Джина Дундова е лекар по професия. Завършила е Медицинска академия в София. Практикува педиатрия и физиология: лекува деца и преподава физиология – на български и английски език, на чуждестранни студенти.
Но това не е всичко. Джина от дете свири на пиано, занимава се с фотография, пише стихове, пътува до близки и далечни дестинации. Съчетанието на музиката, поезията и пейзажа я отвеждат в един свят на чудесата. Неслучайно новата й книга се нарича „Чудо“. Едноименното й стихотворение го потвърждава. Ето началните му редове:

Чудо е Зелената планета.
Чудо сме и ти, и аз и всички.
Чудо е животът мимолетен…
Чудо са и прелетните птички,
бързащи над пъстрите поляни
с полета си лятото да стигнат,
над морето пак да се издигнат
и да бъдат винаги над всичко.

Усещане за пролет

Заслушай се в капчуците.
Ще дойде пролетта,
понесла обновление
и мирис на цветя.
Ще бликнат пак потоците
и вишни ще цъфтят.
Ще пеят водостоците,
ята ще долетят.
Под тънък лед кокичета
в зори ще избуят
и хубави момичета
по рокли ще вървят.

Усмихнатият каруцар

Отекват конските копита
сред тишината на града.
Усмихнат каруцар се скита,
повел борба срещу глада.
Децата му кръжат, немирни,
около кофите за смет
и нещо тайно си подхвърлят
в студа, озъбен, за късмет.
Червен помпон развява конят,
издишащ пара в утринта,
понесъл гордо към завоя
вторичната суровина.
И никой не е много тъжен
около този славен впряг,
потеглил през града по тъмно
през пухкавия първи сняг.

Студ

След тебе е пусто и празно.
Коминът издиша, смутен,
кълбото от дим, но напразно
в студения мартенски ден.
Не стига до мен топлината,
а печката тъжно мълчи,
събрала червена позлата
във своите тъмни очи.
Жарта е красива, но няма
искрици във моето сърце,
а болката – зейнала рана,
сковала е моите ръце.
Душата ми – тиха и мрачна,
животът – пустиня без теб,
в която се скитам прозрачна…
От днес съм жената от лед.