ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ

Годишнини

Атанас Карафезлиев

Димитър Момчилов – на 70

На 19 август тази година, проф. д-р Димитър Момчилов празнува своя 70- годишен юбилей.
Публикуваме искрените и сърдечни думи на проф. д-р Атанас Карафезлиев за своя професор. Човекът, който го е въвел в тайните на един от най-трудните, но ефектни духови инструменти и благодарение на когото проф. Карафезлиев е днес водещ инструменталист в престижния оркестър на БНР и продължител на делото на проф. Момчилов като педагог в Националната Музикална Академия “проф. Панчо Владигеров”.
За себе си бих искал да кажа, че познавам проф. Момчилов преди всичко от дейността му като Ректор два мандата в НМА. В тази нелека дейност, в тези нелеки времена, той винаги впечатляваше със своята честност, доброта и разбиране. В днешната сурова, меркантилна действителност, това наистина прави неизгладимо впечатление, а личността на проф. Момчилов ще остане като ярък пример на балансиран и компетентен ръководител.
А за професионалиста проф. Момчилов, думите на проф. д-р Карафезлиев звучат повече от убедително. Прочетете ги!

ОТ СЪРЦЕ ЗА ПРОФ. ДИМИТЪР МОМЧИЛОВ
„Знанието може да се предаде на другите, мъдростта – никога“
Херман Хесе
Преди няколко години при посещението ми в малкото, гледащо свенливо към морето селце Равадиново, под сянка в двора на селската църква се сетих за моя професор, за уюта на родното му място и как то е оказало влияние на скромния и почтен характер на човекът, който ни изгради в професията и който ни помогна да станем това, което сме. Слушал съм от него интересни истории за първия му досег с музиката – за малкия акордеонист в акордеонния оркестър, за първото докосване до тромбона в Музикалното училище в Бургас при съвършено непознатия като тромбонист и много известен композитор Кирил Дончев, за легендарния бургаски тромбонов педагог Мано Ралев (имам честта да е и мой първи учител), за следването му в Консерваторията при проф. Георги Тодоров, за специализацията в Московската консерватория при проф. Чомаков, за наградите от престижни национални конкурси… И още и още… професионален и житейски път, белязан с доброта, скромност, честност и почтеност. Едва ли някой познава по-безкористен човек от Професора в работата с младите тромбонисти. През дългите години на себеотдаване, съдбата е пръснала неговите възпитаници по всички краища на Света.
Никак не е трудно да се пишат суперлативи за учител като Момчилов. Обикновено в съзнанието се раждат спомени от часове в Академията, часове за работа по изглаждане на постановъчни проблеми с инструмента, за работа над произведения, за полезни съвети в овладяването на занаята. Професорът винаги се е отнасял с изключителна отговорност и индивидуален подход към всеки студент – не само да го научи добре да свири, а и да му помогне в живота, да му помогне да си намери добра работа, да се реализира успешно. Винаги съм се възхищавал, например, от умението му за подбор на верния за всеки художествен материал. От педагогическите му качества особено високо ценя това на добрия психолог. Неведнъж сме спорили относно качествата и успешно или неуспешно ще е бъдещото развитие на някой студент. С течение на времето Професорът винаги се е оказвал прав.
Един от най-щастливите мигове в професионалния ми път беше, когато получих предложението му да бъда негов асистент. Това бе най-голямата чест предоставяна ми дотогава. От няколко години вече бях първи тромбон на Радиооркестъра, но да бъдеш негов асистент беше върховна радост и гордост. Може би защото винаги съм споделял методиката му на работа, педагогическия му подход, асистирал съм му на международни семинари, свирил съм с него в една група в оркестър. Партнирайки му съм се чувствал винаги сигурен и спокоен. Имали сме пълно съвпадение във вижданията за интерпретация на творби, за тясната връзка с националната композиторска школа и обогатяването на българския тромбонов репертоар – не е тайна, че много български композитори са му посветили произведенията си за тромбон.
През годините моят професор премина през цялата йерархична стълбица на административната дейност в Академията, като се започне от ръководител катедра и се стигне до два мандата като Ректор. Управлението му тогава бе осемгодишен период на непрекъсната работа в полза на Академията, ежедневно присъствие почти без почивка (отпуска ползваше десетина дни след 19 август – рождения му ден). Властта не го промени, дори постепенното му административно израстване показа почтеността и реалната му самооценка на възможностите, липсата на кариеризъм и наличието на достойнство и чест.
Имам отговорността да продължа започнатото от проф. Георги Тодоров, задълбочено и творчески продължено от проф. Димитър Момчилов, развитие на българската школа по тромбон. За мен е радост и гордост да бъда част от историята на българската тромбонова педагогика. Отливът на кадри през годините затруднява тази задача, но методическото наследство, което ни оставя проф. Момчилов е значително – наследяваме един стил на работа с високо морален подход, един метод на себеотдаване, съчетан с педагогически постижения през годините. Всичко това дължим на Митко Момчилов – така с любов го наричаме всички.
На многая лета, Професоре! 70 години не стигат! Нека Ви има! Очакваме и сме готови винаги да се вслушаме в мъдрите Ви съвети!

А ето и Елегия от Ангел Заберски за тромбон и пиано, посветена на Димитър Момчилов, изпълняват Атанас Карафезлиев и Ростислав Йовчев

Очаквайте и пространното интервю на проф. д-р Димитър Момчилов с проф. д.и. Филип Павлов, което очакваме да излезе в списание “Музикални хоризонти” в началото на есента

Ректор на НМА