блаватска. С два факта може да бъде внесена яснота по този въпрос.
Първият е, че Е. П. Блаватска беше рускиня, израснала от руското. Вторият е, че тя остави след себе си своеобразна тайна наука в английска драпировка, че тя крачка след крачка напълно, чрез различни заблуди, врасна в това, към което се стреми английският окултизъм, отчасти поради заблуди, предизвикани от голямата дарба на тази жена. Е. П. Блаватска беше, бих казал, в известно отношение медиум и в окултно-душевното можеше да израсне само в руския народ. Това, което изобщо е свойствено на руския народ, при Е. П. Блаватска беше особено силно по отношение на окултното. И затова стана така, че тя беше завладяна първо от френския, а след това от британския окултизъм от определен вид, който си постави за цел да влее в нейната душа англосаксонска същност. Смятаха чрез руската душа да дадат на света англосаксонското. Вместо това, което трябва да дойде и което е необходимо като съединяване на средноевропейското с руското, съзнателно, преднамерено беше замислено използването на руска душа – в лицето на Е. П. Блаватска, като представителка на руския народ – за интересите на стремящия се към могъщество англосаксонски окултизъм. В известна степен не бяха безпристрастни към това и тези, които се стремят да държат в свои ръце нишките на управление на живота навън, на физическия план. Около бедната Е. П. Блаватска се разигра нещо трагично, което днес не мога да спомена. Много неща се разиграха именно благодарение на нейната далеч отиваща и дълбоко обхващаща медиуматичност, която откриваше възможност да се влее в нейната душа произволно окултно съдържание.
Разбира се, бил е изминат дълъг път от изходния момент, когато първоначално е бил направен опит непосредствено да се придаде на бедната Блаватска средноевропейското, до появата на бял свят на нейната калейдоскопично изложена и почти неизползваема „Разбулената Изида“. Но много скоро тя е била завладяна от други личности, оказала се е под съвсем други влияния, и този, който е бил неин ръководител и който е искал да я приобщи към средноевропейската същност, е подменен по-късно, когато тя се е проявила като самобитен ръководител, от така наречения Кут-Хуми, който обаче, според думите на действително осведомени окултисти, е бил не нещо друго, а човек на издръжка на Русия и се е стремил да изкове това, което е можело да се получи от съединяването на душевната надареност на Блаватска с англосаксонския окултизъм. Тук е налице стълкновението на първоначалната индивидуалност – някои го наричат учител, могат да го наричат както си искат – с по-късно проявилия се мошеник, негодяй, приел облика на първия и изпълнил заданието на Източна Европа. (Така е в текста, а по смисъл би трябвало да е Западна Европа – бел. пр.). По-нататък е настъпило време, когато Блаватска е била свързана с френския окултизъм, където тя е разчитала бързо да постигне осъществяване на своите цели и е поставила на Парижката окултна ложа такива условия, които не са могли да бъдат изпълнени; затова тя скоро е трябвало да бъде изключена, тъй като под влияние на стоящите зад нея индивидуалности постоянно неразривно свързвала окултните цели с политиката. След това е последвал американски епизод, който също имал политическа подплата. Всичко това е имало за цел да убеди Европа, че от съединяването на руската душевност и англосаксонското окултно властолюбие може да възникне своего рода нова всеобемаща религия. Това е трябвало да бъде демонстрирано в Европа. И е трябвало да бъде преодоляно това, което идва от германската същност.
О, скъпи мои приятели, толкова ясно помня – на някои може и да им бъде неприятно, че тези факти толкова отчетливо стоят пред душата ми, – толкова ясно помня как госпожа Безант проведе в Хамбург своето първо събрание на територията на Германия и как тогава, в тесен кръг зададох въпроса: какво мисли тя за развитието на окултизма в XIX век? И тогава в Хамбург тя отговори: На границата между ХVIII и XIX век в Германия се появи окултно движение, но немците затънаха в чиста абстракция и стана ясно, че главният подем на духовния живот е предопределен за британския народ. Естествено, тя каза това на английски, но на английски това звучеше още по-отчетливо. Настъпи време, когато за всеки, който сериозно приемаше духовната наука и който не можеше да се подчини на вървящото чрез Блаватска англосаксонско влияние, стана ясно, че е необходимо да се действа. И тогава беше приложено това, което по-късно в окултните кръгове беше наречено „окултния плен“ на Блаватска. Нищо друго не можеше да се направи. И в последната третина на XIX век на събрания на честните, или във всеки случай в по-голямата си част честни окултисти, беше взето решение за окултния плен на Блаватска.
„Окултният плен“ се състои в това – с известни действия то може да бъде постигнато, – че всички стремежи на човека сякаш се затварят в сфера, зад пределите на която той не може да излезе, така че всичките му стремежи се отблъскват обратно и той е лишен от възможността да нанесе вреда на някого.
Събитието, за което ви разказвам, не е безупречно. Но, както се казва, хората не можеха да бъдат защитени по друг начин. Блаватска беше психически силна личност и нейните въздействия бяха много мощни. Затова нейните произведения са пълни с такава, от една страна, завладяваща, а от друга страна, измамна сила.
Тогава се намесиха индийски окултисти и по този начин се появи това съмнително окултно учение, което дълго отглеждаше Теософското общество и от което трябваше да се очисти това, което като духовна наука се появи в Средна Европа. Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство. Чисто, честно търсене на Истината! И това чисто, честно търсене на Истината е наша непосредствена и главна задача.
За да се съхрани чисто това, което като духовна наука трябва да бъде донесено в света, за да не се присъединява към него нищо странично, често призовавах нашите приятели да не се обръщат към мен с нищо друго освен с чисти въпроси от духовната наука, с нищо странично, което толкова често присъединяват към въпросите на духовната наука. Разбира се, охотно и дружески се отзоваваме на изявените желания, но искам веднъж завинаги да се разбере защо например отново и отново напомням: ни най-малко не искам да се намесвам нито в медицината, нито в каквито и да е други области, които не са непосредствено духовнонаучни. Време е поне нашите членове да привикнат сериозно да се отнасят към моята молба и да не се обръщат към мен с медицински въпроси. Важно е това да бъде разбрано. Необходимо е духовната наука и аз, доколкото тя е представена в мое лице, да бъдем освободени от всичко странично. В нашето движение има достатъчно представители на медицината, на които можем да се доверим. Тъй като отново и отново подчертавам това, то трябва да бъде прието сериозно. В никаква степен не искам да навлизам в медицински неща. Това ще причини вреда на това, което трябва да бъде свършено в духовната наука чрез мен. Затова е недопустимо.
Колко малко носи в себе си англосаксонският окултизъм разбирането за този стремеж към чистата, обективна Истина, това можаха да си изяснят тези, които слушаха забележителната лекция на Ани Безант „Теософия и империализъм“. В тази лекция прозираше много от това, за което днес говорих като за факти. Но духовната наука никога не трябва да бъде свързана с никакви стремежи към власт, с никакви политически цели, макар, разбира се, добрият духовен изследовател да би бил най-добър политик. Но не политиката е цел на духовната наука. Духовната наука не може да приеме характера на този англосаксонски окултизъм, който днес се опитах да обрисувам. Не бива да се допусне духовната наука да приеме този характер, който ѝ придаде Блаватска, а след това в много отношения и госпожа Безант; само че госпожа Безант с много по-малък талант и по-малка искреност, отколкото Елена Петровна Блаватска. От страна на англосаксонския окултизъм вървеше стремеж чрез душевните откровения на такава личност като Е. П. Блаватска да се създаде сякаш окултна религия и по такъв начин, измествайки германското, да се завладеят руските души. В окултните школи сега вече не говорят за Блаватска, а действат от чисто англосаксонския окултизъм, който ви охарактеризирах. Постоянно говореха за войната, от чиито бедствия сега сме обхванати, като за необходимост. И отново в тези школи много убедено говорят за изхода от войната. Казват: по пътя на тази война трябва да бъде достигнато това и това. Това го говорят не поради ясновиждане, не пророчески, а защото го искат.
Искат по всякакви пътища да установят своето господство, да овладеят душите на хората. Когато на хората се поднася такъв фалшив окултизъм, целта му е по съответен начин да се обработят душите. И затова трябва да поставя въпроса – длъжен съм да говоря за тези неща, защото за тях вече открито се говори, и защото този, който като мен е представител на духовната наука, трябва да покаже своето отношение към тези факти. И така: защо известната в окултизма и на окултистите от Париж личност, щом само се разрази войната между Германия, Русия, Англия и Франция, отново и отново пътува до Рим и даже още през октомври 1914 година? Защо тя е влиятелна в Рим и влияе на международната политика на Италия в същата насока, както по-късно хората, принадлежащи към „Grand Orient de France“, или свързани със „свободните зидари“ на Англия, имали далеч отиващо влияние върху събитията от съвременността, доста по-голямо, отколкото си го представят?
Трябва да поставя и още един въпрос. Защо стои в хрониката на ежегодника, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: „Този, който мисли да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване“? – защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове? Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: „Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват“? Защо това стои в хрониките? И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен „Париж по пладне“, през 1913 година е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства примерно на това, което представлява „Берлин по пладне“, това е уважаван вестник. Защо в алманаха на едната страница стои това, което току-що цитирах: „Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит? Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жоре?. Смятате ли, скъпи мои приятели, това за предвиждане? Аз не съм към тези, които смятат така. Всичко това са далеч отиващите симптоми, отвратителната подплата на злоупотребата с шарлатанския, но завладяващ хората окултизъм.
Исках днес да ви кажа нещо, ако не извисяващо, поне много сериозно. Исках да попитам душите ви: нима не трябва човек, ако иска да стои вътре в окултното течение, да усвои ясен поглед към обкръжаващото, и нима не би било бедствие да се проспят тези важни факти? Скъпи мои приятели, който иска да осъзнае връзката на Теософското общество – каквото то все повече става – с подобни факти, трябва само внимателно да се вгледа в дейността на такава личност, като например Екатерина Тингли. Поучително е и това, че когато в книжката на Мейбъл Колинс „Светлина по пътя“ от още в известна степен християнски мироглед, макар и по чисто медиуматичен път, беше внесено нещо в това, което се стремеше да остане чисто англосаксонско, това предизвика клевети. В преобладаващото мнозинство медиумът, чрез когото на човечеството беше дадена „Светлина по пътя“, срещна злоба и клевети.
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука и колко крайно необходимо е тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим, и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, виждате ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия! Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
Ето какво стана в действителност. В 1909 година, въпреки терора на господин Летбитър, а по-късно и инсинуациите на Алсион, беше основано общество, стремящо се на интернационална основа да обедини всички страни на земята и в известна степен да създаде противовес за въведените в заблуда от госпожа Безант. И тогава получих предложение от Индия да стана президент на това интернационално общество. И аз не само отклоних това предложение, но в 1909 година в Будапеща в присъствието на госпожа Безант разясних, че в духовното движение на новото време никога няма да заема друго място, освен като ръководител на германското духовно движение. Казах това в 1909 година в присъствието на госпожа Безант. Ето така тя се отнася с истината. В своето английско списание тя пише, че съм се стремил да проникна в Индия, за да я изместя оттам. Това вече не е обективна неистина, а съзнателна лъжа. Ето към какви средства са принудени да прибягват, когато вървят срещу Истината. Това по същество става с англосаксонския окултизъм, тъй като Истината е такава: това, което като духовна наука трябва да прониже цялата култура на човечеството, в основата си е свързано със Средноевропейската същност. Англия се стреми да завоалира това, да го скрие, по всякакъв начин да го маскира. И в XX век госпожа Безант все повече се превръща в оръдие за тази маскировка.
Настоятелно е необходимо да се разбере какво трябва да пронизва нашето движение. Това е духовната задача на Земята. Да не търсим нищо друго освен честно разбиране на Истината. Но именно това е, което днес не е привлекателно. Ние нямаме други мотиви, освен опитите да се помогне на един или друг да излезе от заблудите. Знаете как от всички страни, отвътре и извън нашето движение като градушка се сипят нападки, а и насмешки и издевателства. Но има и още нещо: все повече и повече в една или друга душа се влива това, което излиза от нашата духовна наука. Който може да схване това, усеща как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното. Но тук възниква своеобразно явление. Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството. Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите. Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли! Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни – ще намерят пътя към нас. Всичко това е много сериозно, скъпи мои приятели, невероятно сериозно.
Това, за което ви говорих, не изхожда от някакво национално чувство. Всъщност аз ви съобщих само факти; те трябваше да охарактеризират появилите се в Европа окултни противоположности и да помогнат на тези, които искат да се ориентират в това, което става на физическия план.
И отново искам да подчертая: на нас ни е необходима сериозност, за да намерим верния път в нашето време и да се осъществи това, за което се говори в тези думи:
От мъжеството на сражаващите се,
от кръвта на битките,
от мъката на осиротелите,
от жертвените битки на народа
ще израсте духовен плод –
към осъзнаване на духа душите ще насочи
и мислите им към света духовен.