ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Актуално
Ростислав Йовчев



Терминът “Заплатаджии”

Уважаеми читатели, в рамките на няколко дни запазих мълчание по повод изявлението на кмета на Перник по повод културните институции в града, изявление, което е далеч от магистралното мислене на човек, милеещ за бъдещето на своя град. Все ми се искаше, подобни изказвания от типа “Абе ти ми кажи какво работиш, а не на какво свириш”, масово заляли българския обществен живот особено през 90-те години на миналия век да са вече екзотичен спомен, но не би……. Известният журналист и сторонник на дясното политическо пространство, громящо остатъците от социалистическия начин на живот Явор Дачков, застана плътно зад пернишкия кмет, дори с аргументи, още по-абсурдни, с което катализира посоката на дискусия по възникналия вече казус. Още по-тъжното и недоумяващо за мен е, че г-н Дачков се изказва от позицията на професионалист ( а доколкото знам, той не е музикант) за качеството на музикалните институции в Перник (в случая камерен и духов оркестър), определяйки го за халтура. Това за мен е жесток “удар под кръста” за българската култура, защото това е удар по доказали се с времето музикални състави, чието реноме е признато от български и чуждестранни специалисти. Камерният оркестър съществува от 45 години, той е една от емблемите на града и вместо общината да помисли за честване на тази годишнина и нейния диригент Райчо Христов, който навършва през същата тази година кръгъл юбилей, в края на нелеката за всички 2020г. решава, че няма да субсидира “заплатаджии”, които свирят, а не “копат по полето”, или не “леят метала”.

Г-н кмете, г-н Дачков, българската музикална култура даде достатъчно “жертви” през тези 30 години тъй наречена демокрация. Какви ли не упражнения се извършваха върху нея в името “риформата”, но като цяло тотално съкращаване на финансирането, което превърна България в страна без извънстолични симфонични оркестри. Само не ми давайте за пример Пловдив, Русе, Варна и Бургас. Тези състави обслужват оперните спектакли и изключително рядко посягат към симфонични програми, така че функцията им е отдавна променена. Държавните симфониети в Шумен, Видин, Враца са с толкова редуциран състав, при това преобладаващи пенсионери, че изпълняваният репертоар поставя лимити по отношение на автори и епохи. Общинските камерни оркестри в Габрово, Добрич, Ямбол и Перник са състави, които поддържат живия контакт с изкуството в тази градове, концертират достатъчно активно и са оркестри в които свирят много млади, току що завършили музиканти, които придобиват опит в това сложно изпълнителско изкуство. Пернишкият камерен оркестър е лидер в това отношение с представяните от него програми, които са съставени професионално, с оглед непрестанното ВЪЗПИТАВАНЕ на публиката в истински духовни ценности, а не скалъпени набързо еднодневки, ефектни, но повърхностни, с които е пълен българския музикален живот. Същото важи и за духовия оркестър. Непочтено и необосновано е да се обвиняват дългогодишните им ръководители в далавери, при положение, че основната им дейност е в Перник, а концертите им събират любителите на качествената музика в града.

Да се смята, че след като се унищожи културната инфраструктура в един областен град, тя може да бъде заменена от гостуващи артисти, или музиканти от много високо ниво е много наивно и без каквато и да е мисъл за бъдещето. Гостуващите артисти, колкото и велики да са, ще дойдат, ще изнесат спектакъла, ще си вземат високия хонорар и ще си отидат. Да не говорим по какви критерии ще бъдат избрани. С проект ще кажат защитниците на тази идея. А оценяващите проекта кои ще бъдат, с какво образование, с каква ценностна система? Та не се ли вижда, че почти навсякъде подобни проекти се печелят от хора, които имат повече връзки и лоби в структурите, отколкото от истински качествените изяви.

Г-н кмете, не унищожавайте и малкото останали български общински културни институти. Те ще са мотивация на бъдещите поколения, които биха поели по трудния и неблагодарен път на българския музикант да се върнат и работят в родния си град. България не е само София, колкото и перничани да пътуват всекидневно за работа в столицата. Редно е да се инвестира ИМЕННО в собствените културни състави, да се увеличи и без това мизерното им заплащане, за да може да искате от тях и високо качество. Те и сега свирят професионално и с желание да се представят най-добре пред обичащата ги публика. Музикантът в повечето случаи се интересува от успешното си представяне, отколкото от финикийските знаци, с което то е заплатено. В противен случай, ниските заплати отдавна биха “закрили” вашите общински културни институции. Недейте подценява личности с доказан авторитет като Райчо Христов, Трифон Трифонов и др., които движат и ще продължават да движат културния живот в Перник. Благодарение на тях, солисти на техните оркестри са едни от най-известните български изпълнители и певци, а вашите съграждани ще продължат и за в бъдеще да им се възхищават отблизо.

Надявам се разумът да надделее и да се намери разумното решение на възникналия казус без да се унищожава постигнатото с течение на времето, което представлява неоспорима ценност за всеки културен човек в страната.

Уникални посетители: 800