ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 30 септември1914 г.
Съвременността като време за изпитания. Съюзът между Германия и Австрия и противоестественият съюз на Франция и Англия с Русия. Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в мистерийните драми като образ на борбата на народите. Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: „Духове на вашите души…“ Стремежът на германците към мир. Войната като заговор срещу духовния живот на германците. Към обективност по отношение на народностния дух призовава изречението: „Ти, мой земен космически дух…“ Надежда за бъдещето.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 февруари 1915 г.
Истините за стълкновенията на народите не са общозначими и не са достъпни за човешкото познание. Разликата в мисиите на цветните и белите народи. Бъдещата велика битка между цветната и бялата раса. Своеобразието на германските народи. Балдур и Христос. Славянската култура като предтеча на шестата културна епоха. Размяната на писма между Ренан и Щраус. Възможността за Средна Европа да излезе извън пределите на националното. В Англия Теософията е редом с външния духовен живот, в Германия Антропософията е в тясна връзка с останалия духовен живот. Казаното в 1870 г. За тенденциите в Русия към придвижване на Запад. Значението на днешните ни мисли и чувства за бъдещето.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 февруари 1915 г.
Връзката на човека с духа на неговия народ и с духовете на другите народи. Окултни основи за разгръщане на войната. Явяването на Христос в етерно тяло. Съюзът на Франция и Русия като външна илюзия. Задачата на Централна Европа. Дейността на Христос в неосъзнатите сили на душата. Константин, Орлеанската дева, Олаф Естезон и 13-те свети нощи. Трудностите на себепознанието. Коремно и главово ясновиждане. Пробуждане на съзнанието в душите след смъртта. Тео Файс и действието на неговото етерно тяло в Гьотеанума. Етерните тела на загиналите в сражения.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22 ноември 1915 г.
Значението на масовата смърт по време на война. София Щинде. Нашата връзка с умрелите. Животът в духовния свят след смъртта. Действието на Йерархиите в битието на умрелите. Значението на нашата памет за умрелите за самите умрели.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1915 г.
Преживявания на душата след смъртта. Панорама на живота. Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока. Формиране на кармата. Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока. Действие на етерните тела на преждевременно умрелите.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1915 г.
Образуване на семената на растенията под въздействие на космическите сили. Наблюдение на астралното в света на животните. Загадката на смъртта. Дейността на рано умрелите в отвъдното. Резултати от изследванията на Бенедикт. Значение на духовното за развитието на Земята към бъдещия Юпитер.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1916 г.
Отхвърлянето на Антропософията от Ани Безант. Съществените черти на руския народ. Използването на тези качества от властимащите. Необходимостта от възприемане на средноевропейския импулс от руския народ. Противоположност между същността на германския и английския народ. Целите на англосаксонските окултисти. Развитието на Елена Петровна Блаватска. Машинациите на френските окултисти в разгръщането на войната.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1916 г.
Значение на нашите мисли за работата на третата Йерархия върху развитието на Земята. Формирането на следващата ни инкарнация чрез следсмъртните преживявания на душата. Поява на знание за духовното в кармата на Бертрам. Безпомощността на съвременната медицина. К. Е. фон Баер и Ернст Хекел. Тайните интриги на свободните зидари и панславистите.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 май 1917 г.
Потребност на съвременния човек от Антропософията. Пробуждане за самостоятелност чрез антропософската литература. Недоразумения при четенето ѝ. Откъснатото от действителността съвременно мислене. Лео Кьонигсбергер. Стремежът на хората към удобство. Внасяне на личния елемент в антропософското движение. Е. Бамлер, Макс Зейлинг, Макс Хайндел. Необходимост от два подхода.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 май 1917 г.
Необходимостта от материализъм. Ернест Ренан. Подмладяването на човечеството. Удроу Уилсън. Проникване в дейността на третата Йерархия и развитие на самостоятелност в човека. Въздействие на лишените от духовност методи на възпитание в наши дни. Лишените от реалност съвременни възгледи „Градът като форма на живот“ и „Античният град“. Двата подхода.

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 май 1917 г.
Душевното и неговата връзка с отвъдното. Ритмите на живота. Загубата на съзнанието за духовното през епохите. Насилственото посвещаване на римските цезари. Нерон като първия психоаналитик. Значение на Мистерията на Голгота за развитие на себесъзнанието на човечеството. Вредността на абстрактните идеи. Конкретното прилагане на идеите за братство, равенство и свобода. Тричленността на човека и съборът от 869 година. Задачата на духовната наука във връзка с пречките от внасянето на личното.

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1918 г.
Мислене, чувство и воля. Общуването ни с умрелите. Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма. Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 февруари 1918 г.
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието ѝ върху Земята. Значението на 1879 година. Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката. Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин. Последствия от откъснатото от живота мислене! Уилсън като непрактичен теоретик.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 април 1918 г.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта. Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане. Едуард фон Хартман. Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето. Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.

ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1918 г.
Подмладяване на човечеството. Настройката за очакване и значението му в педагогиката. Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата. Нашето общуване с умрелите. Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука. Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1921 г.
Въпросът за виновниците за войната и диктатът на победителите. Двете основни мисли в ръководителите на англосаксонската раса. Двата пътя на английската политика. Непрактичността на мисленето на „практиците“. Икономическата и политическа обстановка в Австрия в навечерието на разразилата се война. Германският император. Решението на Молтке. Неговите мемоари. Важните моменти преди началото на войната. Неосведомеността на отговорните лица. Потребността от обширен исторически преглед.