Както вече практикуваме от няколко месеца, в тази рубрика включваме записи но творби на родени през текущия месец композитори.

Започваме с Кристоф Вилибалд Глук, роден на 2 юли 1714г. Известен от историята на музиката със своята оперна реформа, той разпростира своето творчество през целия 18 век. Глук се обръща към класическата френска и италианска опера, “раздвижвайки” драматургически действието. Дългите арии “да капо” не са толкова чести, заменени от речитативи, което подготвя драматургичния стил на Моцарт. От 1773г. Кристоф Вилибалд Глук се премества в Париж, където прави истинска революция в традицията на френската опера. Съчетава италианския стил с големи хорови епизоди. В края на живота си отново се връща във Виена.

Предлагаме Ви да чуете два емблематични епизода от операта “Орфей и Евридика”- Танц на Фуриите в изпълнение на австралийски Бранденбург оркестър

и Танц на благословените души от същата опера

---

На 7 юли 1860г. се ражда един от най-значимите и същевременно дискусионни композитори не само на 19 век, но и въобще н световната история на музиката. Принадлежащ към австрийската музикална школа, семейството му произхожда от източната част на Чехия, а на 15 години, баща му го завежда в една от музикалнитя столици на света по онова време – Виена. На тази възраст, той е вече студенти във Виенската консерватория, като още тогава получава немалка известност. Като диригент започва своята дейност в Лайпцигската опера, а от онова време датират и първите му творби. Кариерата му го отвежда в редица значими европейски градове, като се в края на века към Виена- градът на корените си. След разрив с ръководството на операта, той заминава зад океана- Ню Йорк, където заболява тежко. Умира във Виена през 1911г.

Музиката му и днес е символ на висок професионализъм и на сериозни търсения най-вече в областта на оркестрацията. Стремежът му към супер мащабна продукция води до хипертрофия на оркестровия състав. Неговата осма симфония- “Симфония на 1000-та” е за 8 солисти, два големи смесени хора, детски хор и оркестър в удвоен състав. Важен момент от неговия творчески профил е прехода от романтизма към съвременния начин на мислене. Интонационно и хармонически Малер е вече в новата епоха, структурно и драматургически- към 19 век. След неговите огромни симфонични платна, музикалният свят избира да тръгне към по-камерния симфоничен стил. Дори такъв мащабен като мислене автор на 20 век като Шостакович, се ориентира към по-сбити симфонични състави, към пределен лаконизъм и яснота на изказа.

С това ни най-малко не омаловажаваме ролята на Малер в световното музикално наследство. Не бива да се забравя и неговата място в лидеристиката. Музиката за глас и пиано- това истинско австрийско творение в музикалните жанрове се поема от един автор със симфонично мислене, за да създаде образци от най-висок професионален и емоционален порядък. Нима можем да си представим музикалното творчество без „Песни на странстващия калфа“, „Чудният рог на момчето“, „Песни за умрелите деца“, „Песни по поеми на Рюкерт“ и др.?

https://www.youtube.com/watch?v=XOm4eF3W31s

Друг значим представител на композиторите, родени под зодиакалния знак на Рак е Хенрик Виенявски. По пходобие на Фредерик Шопен, той свързва живота и творчеството си с родната Полша, а творбите му представляват връх в цигулковото майсторство. С красотата на мелодиката си, с професионалната оркестрация, с връзката с полските национални линии, музиката на Виенявски става разпознаваема по целия свят и няма забележителен световен цигулар, който да няма в репертоара си негови творби, по подобие на пианист- пиеси от Шопен.

В края на този месец ми се иска да отбеежим двама композитори, представители на своите национални школи, които “заблестяват” в края на 19 и първата половина на 20 век. Две южни европейски школи, които имат своите “върхове” по време на бароковата епоха, след което “пропускат” класическата епоха и се появяват през годините на късния романтизъм.Енрике Гранадос – испански творец, който след възхода на своя предшественик Исак Албенис, продължава неговото дело по изграждането на основната стилова характеристика на испанската композиторска школа. Роден в каталонския град Лерида, той поема традиционния път на повечето испански музиканти от тази епоха- следване в Париж. Там е под силното влияние на господстващите ярки френски композитори, елементи от стила на които се чувстват в неговото като цяло еклектично и претрупано като език творчество. Знаменит пианист, той пише пред всичко за този инструмент. Освен Петте испански танца, най-известното му циклично произведение са Гойеските (написани по творби на Гоя). На пръв поглед изобилната с пречупващо се в движенията гласоводене, дълги модулационни епизоди, елипсиси създават не малки проблеми не само за изпълнителя (да ги обедини в единна мисъл), но и за слушателя, като поставя на изпитание неговото внимание да проследи основната нишка на драматургичната линия.

Предлагаме елитно във всяко отношение изпълнение на този цикъл. Несравнимата Алисия де Лароча, със своята тънка и точна и балансирана мисъл сякаш разплита сложното плетиво на разточителната мисъл на Гранадос. И създава едно неподправено очарование на всяка една картина на Гоя, озвучена а ла Гранадос.

Друг композитор, който оставя сериозна дира в музиката през първата половина на 20 век е Оторино Респиги. Получава сериозно музикално образование- първоначално в Болонския лицей с Мартучи, след което заминава за Русия, където освен като виолист в оркестъра на Мариинския театър, учи в Петербугската Консерватория с Римски-Корсаков. В своята битност на музикант, той работи като клавирен акомпанятор във вокален клас, свирил в квинтет заедно с Бруно Муджелини, взима уроци по композиция при Бузони и Макс Брух. Преподава в Римската Академия “Санта Чечилия”, като за известно време е и нейн директор.

Творбите му са преди всичко свързани със сценичния жанр- опери и балети, както и оркестрови творби, където личи майсторството на вещия оркестратор. Световна известност получава втората част на Римска трилогия за оркестър, която се казва Римски пинии. Едно истинско пиршество на колоритни и бляскави оркестрови звуци.

Ще Ви я представим в изпълнение на Чикагския симфоничен оркестър под диригентството на Фриц Райнер.