ОКУЛТНА ИСТОРИЯ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 27 декември 1910 г.
Неадекватността на обичайния исторически подход. Дълбините на историческите събития, отразени чрез митовете. Влияние на по-висшите същества от духовния свят чрез хората на физическия план. Индивидуалностите като инструмент в постоянния поток на човешкото развитие. Символичното значение на някои събития. Проекция на външен физически план на нещо предишно духовно. Александрия и Хипатия.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 28 декември 1910 г.
Намесата на висшите свръхсетивни сили в делото на Орлеанската Дева прави различно взаимодействието на европейските народни индивидуалности и позволява в най-новата история Европа да добие различно лице. Скот Ериуген. Окултният фон зад изявите на Гилгамеш и Енкиду. Образът на кентавъра.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 29 декември 1910 г.
Протичането на инкарнациите се модифицира от вмешателството на духовни сили от областта на висшите йерархии. Закономерности във връзките между индивидуалната карма и влиянията от други светове. Разликата между обективността на откровението и обективността на съдържанието на съзнанието. Гръцката култура като тъкане на аз с аз. Аристотел. Хипатия. Катарзис чрез страх и състрадание.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 30 декември 1910 г.
От нашето време започва обратно възкачване към ясновидските култури. Праезикът на човечеството в контекста на връзката между мисъл и говор. Отглас от древните времена в езика на шумерите. Символично подражание на човешките или небесни пропорции в култовите места. Задачата на вавилонците на Земята. Вавилонската кула като символ на ограничаването на човека до неговата индивидуална личност. Халдейска мистерийна култура: мерните единици като подражание на човешки или небесни пропорции. Оформяне на чисто човешкото в гръцката култура. Юлиан Апостат.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 31 декември 1910 г.
Връзката между отделните личности и индивидуалните нишки, които преминават през цялото развитие на човечеството. Потокът, който се влива от свръхсетивните светове в човечеството, в хода на неговата история. Духовете на Формата се проявяват в конфигурациите на природните царства и така въздействат върху човека. Възлови пунктове в развитието, връзката им с положението на земната ос спрямо оста на еклиптиката и констелациите на съседните небесни тела. Атлантската катастрофа и импулсът на 1250 година. Възходящи и низходящи цикли в човешката история. катастрофалните природни бедствия и модификациите в духа и в душите на хората. Редуване на цикли на подем и спад, като резултат от кръстосване с други мощни течения. Коперник. Оберлин.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 1 януари 1911 г.
Подготовката на гърците като изразители на чисто човешкото от предходната вавилонска култура и мистериите от праисторическите времена. Душевното съдържание на гърците като резултат от първоначалното действие на висшите същества в храмовите центрове и последващото действие на аз с аз и въздействието му в областта на изкуството, философията и гръцкия национален характер, героите на Гърция с пламенен ентусиазъм се противопоставят на персите. С течение на времето единният културен поток се разпада на отделни потоци. Когато практическите жизнени цели вземат връх, настъпва епоха на упадък. Стоицизъм, епикурейство и скептицизъм като постепенно отпадане на духовното в човека. Неоплатоническа философия, която се вглежда в мистичното издигане на отделния човек. След 1250 г. започва нова инспирация на човечеството, която се фокусира върху въпроса за истината. Пред вратите на епохата на новия упадък стои Кант. Реинкарнационната верига Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис.

ИМПУЛСИРАНЕ НА СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март 1923 г.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга. Значение на речта за душевното развитие на човека. Отзвук в съня на изговореното през деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март 1923 г.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства. От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
Елохимите като носители на Космическите мисли. Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март 1923 г.
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи. Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период. Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война. Задачата на Антропософията за показването на човека и историческите събития като отражение на свръхсетивното.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март 1923 г.
Предаването на мислите от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо мислене и морални импулси. „Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание. Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време. Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка. Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недоволство на младежта.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март 1923 г.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март 1923 г.
През индийската културна епоха във външния вид виждат божествената имагинация; през персийската епоха божествената идея се проявява чрез метеорологичните условия при раждането и констелациите на небесните тела; през египетско-халдейската епоха се преминава към изчисляване на констелациите – свидетелство, че връзката с духовните същества е нарушена; в гръко-римската епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили. Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси. Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта. Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.

СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ В АНТРОПОСОФСКА СВЕТЛИНА И КАТО ОСНОВА ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември 1923 г.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта. Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят. Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември 1923 г.
Ниво на осъзнаване и импулси за развитие на древните народи от Азия. За източния човек Земята е само подножие на Космоса, най-низшето от четирите царства, които са в неделимо цяло. Будното му съзнание е като сън наяве, в който преживява елементарните духове на елементите. В съня си възприема съществата от третата йерархия, а в най-дълбокия сън се докосва и до света на втората йерархия. Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември 1923 г.
Египетско-халдейската епоха. Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период. Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес. Прераждането на Гилгамеш и Еабани като последователи на мистериите в Ефес.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември 1923 г.
Хибернийските и Ефеските мистерии. Изживяване в Хибернийските мистерии на самостоятелното действие на Слънцето и Луната. Посвещението в Ефеските мистерии – издигане и преживяване на космическия етер, вникване в природата на езика като образ на творческия Логос, който тъче и управлява Вселената. Аристотел и Александър. „Песента на Александър“ от свещеника Лампрехт. Загубата и съдбата на много от трудовете на Аристотел. Аристотел учи Александър за етера, за връзките между човека и елементите, както и за връзката между човека и земята. Опитът на Александър по отношение на действието на елементите в различните посоки на света и импулсът за поход на Изток.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември 1923 г.
В древните мистерии моралните импулси не са строго отделени от природните. Човешкото същество отделя от себе си растителния свят, който е приет от Земята. Човек отхвърля животните и те изостават в развитието си. Разликите между древните мистерии и гръцките мистерии. Замяна на реалната връзка с Божественото на Изток с негови образи и картини в Гърция; зависимост на откровенията от времето и мястото на Изток; зависимост само от подготовка и зрелостта на личността в Гърция. Ефес – ехо от непосредствена реалност на духа, но вече независещо от пространството и времето. Необходимостта да се записва историята възниква със загубата на способността да се виждат образите на събитията – появява се Херодот. Ефес като последния духовен пристан за източната мъдрост. Денят на раждането на Александър е денят на опожаряването на храма в Ефес. Импулсът на Александър да установи духовен Ефес. Създаване на академии в Египет и Азия; Александрия. Утвърждаването на Рим.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември 1924 г.
Краят на цивилизацията на Изтока с пожара в Ефес. Преходният период от Александър до Юлиан Отстъпник. Преминаване от тотална връзка с Божественото към принципа на личността. Трансформация в капацитета на паметта – от космическа памет към лична памет. Поява на историографията. Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме. Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор. Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век. Огънят на Ефес и изгарянето на Гьотеанума.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември 1923 г.
В модерни времена се губи знанието за връзката на човека със света. Преход от Разсъдъчна към Съзнателна душа. Знания през Средновековието за кореспонденцията между микрокосмоса и макрокосмоса. Разнообразието на метали в природата и в човека. Физическият човек и силите на земята. Силите на обкръжаващия свят и етерното тяло; изясняване на силите, които действат в белтъка, така че да може да служи на възпроизводството. Действие на силите на земята и обкръжението ѝ върху човешката фигура: крака, глава, ръце. Астралното тяло и силите отвъд пространството. Примери за действието на земните сили в етерното: възпроизвеждането на осата-орехотворка, връзката между пчела, цвете, пчелна пита и кварцови кристали. Необходимостта от нов поглед върху взаимодействието на членовете на човешките същества и отношенията с царствата на природата като основа за нови лекарства. Отношение на аза към всичко минерално, значението на вътрешната топлина.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември 1923 г.
Изгарянето на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. В пламъците от Ефес прозират древните слова: завист на боговете. Мистериите като места за срещи и разбиране между хората и „добрите богове“. Завистта на боговете. Мистерията на Голгота – акт на върховна Любов. Това, което беше въпрос на богове и хора, в ерата на свободата се разиграва долу в човешкия живот. Розенкройцерските учители живеят в скромност и са незабележими през Средновековието. Инструкциите към ученика: връзката на физическото, етерното и астралното тяло със земята и с йерархиите; специалното отношение между човека и топлината. „Езикът“ на новото духовно откровение във формите и съдържанието на изображенията в Гьотеанума. Статуята на богинята в Ефес. Статуята на Представителя на човечеството в Гьотеанума. Изгарянето на Гьотеанума и завистта на хората. Трансформация на болката в стимул за действие във връзка с духовните импулси на Гьотеанума.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари 1924 г.
Отговорността, наложена на Антропософията с оглед на бъдещата цел пред антропософското движение: да снабди човечеството с духовни представи и понятия, с които ще може да премине правомерно през Пазача на прага. Задачата на Дорнах – място, където открито да се говори за духовните реалности. Необходими са непреклонност и истинност по отношение на антропософския импулс в различните направления на живота. Надеждата, свързана с Рождественското събрание. Основополагащата Медитация.