ПЪРВА ЧАСТ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г.
Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища. Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване. Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси. Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г.
За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
Имагинативно познание на духовно-душевното. Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване. Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера. Христовото събитие и неговото значение.

ВТОРА ЧАСТ

Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г.
Процеси в очите при гледането. Среща на аза и астралното тяло с етерното и физическото тяло. Изграждащи сили в главата, разтварящи сили в бъбречната система. Образуване на паметта като процес между бавния втвърдяващ ритъм и бързия разтварящ ритъм. Бъбречният живот като носител на имагинации. Значение на главата и нервната система и отношението им към седемгодишните периоди в човешкия живот. Същите ритми в очите. Увреждане на ритмите: детски спазми. Отражение на ритмите в статуята «Представителят на човечеството».

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г.
Същност на външното храносмилане: умъртвяване на етерната и астралната същност в храната. Новооживяване на хранителните вещества чрез човешкото етерно тяло и заземяването им чрез кислорода по пътя към сърцето. Астрализиране чрез бъбреците и формиране на органите във взаимодействието с главовата (нервно-сетивната) система и азота. Обхващане на цялото от аза с помощта на системата на черния дроб и жлъчката. Далакът като орган на духа-себе във взаимовръзката със сярата. Културни и физиологични промени.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г.
Характеристика на древната светла епоха. Същност на болестта и здравето, отношение на човека към светлината. Болест и лечение през светлата и тъмната епоха. Ново отношение днес към светлината: подвижно познание. Христовото събитие и оживяването на мъртвата светлина.

ТРЕТА ЧАСТ

Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс

ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане. Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек. Значение на Христовото събитие за живота на хората след смъртта и след раждането.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г.
Изживяване на духовно-душевната същност на човека по време на сън
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло. Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото. Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос. Съответни лечебни методи. Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите. Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г.
Борба на луциферичните и ариманичните същества за естеството на човека
Природна среда на човека, надсетивна и подсетивна природа. Луциферичните същества на въздуха, които искат да направят човека морален автомат, и ариманичните същества в Земята, които искат да го направят постоянно земен. Яхве-Луна като регулатор на инстинктивната природа заедно с меркуриевите и венерините същества в борба с Ариман. Съществени въздействия от марсовите, юпитеровите и сатурновите същества върху човека; борбата им срещу луциферичните същества. Болестни състояния като спасение от изпадане под влиянието на луциферичните или ариманичните същества. Христовата сила като спасение и изкупление.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г.
Изживяване между смъртта и новото раждане като кармично следствие и изграждане на условията за завръщането в нов земен живот
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата. Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта. Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот. Христос като помощник. Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие. Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.

ПЕТА ЧАСТ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична)
Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
За точността на душевното изследване. Интензивен живот в чисти мисли: изживяване на времевото тяло. Изживяване след смъртта на образния свят на етерното тяло. Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот. Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична)
Христос от гледната точка на антропософията
Задълбочаване чрез познанието на отношението към Христос. Отношение към духовния свят чрез мистерийните учители в древни времена: насочване на мисленето, на мантричния стих и знанието за предрожденното битие като основа на културата. Указание относно висшето Слънчево същество като водач след смъртта. Преобразяване чрез Христовото събитие; път към свободата. Значение на антропософския път на познанието. Пътища на посветения и на наивно набожния към Христос. Откриване на Христос в самия себе си.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична)
Възпитание и учебни въпроси
Времевото тяло; значение на живота му за жизнените епохи на хората. Видът на душевния живот на децата до седмата им година; значение на живота на възрастните за следващото поколение. Развитието на човека във втората му жизнена епоха чрез любовта към учителя и неговите знания, умения и преценки. Несъзнателни въпроси относно съдбата, същността на доброто и злото; изисквания на девет-десетгодишното дете към поведението на учителя. Преминаване в моралното възпитание към картинното, образното възпитание. Избор на правилния момент за това. Импондерабилно въздействие на учителската личност, изхождаща само от истинското изживяване. Интелектуално схващане на моралното в третия седемгодишен жизнен период: морално свободна личност в изграждането на социалните отношения.

ШЕСТА ЧАСТ

ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г.
Възпитателско изкуство чрез познание за човека
Познаването на душевността и духовността в детската природа. Въздействие на обкръжението върху изграждането на детския организъм. Значението на подражанието и наследствените сили. След смяната на зъбите душевна отдаденост към саморазбиращия се авторитет на възпитателя. Живи понятия чрез реална образност. Писане и четене. Отзивчивост към изискванията на детската природа. Педагогическо-дидактическата страна на евритмията. Въздействие на евритмията и гимнастиката в по-късния живот. Цел на възпитанието – човекът като свободно същество.

СЕДМА ЧАСТ

ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. 258
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане. Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне. Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството. Религия и изкуство. Знание и изкуство.

ОСМА ЧАСТ

ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г.
Изживявания на човека в етерния свят
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си. Изграждането на духовния зародиш за следващото физическо тяло. Въздействия на планетите при слизането към Земята. Значение на живота между смъртта и новото раждане в медицината. Духовният зародиш пристъпва в земното битие преди етерното тяло: възможност за свободна от съвестта разсъдливост. Духовно познание в земното създава светлина за живота след смъртта.

ДЕВЕТА ЧАСТ

ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г.
Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта. Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата. Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта. Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум. Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.