ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Сътворението на света и човека
(Събр. съч. 354), № 18
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводач:
Евгени Мангуров
Издателско ателие АБ:
ISBN: 978-954-737-922-0

Анотация:

„От съвременните маймуни никога няма да възникне човек.
Напротив, при състоянието, което основно господства днес на Земята, където всичко се основава на насилието, на принципа на властта, където мъдростта не се цени, може много лесно да стане така, че хора, желаещи днес да поставят всичко на основата на силата, постепенно отново да придобият животинска телесност и ще възникнат две големи раси: едната, състояща се от тези, които са се появили заради мира, духа и мъдростта, и другата, която отново ще добие животински облик. И вече можем да кажем: хората, които днес нищо не допринасят за действителния прогрес на човечеството, за духовността, могат да бъдат изложени на опасността да изпаднат в маймуноподобно състояние… Макар в бъдеще да е възможно някои хора да станат маймуноподобни, в миналото нещата с човешкия род никога не са стояли така, че от маймуноподобните да възникне човечеството. Защото когато хората още са имали животински облик, те са изглеждали съвсем различно от съвременните маймуни, а съвременните маймуни тогава въобще не ги е имало. Последните са изостанали, паднали същества, те са се спуснали от по-висока степен…“
„Сега, изхождайки от разсъдъка, трябва отново да стигнем до духа. Ето по какъв път трябва да тръгне културата. Ако културата не иска да върви по този път, тук, господа, ще се наложи да кажем: такава Световна война още никога не е имало, никога преди хората не са се терзали така. Но ако хората не поискат да тръгнат по този път, за да може разсъдъкът отново да доведе до духа, тогава ще се разразят още по-силни войни. Тогава войните ще стават все по-яростни и хората напълно реално ще се самоизтребят, подобно на два плъха, затворени в една клетка, които се изяждат един друг, докато от тях не остане нищо друго освен две опашки. Това е малко силно казано, но всъщност човечеството работи за това, от него в края на краищата въобще нищо повече да не остане.
Ето защо е толкова важно да се знае по какъв път трябва да върви човечеството!“

Рудолф Щайнер

СЪДЪРЖАНИЕ:

СЪТВОРЕНИЕ НА СВЕТА И ЧОВЕКА

Първа лекция, Дорнах, 30 юни 1924 г.
Сътворението на света и човека – състоянията Сатурн, Слънце и Луна в еволюцията на Земята
Някога цялата Земя е била жива, но само превръщайки се в труп, тя е могла да сътвори човешкия род. Несъстоятелността на представата за образуването на Слънчевата система от първична мъглявина. Видът и състоянието на веществото зависят от наличната в него топлина. Изначално в основата на всичко е топлината или огънят. На Сатурн е имало само топлина, при това тя е била жива. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало при настъпилото охлаждане. Второто състояние, наречено Слънце, представлявало гореща въздушна мъглявина. През първото състояние съществувал само човекът, а през второто са съществували и човекът, и животното. Когато температурата спаднала още, се появила водата – образувало се третото мирово тяло – Луна, а върху него и растителното царство. На четвъртата степен, нашата Земя, съществуват едновременно човекът, животното, растението и минералът. Това, което в сегашното състояние на Земята човек получава чрез майчиното тяло, в по-ранното състояние той е получавал чрез въздуха и обкръжаващата среда. Във всяко от състоянията на съвременния човек може да се забележи връщането му към древните състояния.

Втора лекция, 3 юли 1924 г.
Сътворението на Земята и възникването на човека
Първоначално цялата наша Земя е била своего рода живо същество. Предишното състояние на Земята е представлявало уплътнена течност, в която в разтворен вид са се съдържали всички тези вещества, които днес са станали твърди. Въздухът е бил плътен и сулфатизиран и наситен с метали и сяра. Земята е била като мирово яйце. С отделянето на Луната от Земята започва отлагането на минералите, пречистването на водата и въздуха, образуването на костен скелет и началото на външното оплождане. Значението на силиция за човека.

Трета лекция, 7 юли 1924 г.
Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея – въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива. Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота – циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.

ЕВОЛЮЦИЯ НА СВЕТА И ЧОВЕКА. ВЪПРОСИ ЗА ХРАНЕНЕТО

Четвърта лекция, 9 юли 1924 г.
Еволюция на света и човека – Лемурия и Атлантида
За мамутите, открити в северната част на Сибир. Нашата днешна Земя е своего рода миров труп. В някои точки от Земята почвата постоянно се издига и спуска. Потопът е дреболия в сравнение с това, което е ставало някога на Земята в гигантски мащаби. За Pithecanthropus erectus на Дюбоа и произхода на човека. Всички млекопитаещи са възникнали от човека, от тези човешки форми, в които човек е оставал несъвършен. Маймуната произхожда от човека, а не обратното. Форма на главата и формиране на атлантския човек и неговия воднист мозък. Пещерните хора и техните разумни, но неумели рисунки. Едновремешният плътен въздух и състоянието на човека тогава. Хранителният процес при предишните хора. Продължаващата трансформация на земята, хората и животните.

Пета лекция, 12 юли 1924 г.
Произход и същност на китайската и на индийската култури
В началото човешкият живот е протичал съвсем различно на мястото, където днес се намира Атлантическият океан. Японците и китайците са остатъци от най-древното население на Земята. Китайската култура е била безрелигиозна култура. Владетелят като «син на Слънцето». Китайците устройвали империята си по модела на небето. Китайската реч и писменост се образуват на различен принцип. Особености на древната китайска живопис. Китайците са открили барута и книгопечатането хиляди години преди европейците. Европеизиране на китайската и на японската култури. Самовглъбеността на индийската култура. Контрастът между древните индийци и китайци.

Шеста лекция, 31 юли 1924 г.
Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
Хранителните продукти, безусловно необходими на човека, са: белтъчини, мазнини, въглехидрати и соли. Дишането при растенията, животните и хората като взаимно допълващ се процес. Хлорофилът удържа въглерода в растението и освобождава кислород. Коренът съдържа в себе си особено много соли и действа върху главата. Ряпата и морковите укрепват най-високо разположените части на главата. За действието на картофите и зърнените култури. Значението на готвенето на храната за правилното ѝ усвояване. Суровоядството като изтезание за тялото. Когато човек приема в себе си растителните и животински мазнини, унищожавайки ги, той развива сила. За изграждането на храносмилателните органи на човек като храна му е необходим преимуществено растителен белтък, съдържащ се в цветовете и плодовете. Коренът храни главно главата; средната част на растенията, листата и стъблата хранят главно гърдите, а това, което се намира в плодовете, – долната част на тялото. Значение на вегетарианството. От прекомерна употреба на белтъчини може да настъпи отравяне и втвърдяване на артериите.

Седма лекция, 2 август 1924 г.
Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
Унищожаването и образуването на белтъчини и мазнини в човека. Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид. Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нормалното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата. Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете. За атеросклерозата и сенната хрема. Диабетът като свидетелство, че човек е изгубил инстинкта си за хранене. Връзката на кафето и чая с журналистиката и дипломацията.

Осма лекция, 6 август 1924 г.
Културното развитие на човечеството
Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта. Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество. Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма. Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко. Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове. Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък. Изхождайки от разсъдъка, днес трябва отново да стигнем до духа.

Земният живот и действието на звездите

Девета лекция, 9 август 1924 г.
За миризмите
Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Как се появява миризмата. В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял. Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си. Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.

Десета лекция, 9 септември 1924 г.
Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
Oписание на физическата природа на Марс. Жизненият цикъл на майския бръмбар и връзката му с въртенето на Марс. Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; другите планети разпространяват своето влияние върху душевното и духовното. Днес Марс се намира в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята, а Юпитер представлява състояние, в което Земята ще бъде едва в бъдеще. Миризмата на растенията идва от планетите, а цветът им от влиянията на Слънцето и Луната. За да придаде окраска на растението, Слънцето извършва един оборот в течение на година, но благодарение на кръгооборота, извършван за 25 915 години, то получава възможност да придава цвят на камъка. Планинските билки имат по-голяма лечебна сила от растящите в долините. Горската ягода е особено разпространена там, където има минерални породи, които съдържат малко желязо. Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Знанията за почвата са изключително важни за земеделеца.

Единадесета лекция, 13 септември 1924 г.
За времето и причините за него
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина. Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога. Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията – това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух. Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано. Животните предчувстват времето.

Дванадесета лекция, 18 септември 1924 г.
Образуване и форма на Земята и Луната – причини за вулканите
Защо мълнията не пада по права линия, а на зигзаг? Формата на Земята всъщност е тетраедър, превърнал се в сфера и повечето вулкани са разположени по ръбовете. Вулканите, които са разположени по ръбовете на тетраедъра, са се появили изначално, а другите вулкани са се появили по-късно. Календарът на Фалб за «критичните дни» за земетресения, вулкани, наводнения и поява на рудничен газ във връзка с действието на Слънцето и звездите. За произхода на Луната. Отговорът на Юлиус Роберт фон Майер на въпроса: Как става така, че Слънцето, което ни дава топлина, не изстива. Слънцето представлява всмукващо пространство, което се храни с етерните маси на кометите.

Тринадесета лекция, 20 септември 1924 г.
Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г., и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото. Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.

Четиринадесета лекция, 24 септември 1924 г.
Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост
Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания. Ако вземем човешкия живот за един миров ден, една мирова година ще е равна на броя на дните в човешкия живот 72 х 360 = 25 920 години.

Чети книгата

Уникални посетители: 1179