ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 август 1922 г.
За произхода на езика и говоренето – откритието на Брок. Връзката между говора и лявата слепоочна гънка. Детското езиково развитие. Обучаване на детето на говор чрез подражание. Гласни и съгласни. Леворъки и десноръки. Обучение на писане на леворъки деца. Разнообразието от езици по Земята във връзка с местностите и въздействието на съзвездията върху тях

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 август 1922 г.
Храненето като процес на умъртвяване и повторно оживяване на храната. Хранене с мляко. Магарешкото мляко като най-добър заместител на кърмата. Бели кръвни телца и мозъчни клетки. Съзнанието и връзката му с правилното съотношение между бели и червени кръвни телца.Безсъзнание и мозъчна активност по време на сън. Дихателният процес и мозъчната дейност. Възприемането на сънищата. Мозъчната активност през деня.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 август 1922 г.
Произход на мислите. Образуването на кристали под въздействието на небесните тела. Формиране на планините. Алпите. Захар и употребата на захар. Диабет. Ревматизъм и подагра. Образуване и разтваряне на мозъчния пясък. Инсулт. Болестта не е нищо друго, а нещо, което ние образуваме в себе си прекалено силно. Кафе и чай. Ролята на храните, съдържащи азот.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1922 г.
Човекът като тяло, душа и дух. Връзката между смърт и мислене. Животът в белите кръвни телца и в мозъчните клетки. Слабоумие и «размекване на мозъка». Умирането на живота в мозъка като предпоставка за мисленето. Причини за възникване на чернодробна недостатъчност – уплътнявания. Черният дроб като възприемащ орган. Постоянното обновяване на веществата в човешкото тяло. Образуването на човека в майчината утроба. Сънят на бебето. Мозъкът мисли поради това, че умира. Повреденият черен дроб е причината за появява на рак на червата, рак на стомаха, рак на пилора. Претоварването на паметта и бъбречните заболявания. Практическият живот като мерило за истинската наука.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1922 г.
Възприемане и мислене на вътрешните органи. Кърма и краве мляко. Умъртвяване на приеманата храна и последващото ѝ оживяване. Черният дроб като вътрешен сетивен орган. Вътрешната мисловна дейност на бъбреците. Уплътняване на мозъка. Диабет. Черният дроб като вътрешно око. Жлъчната секреция. Очите на животните като мисловен орган. Двуликият Янус.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1922 г.
Процесът на хранене, разглеждан физически – материално и душевно. Птиалин, пепсин и трипсин. Усещането на черния дроб. Жлъчна секреция. Нишестето се превръща в захар. Белтъкът се разтваря от трипсина до течен белтък. Образуване на алкохол в червата. От мазнините възникват глицерин и мастни киселини. Солите си остават соли. За смъртта на Парацелз. Поглъщането на големи количества алкохол. Мигрена. Мозък и ликвор. Основната разлика между човека и животното. Соли и фосфор като основни вещества в човешката глава. Сол и мислене, фосфор и воля.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1922 г.
За началото на земните условия (Лемурия). Рядка земна кал и огнен, киселинен въздух. Драконообразни птици, ихтиозаври и плезиозаври. Огнените птици като храна за ихтиозаврите и плезиозаврите. Птици, тревопасни животни и мегатерии. Земята е умряло гигантско животно.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 23 септември 1922 г.
За началото на земните условия II. Костенурки и крокодили. Животинските лечебни инстинкти. Кислород и въглерод. Растения и гори. Постоянната промяна на Земята. Гигантските стриди и техният живот в земната «супа». Земните червеи. Земята като гигантско яйце. Луната като стимулатор на въображението и силите на растежа. Мечников препоръчва «Фауст» на Гьоте за здраве. Луната в недрата на Земята. Излизането на Луната и състоянието след това. Запазване на старото лунно вещество в потомството на животното и човека.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 септември 1922 г.
Ранното земно време. Разположения на Луната преди излизането ѝ от Земята. Произход на мъжките и женските сили и размножаването в периода преди излизането на Луната. Слон, листна въшка и фортицела. Слънцето е в основата на оплождането. Съхранение на картофите в ями в земята. Силите за възпроизводство днес идват не от преките слънчеви лъчи, а от това, което е останало вътре в Земята и през зимата отново се излъчва обратно. Размножаване чрез резници. Растението получава силите за своя растеж от земята. Дъждовни червеи и глисти. Жизнената сила в растенията. Ефектът на Слънцето в растителното и животинско възпроизводство. Влияние на Луната върху времето. Спорът между Фехнер и Шлайден за Луната. Времето от еволюцията на Земята, когато Земя, Слънце и Луна са били едно цяло. Опитът на Плато. Земята като живо същество.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 септември 1922 г.
Адам Кадмон в Лемурия. Някога Земята е била жива човешка глава. Преди Земята се е хранела от мировото пространство. Юлиус Роберт Майер. Слънцето се храни с комети. Метеоритите са рушащи се комети. Храненето на Земята от Слънцето. Главата на човешкия ембрион като явно отражение на Земята. Земята някога е била зародиш на гигантски човек. Някога цялата Земя е била човек. «Образът на Земята» от Едуард Зюс. Произход на животните. Защо човекът е толкова малък. Всички ние произлизаме от един Човек. Великанът Имир. Неправилното тълкуване на Стария Завет. Ликвидирането на старото познание.