В един летен ден на годината, в която България влезе в НАТО, Ния, балдъзата на Преводача, возейки бебето си Добри в детска количка, влезе в една софийска гумаджийница до Централна гара, за да припечели два лева срещу еднократно метене на помещението.
Ния, още не стигнала четирсетте, имаше коси с цвят на пчелен мед, а и съпругът й Братушко Братушков бе русоляв, поради което и бебето бе русокосо, досущ като бебе от Европейския съюз.
Льондев, управителят на гумаджийницата, обичаше повече чашката, отколкото женската хубост, но, понеже жената не беше циганка, той я нае да премете склада.
Макар че със светлосиния си гащиризон управителят приличаше на Зайко Байко от Картун Нетуорк, Ния се притесни, защото трябваше да остави количката с детето до гишето на касиерката и с метлата в ръка да влезе в дъхтящия на гуми склад, където да обветри с бежовата си рокля сумрачно помещение с размери 3/4/2 метра, в което бяха наредени един зад друг четири стелажа с грамадни тракторни гуми, подпрени на най-долните рафтове.
Докато метеше, Ния превъртя наум като във видеоклип студентските си еротични грехове: Братушко, бъдещ дипломат от новата номенклатура, в средата на 80-те тихомълком се правеше на студент от общежитието на “Академик” в София, където Ния бе успяла с връзки да си намери стая. Когато съквартирантката й отсъстваше поради завръщане у дома в провинцията с цел да учи през сесията или да изкара празниците с родителите си, Ния кротко се любеше с Братушко, на когото бе отстъпила мисионерската поза с бурните стенания.
Ожениха се през 1989-та и, доскоро бездетни, те се разведоха, когато заченаха Добри, защото тя стана съботянка, а това не се харесваше ни на Братушко, ни на братушките.

Внезапно Добри заплака и Ния, от страх да не изгуби работата, взе бебето под лявата си мишница и в нежен екстаз продължи да мете.