Уча го още от майчината ми утроба, щото плодът започва да чува след петия месец. Та усвоявам го вече над седемдесет и седем години. Ала с над тридесет мои книги, преведените не знам колко са (но само през 2018-а излязоха ми осем, от тях две авторски, шест прехвърлени от иноезичия), продължавам да го уча и не се питам за кога, за какво, въпросът не стои пред мен, отдавна знам, че това ми е съдба, то не зависи от мен, трябва да я изпълнявам и толкоз. Сега най го уча от православни писания. По време на соца те бяха трудно достъпни, зер според Маркс религията е опиум за народите и партията стръвно вардеше ни от него, толкова пък чак толкова, че изби поне 262 православни свещеници, монаси, превърна църкви, манастири, прицърквия (параклиси) в обори, складове, казарми, дори някои храмове разруши. А и пилях се дълго из латиноамериканските покрайнини на България, в кратце било е свише разпоредено сега да чета усърдно православни страници, та от них да черпя изразителни, красиви думи, да запълвам празнини, възстановявам нявгашни загуби. Ето примери:

Богословствам, духоносец, отрада, Троичен (Бог), вцърковен, светскост, зловерие, благосъзнателен, вчовеченост, Вседържителев, смиреномъдрие, Богоприемец, христолюбив и т. н. и пр, те словесно ме услаждат и нещо повече: с огромно закъснение открих, за мен си, цял един древен и вечно млад пласт в езика наш насущний: хубав, плодоносен, богоздан, тоест сътворен по милостта Му и в Негова прослава. Тия многобройни буквоизкази не само даряват ме с чисто удоволствие, но и ми вдъхват упование: народ, който ги е създал, значи преди туй е почувствал необходимост да изрече каквото съдържат те, ще го бъде нине и присно. Амин.