“Ела да те запозная с Бог!” – това са думи на един от героите в книгата на Керана Ангелова – “Слънчогледи за Мария”.
И аз, като читател, вярвам, че има хора, които могат да произнесат в буквален смисъл тези думи, защото са стигнали високо в светлата обител на творчеството, където срещата с Бог е възможна.
Бих нарекла повествованието успешна медитация – в него авторката размества умело пластовете на времето, пресича смалените от нея пространства и обединява личности от различни епохи в полето на колективния несъзнаван порив за общение между подобни.
Квантовата физика доказа, че времето не е еднопосочно и само в нашия земен свят изживяваме неговата линейност. Иначе… всичко съществува “наведнъж”, както в дадена книга съдържанието присъства постоянно, а е необходим процес на преминаване от началото към края, процес на прочитане, за да получим познанието.
В “Слънчогледи за Мария” не са въведени много герои, пък и не е нужно. В камерната среда на случващото се, изненадващо се откроява шеметното присъствие на гения Винсент ван Гог, който насища текста със своята извънмерна емоционалност, с лудостта на творческия акт, с чистотата на духа си и с трагичната обреченост да “гледа Бога в очите”. А очите на Бог са виолетови, непосилни, светлината в тях – изпепеляваща, човешкото създание изгаря в нея като нежна пеперуда, ако е прекалено близо… Ако е прекалено близо поради вибрацията на таланта си.
“Слънчогледите са единствените, които гледат Бог в очите и не ослепяват”.
В книгата слънчогледът преминава като лайтмотив, като равноправен участник в действието, като метафора на вечния стремеж към истина, любов, доброта и божественост.
И това са не само слънчогледите от известната картина на холандеца, това са душите на хората – оболени от насилието, които молят за милост, състрадание и топлина.
Темата за насилието е основна нишка в книгата на Керана Ангелова. От атентата в Сарафово, достатъчно потресаващ като факт, описан без крайни и жестоки сцени, до всекидневните малки атентати и посегателства върху душите на другите и върху нашите собствени души. От загиналата бременна еврейка Кошава, до бръснача, с който великият художник ще отреже ухото си – в този диапазон са порасналата Мария, от Дома за сираци; глухонямото ромско момиченце – и двете в детството си не знаят думата “обичам”; Стефан – една търсеща обгорена душа и като венец на всичко – “лудия”, “цапача”, “драскача” – великият, неразбран приживе, Винсент ван Гог.
Кое е общото между всички тези хора със слънчогледови души, събрани в небето на една книга – стремежът към любов, към извисяване и чистота.
Така, разширявайки времето, авторката помага на читателя да се самоопознае, да се самооцени в контекста на мирозданието и неговите закони и чрез страданието на героите да намери своя личен катарзис.
“Слънчогледи за Мария” е сложно пътуване в паралелни светове – без мистика, движение нагоре по спиралата на еволюцията – без дидактичност и ни подтиква да живеем” без сянка от помисъл за смъртта. За някаква си там смърт.” Особено, когато сме пленени от вихъра на творчеството.
Защото творецът превръща “изумлението си от Бога на светлината” в космогония.