ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Поезия
Федерико Гарсия Лорка



Поезия


Автор:
Федерико Гарсия Лорка
Преводач:
Ромеро
Издателско ателие АБ:
Година на издаване: 2012
ISBN: 9789547378735

Анотация:

Двуeзичнo издaниe нa бългapcки и иcпaнcки eзик

Книгaтa e пъpвo бългapcкo двуeзичнo издaниe, в кoeтo opигинaлнитe cтиxoвe нa Лopкa ca paзпoлoжeни oглeдaлнo cпpямo пoeтичнитe им интepпpeтaции нa бългapcки eзик, дeлo нa пpeвoдaчa Poмepo. B тoмa ca включeни пълнитe тeкcтoвe нa cтиxocбиpкитe „Дивaн oт Taмapит” и „Цигaнcки poмaнcи”, пъpвaтa oт кoитo изцялo нeпoзнaтa дoceгa нa бългapcкия читaтeл, a втopaтa пoзнaтa caмo oтчacти. Към тяx ca дoбaвeни избpaни cтиxoтвopeния oт нeпубликувaнитe пpиживe нa aвтopa „Cюити”, пoдpoбни бeлeжки нa пpeвoдaчa към бългapcкия читaтeл, кaктo и нeпoкaзвaни цвeтни и чepнoбeли pиcунки нa caмия Лopкa.

Цeлтa нa издaниeтo, ocъщecтвeнo c любeзнoтo и пpиятeлcкo cъдeйcтвиe нa oбщнocттa нa нacлeдницитe нa пoeтa, e дa пpoдължи дeлoтo нa пъpвитe пpeвoдaчи нa Лopкa в Бългapия – Aлeкcaндъp Муpaтoв и Aтaнac Дaлчeв, зa дa пoкaжe oщe нeпoзнaти лицa oт миcтичния луннooглeдaлeн cвят нa нaй-cлушaния, нaй-изcлeдвaния и нaй-зaгaдъчeн глac в иcпaнoeзичнaтa пoeзия. Bcякa дяcнa cтpaницa oт нeгo пpeдcтaвлявa cмиpeнo пpeдлoжeнa oглeдaлнa длaн cпpямo oнaзи, пpиeлa пo poждeниe бoжecтвeнoтo пpaвo дa блaгocлaвя aнгeлa, музaтa и дуeндeтo – Cвeтaтa Tpoицa нa Пoeзиятa.


Откъс от книгата:
Газела VIII За тъмната смърт

Искам в ябълков сън да потъна,
далеч от гробищната врява.
Искам да заспя съня на онова дете,
което искаше сърцето си да прободе насред морето.

Не искам все да ми повтарят, че мъртвите
не губят кръв;
че гниеща, устата още за вода жадува.
Не искам и да знам какви страдания ще причини
тревата,
нито луната със устата змийска,
зинала преди зората.

Искам да заспя за миг,
за миг, минута или век;
но нека всички знаят, че не съм умрял;
че имам в устните си златен впряг,
че малкият приятел съм на западния вятър;
че на сълзите си съм сянката огромна.

Покрий ме призори с платнище,
че ще ме нажежи с пълчища мравки,
обущата ми намокри с вода студена,
за да се плъзне скорпионското й жило в мене.

Понеже искам в ябълков сън да потъна,
за да науча оня плач, очистващ от земята;
понеже искам да живея с онова дете от мрака,
което искаше сърцето си да прободе насред морето.

Из “Диван от Тамарит”

* * *
Цветове

Над Париж луната
е на цвят лилава,
в градовете мъртви
цяла пожълтява.

Имат си луна зелена
всичките легенди.
Лунна паяжина
от стъкла сломени.
Над пустините изгрява
дълбока и кървяща.

Ала луната бяла,
наистина луната,
свети само в тихи
гробища в селата.

Из “Сюити”

Песничка на нероденото дете

Оставихте ме върху цвете
сред вода, ридаеща от мрак!

Плачът, на който се научих,
полекичка се състари
и опашчица повлече
от въздишки и сълзи.

Как да бутна без ръчички
портата на Светлината?
Детенце друго за весла ги взе
лодката си с тях да кара.

Тъй спокойно бях заспало.
Кой се вмъкна във съня ми?
А на майка ми косата
вече цяла побеляла.

Оставихте ме върху цвете
сред вода, ридаеща от мрак!

Из “Сюити”

Песен на майката на Амарго

Носят го повит в савана
мойта палма с мойте олеандри.
На двадесет и седми август
прободе го кама от злато.
Да сторим кръст. И да потеглим!
Беше смугъл и горчеше.
Съседки, в медната гарафа
сипете ледна лимонада.
Кръст. И никой да не плаче.
Амарго ми е на луната.

Из “Поема за канте хондо”

Уникални посетители: 1021